Варвара (дем Аристотел)
Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
Варвара Βαρβάρα |
|
---|---|
— село — | |
![]() Изглед към Варвара |
|
Страна |
![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Аристотел |
Географска област | Мадемохория |
Надм. височина | 620 m |
Население | 613 души (2001) |
Варвара в Общомедия |
Варвара (на гръцки: Βαρβάρα) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 613 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Варвара е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е в североизточната част на Халкидическия полуостров, между планините Древенико и Сугляни, на 20 километра северно от Арнеа (Леригово).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Варвара е гръцко село в Касандренска кааза на Османската империя. Църквата „Света Варвара“ край селото е от 1875 година.[1][2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Варвара (Varvara), Йерисовска епархия, живеят 840 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Варвара живеят 600 жители гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Варвара (Varvara) има 555 гърци.[5]
В 1912 година, по време на Балканската война, във Варвара влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Варвара
Атанасиос Минопулос (1874 – 1962), гръцки андартски капитан
Георгиос Астериу (? – 1847), гръцки революционер
Григорий Константи, гръцки зограф от XIX век
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Βαρβάρα. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
|