Варвара (дем Аристотел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
| Варвара Βαρβάρα | |
| — село — | |
 Изглед към Варвара | |
  Варвара  Варвара  Варвара | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 499 души (2021 г.) |
| Варвара в Общомедия | |
Варвара (на гръцки: Βαρβάρα) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 613 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Варвара е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е в североизточната част на Халкидическия полуостров, в северното подножие на планината Пиявица (Стратонико), под връх Древенико (729,3 m),[1] на 20 километра северно от Арнеа (Леригово).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Варвара е гръцко село в Касандренска кааза на Османската империя. Църквата „Света Варвара“ край селото е от 1875 година.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Варвара (Varvara), Йерисовска епархия, живеят 840 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Варвара живеят 600 жители гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Варвара (Varvara) има 555 гърци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година, по време на Балканската война, във Варвара влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мигдо[1] | Μύγδω | Геракина | Γερακίνα[7] | възвишение в Пиявица на СЗ от Варвара (604 m)[1] |
| Бостания | Μποστάνια | Периволия | Περιβόλια[7] | река на С от Варвара[1] |
| Бостануди[1] | Μποστανούδι | Аитокорфи | Άητοκορφη[7] | връх в Пиявица на Ю от Варвара[1] |
| Метопо | Σγουρους | Метопо | Μέτωπο[7] | |
| Кравякас[1] | Κράβιακας | Алепофолия | Άλεποφωλία[7] | река на ЮИ от Варвара (Бургас)[1] |
| Гросия[1] | Γροσια | Аиторахи | Άητοράχη[7] | връх в Пиявица на И от Варвара[1] |
| Слава нива[1] | Σλαβανίβα | Мити | Μύτη[7] | връх в Пиявица на И от Варвара (696 m)[1] |
| Горница[1] | Γκορνιτσα | Литария | Λιθάρια[7] | връх в Сугляни на СИ от Варвара[1] |
| Дристес[1] | Δρίστες | Скотино | Σκοτεινό[7] | връх в Сугляни на СИ от Варвара (773,7 m)[1] |
| Зерново[1] | Ζερνοβου | Рематаки | Ρεματάκι[7] | река в Сугляни на СИ от Варвара, ляв приток на Маврос Лакос[1] |
| Дристес[1] | Δρίστες | Порос | Πόρος[7] | река в Сугляни на СИ от Варвара, ляв приток на Маврос Лакос[1] |
| Цаирия | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[7] | |
| Ленцикос | Λέντσικος | Корифи | Κορυφή[7] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Варвара
Атанасиос Минопулос (1874 – 1962), гръцки андартски капитан- Георгиос Астериу (? – 1847), гръцки революционер
- Григорий Константи, гръцки зограф от XIX век
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Βαρβάρα // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
