Вандали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Vandal alan kingdom 526.png

Вандали (лат. Vandili) -съюз на източно-германски племена, близки до готите, който влиза в състава на Римската империя през 5 век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген. Подразделяли се на две - силинги и хасдинги (или асдинги).

История[редактиране | edit source]

Допуска се, че вандалите са живели първоначално в Скандинавия (Норвегия, Швеция, Дания). Към 2 -1 в. пр.н.е. те се преселили на юг, по Балтийското крайбрежие и на изток от река Висла, а към 3 в. стигнали до Дунав. Заедно с други германски племена нападали римски владения. Претърпели поражение и попаднали под зависимостта на Рим. През 335 г. получили позволение от римския император Константин да се заселят в провинция Панония (съвр. Унгария, Югославия, Австрия) като федерати. В началото на 5 в., заедно с аланите нахлуват в Галия, а през 409 г. заемат западната и южна част от Испания. Силингите живеели в Андалусия, а асдингите в Източна Галисия. Недоказана е старата теория, че вандалите дават името на провинция Андалусия в Испания, където те са се установили временно преди на тръгнат към Африка, и от "Вандалусия" да идвало арабското име "Ал-Андалус" за много по-късно завладените от арабите земи на Иберийския полуостров. Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средствата на войната. През 429 г. наместникът на Африка Бонифаций вдигнал бунт срещу император Валентиниан III и поканил вандалите за съюзници, но те превземат римската провинция и основават свое кралство. През 432 г. вандалският крал Гейзерик сключил нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята. Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите Нумидия и Мавретания. Обстоятелството, че Картаген не влиза в посочените земи, довело до влошаване на обстоятелствата. Крал Гейзерих завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген. Оттам те извършвали набези по островите (Балеарските острови, Сардиния и Корсика) и брега на Западното Средиземноморие, но археологически изследвания показват, че в Африка вандалите са живели мирно с местното население и са възприели римската култура. Устройството на кралството на вандалите в Африка било изградено по модела на Римската империя.

През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерих това обезсилва мирния договор, сключен с Валентниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим. Той се споразумява с папа Лъв I да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града. Гейзерих спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерих отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп. Една от дъщерите на Валентиниан, Евдокия, става съпруга на Хунерик, наследника на Гейзерих.

Вандалите били ариани, а католическото духовенство било подложено на преследване. Това е една от причините за постоянните нападки на други държави, поддържани от папата в Рим и патриарсите в Константинопол и Александрия.

През 533 г. армията на вандалите била разбита от византийския пълководец Велизарий и така кралството на вандалите престанало да съществува.

Крале[редактиране | edit source]

  1. Годигизел (-407)
  2. Гундерик (407-428)
  3. Гейзерик (428-477)
  4. Хунерик (477-484)
  5. Гунтамунд (484-496)
  6. Тразамунд (496-523)
  7. Хилдерик (523-530)
  8. Гелимер (530-534)

Вандалски език[редактиране | edit source]

Малко е известно за вандалски език, който е от източногерманското езиково семейство и е близък до готския. Някои следи се виждат от андалуския диалект, част от южната група на испанските диалекти.

Вандали и вандализъм[редактиране | edit source]

Въпреки че вандалите се споразумяват с папа Лъв I и се отнасят относително хуманно с жителите на Рим след превземането на града през 455 г., те заграбват значителна собственост, с което си навличат ненавистта на римляните. По тази причина името им става нарицателно за самоцелно разрушение - вандализъм.

Външни препратки[редактиране | edit source]