Вансен (ракетен крайцер, 1984)

„Вансен“ USS Vincennes (CG-49)
Крайцерът USS Vincennes (CG-49) в Сан Диего, октомври 1988 г.
Флаг	САЩ
Клас и тип	Ракетен крайцер от типа „Тикондерога“
Производител	Ingalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ
Служба
Поръчан	28 август 1981 г.
Заложен	19 октомври 1982 г.
Спуснат на вода	14 април 1984 г.
Влиза в строй	6 юли 1985 г.
Изведен от експлоатация	29 юни 2005 г.
Състояние	утилизиран
Основни характеристики
Водоизместимост	5146 t (стандартна) 9800 t (пълна)
Дължина	172,8 m
Ширина	16,7 m
Газене	9,7 m
Задвижване	4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500; 2 гребни винта; 80 000 к.с.
Скорост	32 възела (59,3 km/h)
Далечина на плаване	6000 мили на 20 възела ход 3300 мили на 30 възела ход
Екипаж	400 души
Въоръжение
Артилерия	2x1 127 mm Mod. 1 Зенитна артилерия: 2x6 ЗАК „Вулкан-Фанакс“
Ракетно въоръжение	2x4 ПУ за ПРК „Харпун“ ПУ за ракети Томахоук, SM-2 (до 88 ЗУР) и ASROC
Торпедно въоръжение	2x3 324 mm ТА
Хеликоптери	2
„Вансен“ в Общомедия

Вансен (на английски: USS Vincennes (CG-49)) е третият ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Намира се в строй от юли 1985 до юни 2005 г. През 2005 г. е изваден от състава на флота, през юли 2010 г. е продаден за скрап на фирмата „International Shipbreaking“, която го разкомплектова за метал в края на ноември 2011 г.

Широко е известен като участник в инцидента от 3 юли 1988 г. в Персийския залив, където по погрешка сваля ирански граждански самолет от рейса на Iran Air Flight 655, в резултат на което загиват 290 цивилни лица, включая 38 чужденци и 66 деца.

История

1980-те

Корабът е спуснат на вода на 14 април 1984 г. Наречен е в чест на сражението за форт Вансен, от Войната за независимост на САЩ, през февруари 1779 г. Това е третият кораб с това име в американския флот.

Церемонията за влизане в състава на флота е в Паскагула (щата Мисисипи) на 6 юли 1985 г., първият му командир става капитан 1 ранг Джордж Ги (Captain George N. Gee).

„Вансен“ става първият крайцер от своя тип в състава на Тихоокеанския флот на САЩ. След влизането си в строй, през 1985 г., участва в изпитанията на зенитната ракета RIM-66 Standard (SM-1 Block II). През май 1986 г. участва в международните морски маневри RIMPAC 86, координирайки ПВО съединение, състоящо се от два самолетоносача и над 40 кораба от други типове на пет държави. През август 1986 г. е преместен в западната част на Тихия и Индийския океан. На кораба се намира командния пункт за ПВО на оперативното съединение на самолетоносача USS Carl Vinson (CVN-70) („Карл Винсън“) и линкора USS New Jersey (BB-62) („Ню Джърси“), взаимодействащо със Морските сили за самоотбрана на Япония и ВМС на Австралия. Корабът изминава 46 000 морски мили от Берингово море до Индийския океан.

Ирано-иракска война

По време на Ирано-иракската война САЩ предприемат в Персийския залив активни мерки за защита на корабоплаването, особено на нефтените танкери, които са подлагани на нападения от страна и на двете воюващи държави.

Операция „Earnest Will“

На 14 април 1988 г. американската фрегата „Samuel B. Roberts“ (FFG-58) се натъква на мина в Персийския залив по време на операцията Earnest Will. Шест дена по-късно „Вансен“ прекъсва участието си в ученията „Fleet Exercise 88 – 1“, връща се в Сан Диего и започва подготовка за шестмесечна командировка в Персийския залив. Официалната цел е противовъздушното прикритие на повредената фрегата по време на преминаването ѝ през Ормузкия пролив. Месец по-късно крайцерът пристига в Персийския залив и в началото на юли съпровожда тежкия доков съд „Mighty Servant 2“, който транспортира фрегатата. По време на операцията „Earnest Will“ крайцерът преминава Ормузкия пролив 14 пъти.

Инцидентът с полет 655

На 3 юли 1988 г. „Вансен“ под командването на капитана 1 ранг Уилям Роджърс III (William C. Rogers III) с две управляеми ракети сваля граждански самолет Еърбъс А300, който се намира в иранското въздушно пространство над Ормузския пролив. Загиват 290 пасажера и екипажа. По думите на Роджърс, крайцерът е атакуван от осем ирански катера. В този момент е засечена въздушна цел, която погрешно е приета за атакуващ ирански изтребител F-14 Tomcat. Самолетът Iran Air Flight 655 в този момент набира височина, неговият радиопредавател се намира в гражданския режим Mode III, а не във военния Mode II, както определя БИУС „Аеджис“ на крайцера.

Иранското правителство заявява, че „Вансен“ съзнателно е свалил гражданския самолет. Iran Air flight IR655 извършва ежедневни полети от Бандар Абас за Дубай по установен въздушен коридор. Присъстващите в района на инцидента италиански кораби и още един американски кораб, фрегатата Sides потвърждават, че самолета набира височина, а не пикира към крайцера. Радиопредупреждението от крайцера е предадено на честота 121,5 MHz, а не на честотите за управление на гражданското въздушно движение, и погрешно описва височината и координатите на самолета, за това екипажът, ако и да е прослушвал вълната 121,5 MHz, може да отчете, че предупреждението се отнася за друг самолет. Командирът на фрегатата „Сайдз“ Дейвид Карлсон по-късно казва, че „унищожаването на Еърбъса става кулминацията на агресивността на Роджърс“.

1990-те

През февруари 1990 г. „Вансен“ се намира в шестмесечен път в западната част на Тихия и Индийския океан с вертолети SH-60 Seahawk от HSL-45 Detachment 13 на борда. Корабът координира ПВО на съединението и изпълнява ролята на флагмански кораб за управление и контрол по време на ученията Harpoon-Ex-90. През юли 1990 г. крайцерът се връща в домашния порт, преодолял около 100 000 мили път.

През август 1991 г. крайцерът за четвърти път е в западната част на Тихия океан. Заедно със самолетоносача USS Independence (CV-62) изпълнява задачите за противовъздушното прикритие на командващия оперативното съединение „Делта“, а след това участва като представител на САЩ в MERCUBEX 91, съвместни учения на ВМС на САЩ и Сингапур. В течение на трите последващи месеца „Вансен“ участва в двустранните учения „Valiant Blitz“ с ВМС на Южна Корея, двустранните учения Annualex 03G с японските морски сили за самоотбрана и ASWEX 92-1K с ВМС на Южна Корея, а след това като представител на САЩ по време на дните на военноморския флот. На 21 декември крайцерът се връща в домашното пристанище.

През юни 1994 г. крайцерът поема на пето пътуване в западната част на Тихия океан в състава на оперативното съединение на самолетоносача USS Kitty Hawk (CV-63), изпълняващ функцията на командващ ПВО на съединението. По време на това плаване участва в противолодъчните учения PASSEX 94 – 2 с японските морски сили, двустранните американо-сингапурски учения MERCUB 94 – 2 при бреговете на Малайзия, двустранните американо-японски учения Keen Edge и големите учения Tandem Thrust, където „Вансен“ е координатор на зоналната ПВО. Завръщането му е на 22 декември 1994 г.

През август 1997 г. „Вансен“ сменя домашния порт от Сан Диего на Йокосука, а след това пристига в южната част на Тихия океан за участие в ученията Exercise Valiant Usher 98 – 1 с десантното съединение USS Belleau Wood (LHA-3) и разрушителя на ВМС на Австралия HMAS Perth. Съвместните учения преминават близо до Таунсенд Айлънд в Австралия.

„Вансен“ също участва в ученията на Седми флот на ВМС на САЩ Fleet Battle Experiment Delta (FBE-D) от 24 октомври до 2 ноември 1998 г. заедно с ученията Foal Eagle по защита на Южна Корея.

2000-те

На 12 август 2000 „Вансен“ завършва участието си в съвместните американо-японски учения Sharem 134, които включват седмични противолодъчни упражнения и сбор на информация в Южнокитайско море. Корабът провежда тестване на апаратурата за засичане на подводни лодки, проверка на далечината на действие на хидролокатора, работата с хидроакустични буйове. В края на ученията е проведен „свободен лов“ на подводниците, взели участие в ученията.

В средата на ноември 2000 г. по време на ученията MISSILEX 01 – 1 крайцерът осъществява прехващането на безпилотни самолети мишени в района на Окинава.

На 23 март 2001 г. „Вансен“ в състава на оперативното съединение на самолетоносача „Kitty Hawk“ посещава военноморската база Чанги (Changi Naval Base). Това е първото в историята влизане на американски самолетоносач в Сингапур. От 23 до 27 август 2001 г. крайцерът участва в ученията Multi-Sail по отработка на взаимодействието на американския и японския флотове в различни морски акватории.

На 17 септември 2001 г. крайцерът отплава от Йокосука за участие в операцията „Несъкрушима свобода“, и се връща в порта на домуване на 18 декември 2001 г.

През март 2003 г. „Вансен“ е приписан към 15-а ескадра разрушители.

Край на службата

В периода 2004 – 2005 г. първите пет кораба от типа „Тикондерога“, включая „Вансен“, са извадени от състава на ВМС на САЩ, прослужвайки малко повече от 20 години от планираните 40. Причината за това е решението за нецелесъобразността да се проведе тяхната модернизация със замяната на двурелсовата пускова установка Mk 26 с УВП Mk 41.

Церемонията за изваждането на крайцера от състава на флота преминава на 29 юни 2005 г. в Сан Диего. В същия ден той е зачеркнат от списъка на корабите на ВМС на САЩ и е поставен на стоянката на резервния флот във военноморската база Китсап в Бремъртън. През 2008 г. крайцерът заедно с еднотипните кораби Thomas S. Gates и USS Yorktown (CG-48) е планиран за утилизация в течение на последващите пет години.

На 9 юли 2010 г. е подписан контрактът за утилизацията на крайцера с компанията „International Shipbreaking“ в Браунсвил, щата Тексас.

На 21 ноември 2010 г. „Вансен“ през Панамския канал пристига в Барунсвил и към 23 ноември 2011 г. е напълно разкомплектован.

Награди и отличителни знаци

„Вансен“ е отбелязан с Похвалната благодарност за войнска част, трикратно – със знака за бойна ефективност „Е“, Бойна лента, Медала за служба на националната отбрана, Лента за морска служба с четири звезди.

Галерия

• 
  Бойният информационен център на крайцера „Вансен“, януари 1988 г.
• 
  „Вансен“ в Пърл Харбър, 15 април 2005 г.
• 
  На церемонията за въвеждане в състава на флота, 6 юли 1985 г., Паскагула.
• 
  Уил Роджърс по време на церемонията за връщане в домашното пристанище, Сан Диего, 24 октомври 1988 г.
• 
  Уил Роджърс по време на церемонията за връщане в домашното пристанище, Сан Диего, 24 октомври 1988 г.

Литература

• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1996. ISBN 978-155-75013-25.
• Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1984. ISBN 0-87021-718-6.

Външни препратки

• TICONDEROGA missile cruisers (1983 – 1994) ((en))
• Rogers, Will and Sharon Rogers. Storm Center: The USS Vincennes and Iran Air Flight 655: A Personal Account of Tragedy and Terrorism. Annapolis, Naval Institute Press, 1992. ISBN 1-55750-727-9.
• Wise, Harold Lee. Inside the Danger Zone: The U.S. Military in the Persian Gulf 1987 – 88. Annapolis, Naval Institute Press, 2007. ISBN 1-59114-970-3.
• Hennessy, M. Shawn. Freedom's Fortress: Vincennes' History of Service to the United States. Seattle, MS Hennessy Publishing, 2009. ISBN 0-615-29191-0.
• Naval Vessel Register CG-49
• WebArchive.org – Archive of Official ship's history page from 2005
• Nayvsite.de – USS Vincennes page
• NavSource.org – CG-49
• dod.mil – Investigation Report for the downing of Iran Air 655
• В Общомедия има медийни файлове относно Вансен (ракетен крайцер, 1984)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Vincennes (CG-49) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​