Вардарска бановина

Вардарска бановина Вардарска Бановина
административна единица
Карта на Вардарска Бановина
Страна	Кралство Югославия
седалище	Скопие
Площ	36,672 km2 km²
Население	1 574 243 души (1931)
Срезове	44
Вардарска бановина в Общомедия

Карта на Вардарската бановина от 1937 година

Югославските бановини

Карта на Сръбската колонизация в Македония

Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 – 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар.

История

Бановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия през 1929 година. Утвърдена е по силата на първата Югославската конституция от 1931 година, заменила Видовденската конституция от 1921 година.

Бановината включва цялата територия на днешна Северна Македония, част от днешно Косово – Призрен, Прищина, както и поречието на Българска Морава с Враня, Лесковац и част от Западните покрайнини – Босилеградско и Трънско.

Срезове

Вардарска бановина има 44 среза:

-

Шар планина (Призрен), Гора (Драгаш), Подгора (Сува Река)​​, Неродимле (Феризово), Долни Полог (Тетово), Горни Полог (Гостивар), Галич (Ростуша), Дебър, Струга, Грачаница (Прищина), Качаник,

Гниляне, Прешево, Преспа (Ресен), Охрид, Кичево, Крушево, Поречки (Брод), Прилеп, Битоля, Кавадарци, Мариово,

Неготин, Скопие, Куманово, Велес, Овче поле (Свети Никола), Щип, Кочани, Радовиш, Струмица, Дойран (Валандово), Гевгели,

Крива паланка, Кратово, Царево село, Малешево (Берово), Босилеград, Власотинце, Ябланица, Лесковац, Масурица, Поляница, Пчиня.

Банове

Име	Години
Живоин Лазич	1929 – 1932
Добрица Маткович	1932 – 1933
Драгослав Джорджевич	1933 – 1935
Ранко Трифунович	1935 – 1936
Душан Филипович (и.д.)	1936
Драган Паунович	1936 – 1937
Марко Новакович	1937 – 1939
Владимир Хайдуквелкович	1939
Александър Цветкович (и.д.)	1939
Александър Андреевич	1939 – 1940
Живоин Рафаилович	1940 – 1941