Вардар (рапсодия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рапсодия „Вардар“
Рапсодия на Панчо Владигеров
Композитор Панчо Владигеров
Създаване 1922 г.
Премиера 1922 г.
Издаване 1923 г.
Издател „Universal Edition“

Рапсодия „Вардар“ или Българска рапсодия „Вардар“ е симфонична композиция на българския композитор Панчо Владигеров. Рапсодията е едно от най-популярните и изпълнявани български симфонични произведения. Създадена е първоначално за цигулка и пиано. Започва с кратко въведение, от което постепенно се зараждат интонациите на главната тема. Долавят се тържествени призиви, присъщи на химните.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1922 г. в Берлин заедно са Константин Щъркелов, Григор Василев и Панчо Владигеров. Константин Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров си записва мелодията. След месец двамата братя Панчо и Любен Владигерови изсвирват премиерно пред публика новото произведение – Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г. Вълкович и Щъркелов настояват Рапсодията да носи заглавието „Вардар“ и посвещението: „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“, тъй като към този момент те считат мелодията за македонска народна песен. По-късно разбират, че това е патриотичната хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македонските народни песни – „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Любомир Бобевски, включена в сборника „Балкански песни“ на Добри Христов, издаден 1912 година.[1]

Рапсодията е издадена през 1923 г. от „Universal Edition“ под името Българска рапсодия „Вардар“.[1]

През 1925 г. в Ню Йорк звучи в „Карнеги Хол“ в изпълнение на цигуларя Макс Розен.[1]

През 1928 г. Владигеров оркестрира Рапсодията за голям симфоничен оркестър, а по-късно прави и още няколко транскрипции.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Петрова, Елисавета. Рапсодия „Вардар“. // Константин Щъркелов. Посетен на 4 март 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония