Вангел Тарунджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вангел Тарунджиев
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.
Семейство
БащаМилош Тарунджиев

Вангел Милошев Тарунджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1882 година[3] или в 1884 година[2] в поречкото село Ижище, тогава в Османската империя. Завършва трети клас.[2] Баща му Милош Тарунджиев е районен началник на ВМОРО в Рабетинкол. Вангел също се присъединява към революционната организация в 1903 година взима участие в Илинденско-Преображенското въстание.[1] След смъртта на баща му във въстанието Вангел Тарунджиев го замества като районен началник на Рабетинкол.[1][2] Като районен началник Тарунджиев подкрепя усилията на Българската екзархия да спре разпространението на сръбските училища в Поречието и е инициатор за откриване на български училища. След създаването на Българската матица в 1909 година Тарунджиев става активен деец на организацията.[1]

По време на българското управление в Поречието през Първата световна война до 1918 година е български чиновник. След това сръбските власти го преследват и тормозят като българин – три пъти е задържан, мъчен и осъждан на затвор.[1]

На 22 март 1943 година, като жител на Ижище, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]