Вангя Чашуле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вангя Чашуле
Ванѓа Чашуле
югославска публицистка и партизанка
Родена
Починала

Образование Скопски университет

Вангя Стевчева, по мъж Чашуле (на македонска литературна норма: Ванѓа Стевчева Чашуле), е югославска публицистка, преводачка, македонистка и партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, носителка на наградата „Партизански паметник 1941“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 август 1923 година в Радовиш, тогава в Кралство Югославия, днес в Северна Македония. Печели стипендия за учение в Белград на 11 години и след като завършва Учителското училище се завърща във Вардарска Македония. В 1941 година се включва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония като куриерка. Участва заедно с Коле Чашуле в подготовката на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков, който е неин братовчед. Вангя е арестувана и осъдена на доживотен затвор в Стара Загора заради участието си в организирането на атентата срещу Мачков. За дейността си в комунистическата съпротива във Вардарска Македония е отличена в Югославия с наградата „Партизански паметник 1941“.[1]

След основаването на Социалистическа република Македония Вангя Чашуле работи като редакторка в културната рубрика на вестник „Нова Македония“. В 1961 година завършва история във Философския факултет на Скопския университет, след което започва кариерата си на една от най-видните македонистки псевдоисторички. Умира на 18 юли 1986 година в Скопие, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия. Погребана е с високи почести в гробището в Бутел, на т. нар. Алея на великите.[2]

Жени се за югославския политик и писател от Социалистическа република Македония Коле Чашуле, с когото има четири деца.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Вангя Чашуле е авторка на много публикации върху модерната история на Македония, в които защитава македонистки идеи. В 1965 година издава обемна биография на българския революционер Гоце Делчев, в която застъпва македонистката тероия и е озаглавена „Гоце Делчев - идеолог и организатор на македонското национално-ослободително движение“ (Гоце Делчев - идеолог и организатор на македонското национално-ослободително движење), издадена на македонска литературна норма, сърбохърватски и словенски език. В 1970 година Вангя Чашуле издава своя капитален труд „От признаване до отричане“ (Од признавање до негирање), който пропагандира антибългарски тези и налага идеята за вредното влияние на България по Македонския въпрос. За това дело Чашуле е отличена с най-високите държавни награди в Социалистическа република Македония.[2]

Вангя Чашуле е авторка на много публикации на антибългарски позиции, в които без оглед на фактите, се опитва да наложи антибългарска пропаганда.[3]

Венко Марковски пише за Вангя Чашуле:

Но отново от ужас изтръпва душата на историята пред зловещото лице на фалшификаторите от рода на Коле Чашуле, Ванга Чашуле, Димитър Митрев и тем подобни. Желанията са на власт. Фалшификаторите смятат, че всичко могат.[4] ... Но истината е безмилостна към ВанЂа Чашуле и фактите говорят, че съпругата на Коле Чашуле убива фактите.[3]

След пенсионирането си Вангя Чашуле се посвещава на преводи от испански и португалски език на македонска литературна норма. Сред на-известните нейни преводи са „Сто години самота“, „Няма кой да пише на полковника“ и „Хроника на една предизвестена смърт“ на Габриел Гарсия Маркес, „Панталеон и посетителките“ на Марио Варгас Льоса, „Сух живот“ на Грасилиано Рамос и други.[5] В чест на преводаческата ѝ работа в Социалистическа република Македония е основана литературната награда „Вангя Чашуле“ за най-добър превод на чуждестранно произведение на македонска литературна норма.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антoлогија на бразилскиот расказ. Скопје, Три, 2012. с. 291.
  2. а б Антoлогија на бразилскиот расказ. Скопје, Три, 2012. с. 291 - 292.
  3. а б Марковски, Венко. Кръвта вода не става. София, 2003. с. 10.
  4. Марковски, Венко. Кръвта вода не става. София, 2003. с. 7.
  5. Антoлогија на бразилскиот расказ. Скопје, Три, 2012. с. 292.
     Портал „Македония“         Портал „Македония