Вансен (ракетен крайцер, 1984)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Вансен“
USS Vincennes (CG-49)
USS Vincennes returns to San Diego Oct 1988.jpg
Крайцерът USS Vincennes (CG-49) в Сан Диего, октомври 1988 г.
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Ракетен крайцер от типа „Тикондерога“
Производител Ingalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ
Живот
Поръчан 28 август 1981 г.
Заложен 19 октомври 1982 г.
Спуснат на вода 14 април 1984 г.
Влиза в строй 6 юли 1985 г.
Изведен от
експлоатация
29 юни 2005 г.
Състояние утилизиран
Характеристика
Дължина 172,8 m
Ширина 16,7 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500;
2 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 5146 t (стандартна)
9 800 t (пълна)
Екипаж 400 души
Далечина на
плаване
6000 мили на 20 възела ход
3 300 мили на 30 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия:
2x6 ЗАК „Вулкан-Фанакс“
Ракети 2x4 ПУ за ПРКХарпун
ПУ за ракети Томахоук, SM-2 (до 88 ЗУР) и ASROC
Хеликоптери 2
Торпеда 2x3 324 mm ТА
„Вансен“
USS Vincennes (CG-49)
в Общомедия

Вансен (на английски: USS Vincennes (CG-49)) е третият ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Намира се в строй от юли 1985 до юни 2005 г. През 2005 г. е изваден от състава на флота, през юли 2010 г. е продаден за скрап на фирмата „International Shipbreaking“, разкомплектова за метал в края на ноември 2011 г.

Широко е известен като участник в инцидента от 3 юли 1988 г. в Персийския залив, където той погрешка сваля ирански граждански самолет от рейса на Iran Air Flight 655, в резултат на което загиват 290 цивилни лица, включая 38 чужденци и 66 деца.

История[редактиране | редактиране на кода]

1980-те[редактиране | редактиране на кода]

Кораба е спуснат на вода на 14 април 1984 г. Наречен е в чест на сражението за форт Вансен, от Войната за независимост на САЩ, през февруари 1779 г. Това е третият кораб с това име в американския флот.

Церемонията за влизане в състава на флота е в Паскагула (щата Мисисипи) на 6 юли 1985 г., първият му командир става капитан 1 ранг Джордж Ги (Captain George N. Gee).

„Вансен“ става първият крайцер от своя тип в състава на Тихоокеанския флот на САЩ. След влизането си в строй, през 1985 г., участва в изпитанията на зенитната ракета RIM-66 Standard (SM-1 Block II). През май 1986 г. участва в международните морски маневри RIMPAC 86, координирайки ПВО съединение, състоящо се от два самолетоносача и над 40 кораба от други типове на дет държави. През август 1986 г. е преместен в западната част на Тихия океан и Индийския океан. На кораба се намира командния пункт за ПВО на оперативното съединение на самолетоносача USS Carl Vinson (CVN-70) („Карл Винсън“) и линкора USS New Jersey (BB-62) („Ню Джърси“), взаимодействащо със Морските сили за самоотбрана на Япония и ВМС на Австралия. Кораба изминава 46 000 морски мили от Берингово море до Индийския океан[1][2].

Ирано-иракска война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Ирано-иракската война САЩ предприемат в Персийския залив активни мерки за защита на корабоплаването, особено на нефтените танкери, които са подлагани на нападения от страна и на двете воюващи държави.

Операция „Earnest Will“[редактиране | редактиране на кода]

На 14 април 1988 г. американската фрегата „Samuel B. Roberts“ (FFG-58) се натъква на мина в Персийския заливе по време на операцията Earnest Will. Шест дена по-късно „Вансен“ прекъсва участието си в ученията „Fleet Exercise 88 – 1“, връща се в Сан Диего и започва подготовка за шестмесечна командировка в Персийския залив. Официалната цел е противовъздушното прикритие на повредената фрегата по време на преминаването ѝ през Ормузкия пролив. Месец по-късно крайцера пристига в Персийския залив и в началото на юли съпровожда тежкия съд-док „Mighty Servant 2“, което транспортира фрегатата. По време на операцията „Earnest Will“ крайцера преминава Ормузкия пролив 14 пъти.

Инцидента със самолета на рейс Iran Air Flight 655[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юли 1988 г. „Вансен“ под командването на капитана 1 ранг Уилям Роджърс III (William C. Rogers III) с две управляеми ракети сваля граждански самолет Airbus A300, който се намира в иранското въздушно пространство над Ормузския пролив. Загиват 290 пасажера и екипажа. По думите на Роджърс, крайцера е атакуван от осем ирански катера. В този момент е засечена въздушна цел, която погрешно е приета за атакуващ ирански изтребител Grumman F-14 Tomcat. Самолета Iran Air Flight 655 в този момент набира височина, неговия радиопредавател се намира в гражданския режим Mode III, а не във военния Mode II, като определя БИУСАеджис“ на крайцера.

Иранското правителство заявява, че „Вансен“ съзнателно е свалил гражданския самолет[3]. Iran Air flight IR655 извършва ежедневни полети от Бандар Абас за Дубай по установен въздушен коридор. Присъстващите в района на инцидента италиански кораби и още един американски кораб, фрегатата Sides подтвърждават, че самолета набира височина, а не пикира към крайцера. Радио предупреждението от крайцера е предадено на честота 121,5 МГц, а не на честотите за управление на гражданското въздушно движение, и погрешно описва височината и координатите на самолета, за това екипажа, ако и да е прослушвал вълната 121,5 МГц, може да отчете, че предупреждението се отнася за друг самолет. Командира на фрегатата „Сайдз“ Дейвид Карлсон по-късно казва, че „унищожаването на еърбуса става кулминацията на агресивността на Роджърс“[4].

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1990 г. „Вансен“ се намира в шестмесечен път в западната част на Тихия и Индийския океани с вертолети SH-60 Seahawk от HSL-45 Detachment 13 на борда. Кораба координира ПВО на съединението и изпълнява ролята на флагмански кораб за управление и контрол по време на ученията Harpoon-Ex-90. През юли 1990 г. крайцера се връща в домашния порт, преодолял около 100 000 мили път[1][2].

През август 1991 г. крайцера за четвърти път е в западната част на Тихия океан. Заедно със самолетоносача USS Independence (CV-62) той изпълнява задачите за противовъздушното прикритие на командващия оперативното съединение „Делта“, а след това участва като представител на САЩ в MERCUBEX 91, съвместни учения на ВМС на САЩ и Сингапур. В течение на трите последващи месеца „Вансен“ участва в двустранните учения „Valiant Blitz“ с ВМС на Южна Корея, двустранните учения Annualex 03G с японските морски сили за самоотбрана и ASWEX 92-1K с ВМС на Южна Корея, а след това като представител на САЩ по време на дните на военноморския флот. На 21 декември крайцера се връща в домашното пристанище.

През юни 1994 г. крайцера поема на пето пътуване в западната част на Тихия океан в състава на оперативното съединение на самолетоносача USS Kitty Hawk (CV-63), изпълняващ функцията на командващ ПВО на съединението. По време на това плаване участва в противолодъчните учения PASSEX 94 – 2 с японските морски сили, двустранните американо-сингапурски учения MERCUB 94 – 2 при бреговете на Малайзия, двустранните американо-японски учения Keen Edge и големите учения Tandem Thrust, където „Вансен“ е координатор на зоналната ПВО. Завръщането му е на 22 декември 1994 г.

През август 1997 г. „Вансен“ сменя домашния порт от Сан Диего на Йокосука, а след това пристига в южната част на Тихия океан за участие в ученията Exercise Valiant Usher 98 – 1 с десантното съединение USS Belleau Wood (LHA-3) и разрушителя на ВМС на Австралия HMAS Perth. Съвместните учения преминават близо до Таунсенд Айлънд в Австралия.

„Вансен“ също участва в ученията на 7-ми флот на САЩ Fleet Battle Experiment Delta (FBE-D) от 24 октомври до 2 ноември 1998 г. заедно с ученията Foal Eagle по защита на Южна Корея.

2000-те[редактиране | редактиране на кода]

На 12 август 2000 „Вансен“ завършва участието си в съвместните американо-японски учения Sharem 134, които включват седмични противолодъчни упражнения и сбор на информация в Южнокитайско море. Кораба провежда тестиране на апаратурата за засичане на подводни лодки, проверка на далечината на действие на хидролокатора, работата с хидроакустични буеве. В края на ученията е проведен „свободен лов“ на подводниците, взели участие в ученията.

В средата на ноември 2000 г. по време на ученията MISSILEX 01 – 1 крайцера осъществява прехващането на безпилотни самолети-мишени в района на Окинава.

На 23 март 2001 г. „Вансен“ в състава на оперативното съединение на самолетоносача „Kitty Hawk“ посещава военноморската база Чанги (Changi Naval Base). Това е първото в историята влизане на американски самолетоносач в Сингапур. От 23 до 27 август 2001 г. крайцера участва в ученията Multi-Sail по отработка на взаимодействието на американския и японския флотове в различни морски акватории.

На 17 септември 2001 г. крайцера отплава от Йокосука за участие в операцията „Несъкрушима свобода“, и се връща в порта на домуване на 18 декември 2001 г.

През март 2003 г. „Вансен“ е приписан към 15-та ескадра разрушители[5].

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2004 – 2005 г. първите пет кораба от типа „Тикондерога“, включая „Вансен“, са извадени от състава на ВМС на САЩ, прослужвайки малко повече от 20 години от планираните 40. Причината за това е решението за нецелесъобразността да се проведе тяхната модернизация със замяната на двурелсовата пускова установка Mk 26 с УВП Mk 41.

Церемонията за изваждането на крайцера от състава на флота преминава на 29 юни 2005 г. в Сан Диего. В същия ден той е зачеркнат от списъка на корабите на ВМС на САЩ и е поставен на стоянката на резервния флот във военноморската база Китсап в Бремъртън. През 2008 г. крайцера заедно с еднотипните кораби Thomas S. Gates и USS Yorktown (CG-48) е планиран за утилизация в течение на последващите пет години.

На 9 юли 2010 г. е подписан контракта за утилизацията на крайцера с компанията „International Shipbreaking“ в Браунсвил, щата Тексас[6].

На 21 ноември 2010 г. „Вансен“ през Панамския канал пристига в Барунсвил и към 23 ноември 2011 г. е напълно разкомплектован[7].

Награди и отличителни знаци[редактиране | редактиране на кода]

„Вансен“ е отбелязан с Похвалната благодарност за войнска част, трикратно – със знака за бойна ефективност „Е“, Бойна лента, Медала за служба на националната отбрана, Лента за морска служба с четири звезди[8].

Фото[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б USS Vincennes Checkmate Cruiser CG 49. // Архив на оригинала от 6 февруари 2005. Посетен на 26 декември 2012.
  2. а б History of USS VINCENNES. // Посетен на 26 декември 2012.
  3. Fox Butterfield. Iran Falls Short in Drive at U.N. To Condemn U.S. in Airbus Case. // The New York Times. 15 юли 1988.. New York Times 15 юли 1988. Посетен на 10 януари 2008
  4. Robert Fisk 'The Great War For Civilisation' (2005) pages 320 – 328 ISBN 978-1-84115-008-6
  5. hazegray.org, посетен през май 2012
  6. www.navsea.navy.mil. Inactiveships – scrappedships. // www.navsea.navy.mil. Архив на оригинала от 5 февруари 2012. Посетен на 7 февруари 2012.
  7. www.navsea.navy.mil. Navy Inactive Ships Program SHIP Disposal Program: Dismantling Listing. // www.navsea.navy.mil. Архив на оригинала от 1 октомври 2012. Посетен на 7 февруари 2012.
  8. Elaine Sciolino. «Persian Mirrors: The Elusive Face of Iran». // Посетен на 26 октомври 2014. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Vincennes (CG-49)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.