Ваночо Бирингучо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ваночо Бирингучо
италиански металург и архитект
Ваночо Бирингучо, Музей Ла Спекола, Флоренция
Ваночо Бирингучо, Музей Ла Спекола, Флоренция

Роден
Починал
1539 г. (58 г.)
Ваночо Бирингучо в Общомедия

Ваночо Бирингучо (на италиански: Vannoccio Biringuccio) е италиански металург и архитект, живял в периода на Късното Средновековие.[1] Известен е предимно с труда си De la Pirotechnia, считана за първата публикувана в Европа книга за металургията.

В нея той изказва мнението си за алхимиците и основната концепция на труда им. Подобно на Леонардо да Винчи, Бирингучо е на мнение, че основното, което те се опитват да достигнат, е масовото производство на ценни и редки природни блага и с тази си цел се поставят наравно с природата и с божественото начало. Според него идеята за философския камък е плод на този „високомерен“[2] стремеж.

Считан за един от основните коментатори на дебата за изкуството и природата през 16 век, наред с Бенедето Варки и Бернар Палиси.

De la pirotechnia, 1540. Титулна страница

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Newman, W.R, Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004
  2. Newman, W.R, Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004, стр. 128