Варвара (община Теарце)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
| Варвара Варвара | |
| — село — | |
 „Света Петка“ | |
  Варвара | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 485 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1200 |
| МПС код | TE |
| Варвара в Общомедия | |
Варвара (на македонска литературна норма: Варвара; на албански: Varvara) е село в Северна Македония, в община Теарце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долни Полог в източните поли на Шар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калкандлен от 1626-1627 година Варвара е отбелязана като село с 22 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Варвара е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | Близо при селото има развалини отъ стара църква, дѣто селенитѣ се събиратъ да празднуватъ и колятъ курбанъ иа 26 юлий — Св. Петка.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Варвара има 220 жители българи християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 280 християнски жители на Варвара са българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Варвара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Варвара е село в Лешочка община и има 35 къщи с 272 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година Варвара е без жители.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Варвара
Йеротей Лешочки (1863/1864 – 1910), игумен на Лешочкия манастир- Силвестър Лешочки (1812 – 1882), игумен на Лешочкия манастир
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 59.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
