Вано Мурадели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вано Илич Мурадели
ვანო ილიას ძე მურადელი
Гробът на Мурадели в Новодевическото гробище
Гробът на Мурадели в Новодевическото гробище

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност грузинец, арменец
Образование Московска консерватория
Професия композитор
Музикална кариера
Стил симфонична, оперна и филмова музика
Инструменти пиано
Известни творби операта „Великата дружба“
Семейство
Баща Иля Петрович Мурадов
Майка Елена Захаровна Мурадова
Съпруга Наталия Павловна Мурадели (моминско име Шиловцева)

Уебсайт

Вано Илич Мурадели (Иван Илич Мурадов, рождено име Ованес Мурадян) (на арменски: Վանո Իլիայի Մուրադյան, на грузински: ვანო ილიას ძე მურადელი, на руски: Ива́н Ильи́ч Мура́дов) е грузински, арменски и руски композитор, диригент, народен артист на СССР.[1]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Вано Илич Мурадели е роден на 6 април 1908 г. в грузинския град Гори, в арменско семейство. Баща му Иля Петрович Мурадов (Мурадян) работи във винарна, а майка му Елена Захаровна Мурадова е със селски произход и е домакиня. Бащата е активен член на нелегалната Социал-демократична партия на Грузия и многократно е арестуван.[1]

В младостта си Вано е ревностен сталинист. Роден в същия град като Сталин, той патриотично променя края на фамилията си, за да я приближи по звук до фамилията Джугашвили. Освен това сменя името си по грузински маниер и се самоопределя като грузинец. Самият Мурадели пише в мемоарите си, че на пет години говори само грузински. В зрялата му възраст съвременниците му го възприемат като грузинец.[1]

Семейство Мурадови се отличава с голяма музикалност. Според Вано едни от щастливите моменти в живота му са вечерите, когато родителите пеят заедно. Момчето е силно привлечено от музиката и само се научава да свири по слух на мандолина, китара и след това на пиано. Опитва се да композира музика и в изпълнение на мечтата си да учи в музикално училище, 17-годишният Вано заминава за Тбилиси. Благодарение на случайна среща с филмовия режисьор и актьор Михаил Едишерович Чиаурели, който оценява красивия му глас, той е приет в музикалното училище в класа по пеене, където учи през 1925 – 1926 г.[1][2]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

Това обаче не е достатъчно за Вано, тъй като той иска да композира музика. След като изслушва песните, създадени от Мурадели, директорът на музикалното училище К. Шотниев се съгласява да го подготви за влизане в консерваторията. През 1926 г. Мурадели е приет и става студент в в Тбилиската държавна консерватория „Вано Сараджишвили“, където учи композиция при Сергей Бархударян и Владимир Шчербачьов и дирижиране при Михаил Багриновски. Завършва консерваторията през 1931 г.[1][2]

От 1929 до 1931 г. работи като актьор и композитор в Тбилиския мобилен театър.[1] Три години след като завършва консерваторията, Муравели се отдава почти изключително на театъра. Пише музика за представленията на Тбилиския драматичен театър, а също така успешно се изявява и като актьор. Именно тогава той променя фамилията си – вместо Иван Мурадов, на афишите се появява ново име – Вано Мурадели.[2] През 1931 – 1934 г. е музикален ръководител и актьор на Грузинския театъра на работническата младеж и на Тбилиския академичен театър „Консантин Марджанишвили“.[1]

С течение на времето Мурадели е все по-недоволен от композиторската си дейност и решава да продължи обучението си. От 1934 г. той отново е студент, този път в Московската консерватория, където учи в класа по композиция на Борис Шехтер, след това на Николай Мясковски. В годината, когато завършва консерваторията, Мурадели написва „Симфония в памет на Сергей Киров“ (1938) и от този момент нататък гражданската тема става водеща в работата му.[1][2]

Зрялост[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. Мурадели започва работа по операта „Извънреден комисар“ по либрето на грузинския драматург Георгий Мдивани, посветена на гражданската война в Северен Кавказ. Композиторът посвещава това произведение на Григорий Орджоникидзе. Избухването на Великата отечествена война прекъсва работата му. По време на войната е художествен ръководител на Централния ансамбъл на Военно-морския флот на СССР (1942 – 1944), с който се изявява по фронтовете и във флота.[1] От първите дни на войната заминава с концертната бригада на Северозападния фронт. Сред неговите патриотични песни от военните години особено се открояват „Ще победим фашистите“, „На врага, за Родината, напред!“ и „Песен на Доваторците“. Написва и два марша за духов оркестър – „Марш на милицията“ и „Черноморски марш“. През 1945 г. завършва Втората си симфония, посветена на съветските войници.[2]

След войната Мурадели довършва операта си и я представя под името „Великата дружба“. В периода 1939 – 1948 г. оглавява Музикалния фонд към Съюза на композиторите на СССР. Член е на президиума на организационния комитет на същия съюз, а от 1948 г. – член на борда на съюза.[1]

Името на Мурадели получава широка публичност във връзка с Указа на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките от 10 февруари 1948 г. за операта „Великата дружба“, в който композиторът е обвинен във формализъм.[1] Мурадели веднага признава грешката си и пренаписа операта. Създава и химн в чест на приятелството между Китай и СССР, между Сталин и Мао.[3]

След смъртта на Сталин и публикуването на Резолюцията на ЦК на КПСС от 28 май 1958 г. за коригиране на грешките в оценката на операта „Великата дружба“ и редица други творби, е възстановен на работа в Съюз на композиторите на СССР.[1] През 1958 – 1960. става заместник-председател на Съюза на композиторите на РСФСР, а от 1959 г. застава начело на неговия московски клон, който оглавява в продължение на 11 години. През 1960 г. става секретар на борда на същия съюз, от 1968 г. – секретар на борда на Съюза на композиторите на СССР.[1]

През март 1966 г. Мурадели подписва писмо от 13 дейци на съветската наука, литература и изкуство до Президиума на Централния комитет на КПСС срещу реабилитацията на Сталин.[1]

На 14 август 1970 г., по време на турне с авторски концерти в градовете на Сибир, композиторът внезапно умира в град Томск. Погребан е в московското Новодевическо гробище.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните творби на Мурадели са 2 симфонии, 2 опери, 2 оперети, 16 кантати и хорове, над 50 камерно-вокални композиции, около 300 песни, музика за 19 драматични представления и 12 филма. През следвоенните години песента заема специално място в творчеството на композитора.[2] Никой не е съчинявал толкова песни, кантати и хорове в чест на Ленин, КПСС и комунизма като Мурадели – „Партията – нашият кормчия“, „Пеем за славата на мъдрата партия“, „Водеше ни волята на Сталин“ и дори има опус „За съветския атом“. За нови песни го молят различни инстанции, градове, юбилейни и изложбени комисии и той не отказва на никого. По имената на неговите песни може да се научи за откриването на Големия Фергански канал и канала Москва-Волга, за 800-годишнината на Москва и 300-годишнината от обединението на Украйна и Русия и т.н.[3] Широка популярност придобиват „Партията – нашият кормчия“ по стихове на Сергей Михалков, „Русия – моята Родина“, „Марш на младежта на света“ и „Песен на борците за мир“, и трите по стихове на Владимир Харитонов, „Химн на Международния съюз на студентите“ по стихове на Лев Ошанин и особено – дълбоко трогателната „Бухенвалдски набат“ по стихове на Александър Соболев.[2]

След войната композиторът възобновява прекъснатата си работа по операта „Извънреден комисар“, в която прототип на главния герой е Григорий Орджоникидзе. Премиерата ѝ, под заглавието „Великата дружба“, се състои в Болшой театър на 7 ноември 1947 г.[2] По повод на следващата ѝ годишнина, операта отново е поставена в Болшой театър. На представлението присъства и Сталин, но напуска ядосан правителствената ложа още след първия акт.[3] На 10 февруари 1948 г. е издаден указ на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) "За поправяне на грешките в оценката на оперите „Великата дружба", „Богдан Хмелницки“ от Константин Данкѐвич, „От все сърце“ от Герман Жуковски и на много други произведения.[2]

Въпреки актуалността на сюжета – операта на Мурадели е посветена на приятелството на народите в многонационалната съветска държава, тя е подложена на остра критика за формализъм.[2] Наречена е „порочна антихудожествена творба, както в музикално отношение, така и от гледна точка на сюжет“, музиката е обявена за „хаотична и дисхармонична“, а композиторът е обвинен в пренебрегване на традициите и опита на класическата опера. Операта на Мурадели става повод за началото на кампания, насочена срещу водещите музиканти в страната – Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и редица други композитори, които също са причислени към групата на формалистите. Втората, преработена версия на операта „Великата дружба“ е поставена в Североосетинския музикално-драматичен театър „Орджоникидзе“ през 1976 година.[4]

По-късно тази критика е преразгледана и операта на Мурадели е изпълнена в Колонната зала на Дома на съюзите, след което неведнъж е излъчвана по Всесъюзното радио.[2]

В двете оперети на Мурадели – „Момичето със сините очи“ и „Москва – Париж – Москва“ е въплътена гражданската тема. Важно събитие в музикалния живот на страната е операта на Мурадели „Октомври“ по либрето на Владимир Логовски. Премиерата ѝ е на 22 април 1964 г. на сцената на Кремълския дворец на конгресите. Най-важното в тази опера е музикалният образ на Ленин. Две години преди смъртта си Мурадели казва, че продължава да работи по операта „Кремълският мечтател “. Това е финалната част на трилогията, първите две части от която са „Великата дружба“ и „Октомври“. Той иска да завърша новата композиция за 100-годишнината от раждането на Ленин, но не успява да го направи. Няма време да осъществи и следващата си идея – за операта „Космонавти“.[2]

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Симфонии [1][редактиране | редактиране на кода]

  • 1938 – Симфония № 1 „В памет на Сергей Киров
  • 1945 – Симфония № 2 в ре мажор „За победата на съветския народ над фашизма“, втора версия през 1946 г.

Кантати [1][редактиране | редактиране на кода]

  • 1939 – Поема-кантата "Към водача“
  • 1939 – „Кантата за Сталин“
  • 1940 – Тържествена увертюра за 50-годишнината на Вячеслав Молотов
  • 1941 – „Песенна наздравица“ в чест на Сталин
  • 1942 – „Четвърт Златен век“
  • 1945 – „Песен за победата“ за солист, хор и оркестър
  • 1946 – „Песен за Берия“ по текст на Александър Лугин
  • 1949 – „Химн на Москва“ за солист, хор и оркестър
  • 1950 – „Пътят на победата“
  • 1959 – „Навеки заедно“
  • 1960 – Песен-кантата „Ленин с нас“ за бас, хор и оркестър
  • „Химн на Ленинград“ за хор и оркестър

Опери, оперети, балети [1][2][редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 – опера „Великата дружба“ по либрето на Георги Мдивани
  • Балет „Зоя Космодемянская“
  • 1964 – опера „Октомври“ по либрето на Владимир Логовски
  • 1966 – оперета „Момичето със сини очи“
  • 1968 – оперета „Москва – Париж – Москва“

Песни [1][5][редактиране | редактиране на кода]

  • 1938 – „Комсомолска-Далекоизточна“ по текст на Александър Гатов, „Амурска червенофлотска“ по текст на Цезар Солодар, „Четирима другари“ по текст на Михаил Исаковски, „На канала Москва – Волга“ и „Вы не суйтесь, самураи“ по текст на Александър Жаров, „Часовой“ по текст на Сергей Островой
  • 1941 – „Ние излизаме в морето“ по текст на Василий Лебедев-Кумач
  • 1945 – „На Волжския канал“ по текст на Александър Жаров, „Водеше ни волята на Сталин“ по текст на Алексей Сурков
  • 1949 – „Химн на Международния съюз на студентите“ по текст на Лев Ошанин, „Весела песен на Сталин“
  • 1950 – „Москва – Пекин“ “ по текст на Михаил Вершинин, „Ще чакам летеца“ и „Колхозна молба“ по текст на Алексей Салников
  • 1951 – „Балада за корейския войник“, „Песен на борците за мир" по текст на Владимир Харитонов
  • 1954 – „Отиваме, приятели“ и „Младост моя“ по текст на Едмунд Йотковски, „Легендарният Севастопол“ по текст на Пьотър Градов, от 1994 г. – химн на град Севастопол
  • 1955 – „Полетата на Русия“ по текст на Сергей Михалков
  • 1956 – „Цъфти, Сибир“
  • 1957 – „До нови срещи“ по текст на Анатолий Софронов, „Ако искаш да живееш“ по текст на Лев Ошанин
  • 1958 – „Жерави“
  • 1959 – „Бухенвалдски набат“ по стихове на Александър Соболев
  • 1960 – „Спомени за Алжир“, „Песен за мечтата и дружбата“ по текст на Сергей Богомазов
  • 1961 – „Походна войнишка“
  • 1962 – „Песен на журналистите“ по стихове на Александър Левиков
  • 1963 – „Марш на космонавтите“, „На Марс ще цъфтят ябълки“ по текст на Евгений Долматовски, „Аз съм Земята“ по текст на Евгений Долматовски
  • 1964 – „Песен на Дзерджинците“ по текст на Евгений Долматовски, „Песен на матросите“, „Младежта на света върви по планетата“ по текст на Сергей Михалков
  • 1967 – „Революцията има начало“, „Пътят на Октомври“ по текст на Владимир Фирсов
  • 1968 – „Войната още не е свършила“ по текст на Михаил Андронов
  • 1969 – „Песен на единството“ по текст на Анатолий Софронов
  • 1970 – „Песен за Томск“ („Томски валс“) по текст на Василий Пухначьов

Песни за солисти и хор [1][5][редактиране | редактиране на кода]

  • 1937 – 6 романса по стихове на Александър Пушкин
  • 1938 – „Маршал Будьони“ по текст на Александър Гатов
  • 1939 – „Братя“
  • 1941 – Ще разбием фашистите“ по текст на Сергей Алимов
  • 1942 – „Песен на Доваторците“
  • 1950 – „Песен на борците за мир“
  • 1952 – „Партията – нашият кормчия“ по текст на Сергей Михалков
  • 1953 – „Украйна и Русия“, „Пионерски огън“, „Марш на съветските патриоти“, „Марш на съветските студенти“, „Мирни хора“, „Песен на младостта“ по текст на Сергей Михалков
  • 1954 – „Песен за Ленин“ по текст на Александър Коваленков
  • Хорова сюита за тенор и хор
  • 1955 – „Марш на младежта на света“, „Слава на труда“ по текст на Александър Коваленков, „Хубаво е да си спортист“ по текст на Александър Жаров
  • 1956 – „Даваме дума на партията“ по текст на Алексей Салников
  • 1957 – „Приятелството е по-скъпо от всичко“ по текст на Едмунд Йотковски
  • 1959 – „Русия – моята Родина“ по текст на Владимир Харитонов, „Волжска песен за Ленин“, „Над огъня се пръснаха звезди“ по текст на Едмунд Йотковски
  • 1960 – „Спомен за Алжир“ и „Ленин е с нас“ по текстове на Евгений Долматовски, „Отново в строя“
  • 1962 – „Космонавти“ по текст на Евгений Долматовски
  • 1970 – „Мечтите на войника“ по текст на Феликс Лаубе
  • „Звезда от Виетнам“, „Пионери в Кремъл“, „Марш на граничарите“

Филмова музика [6][7][редактиране | редактиране на кода]

  • 1939 – „Комендантът на Птичия остров“
  • 1940 – „Гибелта на „Орел“ – съвместно с Давид Блок
  • 1941 – „Боен киносборник № 4“
  • 1941 – „Боен киносборник № 6“ („Ненавист“)
  • 1948 – „Слонът и мравката“ – анимация
  • 1955 – „Случаят с ефрейтор Кочетков“
  • 1955 – „Шарф обичан“
  • 1956 – „Крила“ – филм-спектакъл
  • 1958 – „Лавина в планината“
  • 1959 – „Настрадин в Ходжент или Омагьосаният принц“
  • 1963 – „Запознайте се с мечтата“ – съвместно с Едуард Артемиев
  • 1963 – „Октомври“ – филм-спектакъл
  • 1964 – „Съкровищата на Републиката“
  • 1965 – „Великата Отечествена“
  • 1967 – „Железният поток“
  • 1968 – „Далече на Запад“ – съвместно с Василий Дехтерьов
  • 1982 – „Любими песни“ – късометражен – съвместно с други композитори
  • 1989 – „Помниш ли нашите срещи“ – късометражен – съвместно с други композитори

Участия във филми [6][редактиране | редактиране на кода]

  • 1955 – Случаят с ефрейтор Кочетков – епизод
  • 1964 – Синя светлина – 1964 г. – филм-спектакъл
  • 1967 – Джаз фестивал – документален

<

Награди и звания [1][редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]