Вапила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вапила
Вапила
— село —
Пат низ Вапила.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1928° с. ш. 20.8311° и. д.
Вапила
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 758 m
Население 112 души (2002)
Пощенски код 6306
МПС код ОН
Вапила в Общомедия

Вапила (на македонска литературна норма: Вапила) е село в община Охрид на Северна Македония, разположено на 11 километра северно от Охрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век селото е чисто българско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вапла (Vapla) е посочено като село с 40 домакинства със 132 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 64 жители, всички българи.[2]

В началото на XX век цялото население на Вапила е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във селото има 64 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вапила е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1945 година е изградена църквата „Света Неделя“. Изписана е от зографа Доне Доневски от село Гари. В 2005 година е извършена реконструкция на покрива и е доизписана от Драган Ристески от Охрид.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 112 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вапила
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стефанов, български опълченец, на 19 май 1877 година постъпрва в IV рота на I опълченска дружина, на 11 юли 1877 година напуска дружината[7][8]
  • Flag of North Macedonia.svg Паско Кузман (р. 1947), археолог от Северна Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  5. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 10 декември 2015.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 196.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония