Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

Варна
Знаме    Герб
Varna-Collage-TB.jpg
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм „Успение Богородично“, Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
Общи данни
Население 348 058 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 334 466 (НСИ)
Землище 154,236 km²
Надм. височина 0 – 170 m
Пощ. код 9000 – 9030
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 10135
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Адрес на общината
бул. „Осми приморски полк“ 43
тел.: 6929 (автоматична централа)
Е-поща: info@varna.bg
Официален Сайт: www.varna.bg
Варна в Общомедия

Ва̀рна е град в североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро, и административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на НСИ към 31.12.2015 г. се изчислява на 334 466 души, което поставя Варна на трето място по големина в България след София и Пловдив.[1] На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и е дало име на т.нар. Култура Варна [2]. Варна често се нарича „морската столица“[3] или „лятната столица на България“.[4][5] и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г. [6]

Съдържание

Име[редактиране | редактиране на кода]

В древността градът носи името Одесос. Така е наричан от Теофан Одесополис, а при други автори се среща и като Улисополис. След VI век в историческите документи името Одесос изчезва. По времето на император Тиберий (14 – 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът Павел Георгиев[7] посочва, че съществува надпис от 557 г., в който след смъртта на своята съпруга Теодора император Юстиниан ѝ посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. При царуването пък на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име – Иринополис.

Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ – „черен, вран“.[8] Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща води и минерален извор.[9] Първото споменаване на името Варна е в летописите за настъплението на владетеля Аспарух и войските му, които "...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..." и заселването на прабългарите по тези места, но не е ясно името се отнася за област, селище или за река. Теофан пише, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу прабългарите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К. Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, към Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че кавханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като се счита че все още е византийско владение. Може би Варна е някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара“, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. Братя Шкорпил търсят тракийския корен на името Варнас.[10] В началото на 20 век архимандрит Инокентий в своите изследвания споменава, че името Варна идва от хуно-аварската дума варош означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, варовик, имайки предвид, че „в Варна и околността ѝ земята и камъните са варовити...“

Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. Варна носи името Сталин, на името на Йосиф Сталин.[11].

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на Варна и езерото

Град Варна е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km².

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35 – 50 °C.[12]

Aдминистративно деление[редактиране | редактиране на кода]

Според 'Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна) [13], територията на град Варна е разделена на следните пет района:

Район Квартали
„Аспарухово“
(27 252 жители)
квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“
(49 197 жители [14])
квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“
(87 386 жители)
квартали „Възраждане“, „Младост“, „Свети Иван Рилски“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“
(85 341 жители)
квартали Център, „Христо Ботев“
„Приморски“
(104 150 жители)
квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“;
курорти „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за град Варна
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21,2 22,5 29,5 29 34 38 41 40,5 37,2 33 27 21,2 41
Средни максимални температури (°C) 6,2 7,4 10,3 14,8 20,4 25,1 27,8 27,9 23,9 18,6 12,8 8,1 17
Средни температури (°C) 1,9 2,8 5,7 10,3 15,4 19,9 22,4 22,3 18,3 13,5 8,4 4,1 12,2
Средни минимални температури (°C) −1,7 −1,1 1,7 6,1 10,8 15 17,2 17,1 13,5 9,1 4,6 0,5 7,8
Абсолютни минимални температури (°C) −19 −24,3 −13,5 −5 0 7 7 7 1,1 −7,7 −10 −17 −24,3
Средни месечни валежи (mm) 31,8 29,9 43,7 57 43,9 57,6 50,7 41,4 44,1 42,6 55,6 42 540,3
Източник: [14]
Средногодишни температури във Варна за периода 1973 г. – 2012 г. Повишаване на средногодишната тепература за измервания период с 0,65 °С

Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средна юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е –19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е.) близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели – елини, траки, македонци, а по-късно и римляни – Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

През 15 г. градът влиза в състава на новосъздадената римска провинция Мизия, а през 2 век е обграден с нова крепостна стена от римляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита досега в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна. След разделянето на Римската империя през 395 г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като Византия. Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. По времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В началото на 7 век Одесос е разрушен от нашествията на авари и славяни и е изоставен от жителите си, като по времето на император Ираклий градът вече не съществува. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите. Хронистите пишат:

и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града. През 13 век – 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 г. до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик и трансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръша типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 век – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 г. и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1853 г. – 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе – Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на българската екзархия, е отслужена църковна служба за пръв път на български език. На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

На 27 юли 1878 г. руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран Осми пехотен приморски полк, щаба на Военоморските сили и други военни поделения. През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на българския морски флот. През 1906 г. е тържествено открито новото Варненско пристанище с вълнолом. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, по името на Йосиф Сталин.Варна е домакин на Световната олимпиада по шах през 1962 г., а през 1969 г. – на Световното първенство по художествена гимнастика.

През 2007 и 2008 година Варна печели класацията „Най-добрият град за живеене в България“.[15][16]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Първите информации за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе. [17] [18] [19] След Съединението Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България.

Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната.[20] Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители – втора община по население в България.

Спрямо данните на НСИ към 31 декември 2015 г. Варна е населена от 334 466 души, което го поставя града на трето място по големина в страната.

Населението на варненската агломерация е 475 074 души.[21]

Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.).[22]

Район Приморски със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след „Младост“ и „Люлин“ в Столичната община.[23]

Варна
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013
Население 24,8 41,4 69,6 77 120,3 180,1 251,7 302,8 308,6 312,9 311,8 320,8 334,9
Най-голям брой 334,9 в 2011
Източници: Национален Статистически Институт, „citypopulation.de“, „pop-stat.mashke.org“, Географски институт при БАН

Забележка: В таблицата и на графиката по-горе броят на населението е посочен в хиляди.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав в област, община и град Варна
(данни на НСИ за 2011)[24]
Общо Българи Турци Роми Други Без отговор
Област 424 893 371 048 30 469 13 432 5638 4306
Община 311 200 290 780 11 089 3535 3481 2315
Град 303 594 284 738 10 028 3162 3378 2288

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Във Варна са представени всички религиозни общности в България.

В града и околността се намират множество храмове – както православни, така и на други от разпространените религии в България – арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.[25]

Храмове и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. св. Константин и Елена“ в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски“ в местността „Евксиноград“. На около 30 km северозападно от Варна се намира действащият манастир „Св. Марина“.

На 15 km североизточно от града се намира националният паметник на културата Аладжа манастир, създаден през 13 век.

Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“ На 9 ноември 1879 г. Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно – през 1880 г. (на 22 август) – след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“.

Катедраленият храм е завършен през 1886 г.

Bulgaria-Varna-02
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ Построен с дарението на одеския жител, руския поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата е започнат през 1859 г. и продължава единадесет години.
„Света Параскева“ Построен през 1785 г., той е вторият по старина варненски храм. St. Petka (Varna).png
Успение Богородично Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г. Uspenie bogorodichno (Varna).png
„Света Петка Българска“ Най-голям след Катедралния. Die kirche sveta petka.jpg
„Свети Атанасий“ Старата митрополитска църква на града. Съществувала в средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 г. на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. St-Athanasius-Church-in-Varna.jpg
Свети Димитър Градежът на сегашния храм „Св. Великомъченик Димитър Солунски чудотворец“ започва през 1902 г., и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и придворната постройка са завършени едва през 1939 г. St. Dimiter.png
„Свети Саркис“ Арменски православен храм „Свети Саркис“ Armenian Orthodox Church "St. Sarkis" Varna,Bulgaria.jpg

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на Варна[редактиране | редактиране на кода]

Морска администрация Варна
Сградата на Адмиралтейството

От политическите и обществените промени през 1990 г. до 2012 г. Варна е имала трима кметове. Първият от тях, Войно Войнов (СДС), е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 г., след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран Христо Кирчев (СДС), който през 1995 г. е преизбран. На местните избори през 1999 г. за кмет на Варна е избран кандидатът на БСП Кирил Йорданов. На следващите избори през 2003 и 2007 той е преизбран на този пост като независим кандидат, подкрепен от други партии, а на местните избори през 2011 г. – като кандидат на ГЕРБ. Със своите четири мандата той е сред най-дълго управлявалите кметове в България в съвременната история на страната. На 6.03.2013, под натиска на протестиращите варненци, Кирил Йорданов подава оставка. На предсрочните избори за кмет (7 юли 2013 г.) кандидатът за кмет от ПП ГЕРБ Иван Портних печели 51,41% от гласовете на варненци. Кандидатът за кмет Христо Бозов печели 48,59% от гласовете. На 15 юли 2013 г. Иван Портних се заклева и стъпва в длъжност като кмет на Варна.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Варна
Областната управа на Варна (ляво) и старата Софийска банка (дясно)
Партия или сдружение 2007[26] 2011[27] 2015
ГЕРБ 9 16 22
Реформаторски блок и ВМРО 6
БСП 9 8 5
Движение Нашият град 6 3 0
Ред, законност, справедливост 5 0 0
ДПС 4 3 2
Синята коалиция 3 3
Атака 2 5
Варна утре  – 4 0
други 15 12 11
Общо 51 51 51

ОбС, съставен след местните избори през 2003 г. общинския съвет е съставен по следния начин: 20,4% – БСП, 12,5% – СДС, 7,4% – НДСВ, 4,7% – Обединен блок на труда, 3,4% – коалиция „Справедливост за Варна“, 3,3% – коалиция „Движение Гергьовден – Демократическа партия“. [28] След местните избори през 2015 г. за председател на Общински съвет – Варна е избран Тодор Балабанов

Областна управа на МВР

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. бюджетът на Варна е 213,1 млн. лв, а за 2011 г. – 203,7 млн. лева. За 2012 г. той е 186,954 млн. лв.[29][30][31]

Общият дълг на община Варна към януари 2012 е 65 млн. лева.

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша[32] и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция. Варна е също част от така нареченото движение Конвент на кметовете, с което доброволно се ангажира с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на територията на града.[33]

Побратимени на Варна градове са:

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище Варна

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Безработицата във Варна е на средното за страната ниво.[43] Делът на частния сектор е над 50%. Икономиката на региона е добре представена на национално ниво чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния. Малките и средни предприятия са предимно в сферата на услугите.

По-големите производствени предприятия са:

  • ВАМО АД – производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г.;
  • БулЯрд Корабостроителна индустрия ЕАД[44] – производство на плавателни съдове;
  • Елдом Инвест – производство на домакински електроуреди;
  • Корабостроителен завод и Кораборемонтен завод „Одесос“ – производство на плавателни съдове и съответно ремонт.
  • Дружба Стил АД – производство на мъжка и дамска конфекция.

На територията на града са разположени няколко мебелни фабрики.

Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация в България.[45]

Морска индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Митница Варна

Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12 000 души, които заработват около 14 – 15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности – „БулЯрд Корабостроителна индустрия“ ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД – Варна. За близо 100-годишното ѝ съществуване в корабостроителницата са построени над 850 кораба, а до края на 2008 г. са завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови, за насипни товари, тип „Супрамакс“, по лиценз на японската компания IHI-Marine United, за турската компания „Diller shiping and Trading“. Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства), плавателни съоръжения от бетон и метални конструкции с обем над 75000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за поставяне на док на кораби до 18000 бруто регистър тона, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали.

Общо 73% от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна следват посока към непрекъснат растеж, както по отношение на приходите от продажби, така и по инвестирани средства за придобиване и придобити дългосрочни материални активи. В структурата на икономиката за 2006 г. с най-голям дял са големите фирми, с 90% от общия брой предприятия, общо 17 614. Малките фирми притежават 1651 предприятия. На територията на Варна са 42% от всички големи предприятия, работещи в целия планов район. Големите фирми продават през 2006 г. продукция за 3 767 547 лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В дългосрочни активи са били вложени 1 394 251 лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по-голям дял в дълготрайни активи.[46]

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Илчев, известен автомобилен доставчик, през 1936 г. започва производство на автобуси върху основата на автомобили Chevrolet. Производствената дейност се извършва в цехът в квартал Аспарухово. Първоначално превозните средства са именовани като омнибуси, трамбуси. Произведените автобуси са обслужвали различни линии във Варненския регион и са се движели по междуградската линия ВарнаБургас.(Автобуси Херкулес )

В началото на 90-те британският автомобилен производител Rover построява предприятие за сглобяване на автомобили в морската ни столица. Заводът е открит през 1995 г. и е в близост до ВАМО – завода за дизелови двигатели. Сложното икономическо състояние, в което изпада производителят и нестабилността на автомобилния пазар, внасянето на автомобили на по-ниски цени, води до затварянето на предприятието през септември 1995 г. Общо от модела Rover Maestro са произведени 2200 автомобила.

Електронна и електротехническа индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Във Варна през 1966 г. e основан Радиозавод Варна за производство на навигационни системи и радари.
През 1987 г. е основан Елдом. Предприятието произвежда домакински електроуреди.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

Сферата на услугите и търговията е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“, „Мандарин“, фалирал и закупен от „Пикадили“, и „Мамбо“ (по-късно „Пикадили експрес“). Заедно с тях днес в града имат филиали всички големи търговски вериги.

Големи търговски центрове:

Други търговски центрове:

  • Market Varna
  • Fullmax Center
  • City Center Asparuhovo
  • Пикадили парк
  • Palah Centre[49]
Pfohe Mall – първият от петте мола в града

Пазари:

Във Варна има няколко централни пазара, специализирани за: плодове и зеленчуци – Пазар „Централен“ (Кооперативният пазар), Пазар „Часовника“ (Синият пазар), Пазар „Чаталджа“, Базар „Левски“; цветя – Пазар за цветя „Чаталджа“ и Пазар за цветя „Катедралата“; риба – Рибен пазар „Варна“, както и други по-малки квартални пазари. Във Варна има общо над 15 пазара. [50]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ-обхват, някои от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват Радио Варна , основано през 1933 г. [51] и Радио Браво до 2015 г.,когато честотата му става част от бургаската радиоверига Мая. [52]. Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с БНТ 2 вторият регионален канал на БНТ 1. [53] Местни телевизии са ТВ Варна[54] и Телевизия Черно море[55], чиято аудитория обхваща Варна и цяла Източна България, и Телевизия „Ариел ТВ“, която се разпространява по кабел.[56] [57]

Наред с националните печатни медии, които имаха приложения за региона, във Варна се печатат регионални вестници и списания, като Позвънете[58], Народно дело [59], Черно море [60] и Морски вестник [61], както и списание Морски Свят [62]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Университетската болница „Св. Марина“

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са „Св. Марина“ – терапевтичен блок за многопрофилно лечение; „Св. Анна“, популярна като Окръжна болница – с диагностичен блок и спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В града се строи кардиологична болница.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилен[редактиране | редактиране на кода]

През Варна преминава паневропейски транспортен коридор 8.[63] През града преминават Автомагистрала А2 – „Хемус“ и Автомагистрала А5 – „Черно море“, част от Паневропейски транспортен коридор 8 и Европейски път E87. Едно от най-големите транспортни съоръжения е Аспарухов мост.

Железопътен[редактиране | редактиране на кода]

Железопътна гара Варна обслужвала първата жп-линия в страната. От гарата тръгват различни влакове: - пътнически до селата Аспарухово и Кардам и до градовете Карнобат, Бургас, Добрич и Шумен; - бързи до София, Пловдив, Русе и Плевен; - ускорен бърз до София.

Въздушен[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Варна е разположено Летище Варна – третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа[64].  През 2014 г. през аерогарата са преминали близо 1,4 милиона пътници. Летището е свързано с няколко възможности за транспорт до града – автобусна линия; таксиметрови услуги и коли под наем. Автомобили под наем предлагат няколко международни компании и една българска фирма. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището, а през 2013 г. е открит терминал 2 на летището. Първата частна авиокомпания в България – Ер Виа – е със седалище във Варна.

Морски[редактиране | редактиране на кода]

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.[65]

Пристанище Варна e разположено на Черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва Пристанище Бургас.[66]

Обществен[редактиране | редактиране на кода]

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие, до близките населени места и курорти.

Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии[редактиране | редактиране на кода]

Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии) [67] и „ДелтаКар", а „Автотрейд“ ООД.[68] и „Мако“ ООД – маршрутните линии. До 9 май „Транстриумф“ обслужваше част от автобусните линии, но поради проекта за интегриран градски транспорт, всички линии преминаха към „Градски транспорт“ ЕАД, освен 409, който е наполовина към община Аксаково. Във Варна има близо 60 автобусни, 4 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии. В града се изпълнява интегриран проект за градския транспорт, по който неотдавна бяха доставени 70 нови автобуса (20 автобуса „Solaris Urbino 12" и още 20 соло „Solaris Urbino 12 CNG" на метан и 30 съчленени „Solaris Urbino 18") и 30 нови тролея с марка „Škoda 26Tr Solaris" по друг проект.

По проекта също така са изградени велоалеи, BRT коридор (от англ. – Bus rapid transit, бърз транзит на автобусите) и нова електронна система за таксуване и информационни табла по спирките. Преди година също така заработи и сайт, чрез който всеки в реално време може да се информира за движението и разписанието на градския транспорт.

Таксита[редактиране | редактиране на кода]

Във Варна има няколко големи таксиметрови фирми: „Омега транс“,"Триумф", „Ласия“, „Варна“, „Алфа“ и „ОК транс“.

Наука и Образование[редактиране | редактиране на кода]

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

Във Варна е основано през 1920-та година Висше търговско училище, първото такова училище в България.[69]

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Във Варна се намират Институт по океанология, Център по хидро- и аеродинамика (доскоро институт) към Институт по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ и филиал на Институт по метеорология и хидрология към БАН.

Култура и забавления[редактиране | редактиране на кода]

Театър, опера и културни институции[редактиране | редактиране на кода]

Държавна опера Варна[редактиране | редактиране на кода]

Варна разполага с драматичен театър, детски и куклен театър, както и с един частен театър. Варненската опера е открита на 1 август 1947 г. Операта организира от 2000 г. всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010 г. и „Опера в Летния театър“. Всяка година бива организиран Международният музикален фестивал „Варненско лято“. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия. През 1999 г. Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си под названието Оперно-филхармонично дружество „Варна“. От 28 юли 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Оперно-филхармонично дружество „Варна“ са обединени в Театрално-музикален продуцентски център „Варна“. След обединението Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ запазва името си, но Оперно-филхармонично дружество „Варна“ се преобразува в Държавна опера-Варна.

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“[редактиране | редактиране на кода]

На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов полага основния камък за театрална сграда на пл. „Независимост“. На 12 март 1921 г. се открива първият театрален сезон с пиесата „Инстинктът“ от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала „Съединение“, сега сцена „Филиал“, тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. Никола Лазаров на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.

Държавен куклен театър – Варна[редактиране | редактиране на кода]

Държавен куклен театър – Варна

През 1951 г. варненската общественост кани известния кукловод, сценограф и режисьор Георги Сараванов, поставил основите на марионетния театър в Пловдив (1948 г.), да основе куклен театър в града. Той се отзовава, пристига във Варна и създава актьорска трупа от начинаещи артисти, част от които завършили музикално училище.

През август 1952 г. в стария салон на театър „Варненска комуна“ се играе кукленият спектакъл „Патенцето“ от Нина Гернет и Тамара Гуревич с марионетки, които Сараванов изработва сам. Неговите уникални кукли от първите спектакли са запазени в Музея на куклите към театъра.

Интересът и радостта, с които малките зрители посрещат спектакъла, показват необходимостта от куклено изкуство в културния живот на Варна. Веднага след успеха на „Патенцето“ театърът става културен институт към Градския народен съвет.

Първата сграда, определена за театър, се намира на бул. „Владислав Варненчик“, зад Пощата, в бившите безплатни ученически трапезарии, в склада за зърнени храни. На 12 юли 1985 г., благодарение на усилията на директора Йордан Тодоров, театърът влиза в нова сграда в центъра на града – ценен архитектурен паметник, оригинално адаптиран за нуждите на съвременен културен институт.

Театър „Българан“[редактиране | редактиране на кода]

Военният клуб във Варна

Театър „Българан“ е първият и единствен професионален частен театър на културната карта в гр. Варна и Североизточна България. Първата презентация на проекта Българан се е състоял през 2005 г., в сградата на Военноморския клуб във Варна, където днес изцяло със собствена звукова, светлинна и сценична техника е изградена залата на театъра.

Театър „Българан“ не само интерпретира съвременни драматургични текстове, но и формира пространство, в което начинаещи театрали да имат възможност да творят и доказват себе си. В представленията на театъра играят над 60 актьори, между които са Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Камен Донев, Асен Блатечки, Яна Маринова, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Йонна Буковска, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Мариус Куркински, Мариус Донкин, Елена Петрова и др. Също така, театър „Българан“ така работи съвместно с Драматичните театри от Сливен, Габрово, Хасково, Пловдив, Добрич и Пазарджик.

На сцената на театъра се представят както собствени, така и гостуващи постановки. Освен като отворена сцена, театър „Българан“ е копродуцент на седем сценични продукции. Към днешна дата има продуцирани четири собствени представления, един театрален сериал и четири представления за деца с професионални режисьорски и актьорски екипи.

Притежава и собствено звукозаписно студио което технически обезпечава спектаклите.

Фестивален и конгресен център[редактиране | редактиране на кода]

Фестивален и конгресен център, изглед от Морската градина

Фестивален и конгресен център – Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най-престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, фестивала на българския игрален филм „Златната роза“, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято“, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, международния балетен конкурс „Варна“, европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота“. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на Морската градина.

Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна[редактиране | редактиране на кода]

Дворец на културата и спорта, изглед през нощта

Дворецът на културата и спорта във Варна е комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център е обзаведен със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.

Административно към Двореца на културата и спорта е причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър се организират национални и международни прояви.

Национално училище по изкуствата „Добри Христов“[редактиране | редактиране на кода]

Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик Добри Христов. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов“ е паметник на културата, публична държавна собственост към Министерството на културата. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Морски фар

Варненският Археологически музей заема площ от 2000 m2 и има 32 зали с постоянни изложби: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденска иконопис. Там се намира и най-старото златно съкровище в света, датирано отпреди 4000 години преди Христа. Първите археологически материали са били събрани от Карел Шкорпил и Анание Явашов през 1887 г. На 3 юни 1887 г. с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно, по нареждане на тогавашното Министерство на народното просвещение (1892 г.), без желание, варненските дейци са принудени да изпратят сбирката в София, за създаване на централен музей (1893 г). Година по-късно (1894 г.) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическата гимназия (1895 г.). Дълги години заради нежеланието на министерството да се създават музеи извън София, археологическата сбирка се помещава в приземието на Девическата гимназия. През 1906 г. тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей. През 1993 г. сградата на гимназията е изцяло заета от възстановения Археологически музей.

Музей История на Варна

Издателства[редактиране | редактиране на кода]

Творчество посветено на Варна[редактиране | редактиране на кода]

Българските изпълнители Йорданка Христова,Веселин Маринов,Георги Германов и други са посветили свои песни на града.

Галерии[редактиране | редактиране на кода]

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“[редактиране | редактиране на кода]

Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на 19 в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразуване на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, театрални спектакли, модни ревюта.

Други галерии[редактиране | редактиране на кода]

  • Арт галерия „НавилАрт“[85]
  • Галерия „Фоф“[86]
  • Галерия „Art Sensation“[87]
  • Галерия „Ас-арт“[88]
  • Галерия „Теди“[89]
  • Езотерична галерия „Универсум“[90]
  • Галерия „Зограф“[91]
  • Галерия „Тео“[92]
  • Галерия „Юка“[93]
  • Арт галерия „Арета“[94]
  • Галерия „Тагея“[95]
  • Галерия „Арт Маркони“[96]
  • Галерия „Архангел Михаил“[97]
  • Галерия „Вива“

Кина[редактиране | редактиране на кода]

Филми, снимани във Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Голямата победа (1972)
  • Фаталната запетая (1979)

Библиотеки и Читалища[редактиране | редактиране на кода]

  • Регионална библиотека „Пенчо Славейков“[98]
  • Народно читалище „Просвета 1927“ кв. Аспарухово[99][100]
  • Народно читалище „Христо Ботев 1928“, ул. Черни връх[101]
  • Народно читалище „Възрождение 1870“[102]
  • Народно читалище „Варненски будители 1926“[103]
  • Народно читалище „Отец Паисий 1934“ (Маековски)[104]
  • Народно читалище „Васил Левски 1945“[105][106]
  • Народно читалище „Васил Левски 1927“ кв. Галата[107][108]
  • Народно читалище „Асен Златаров 1946“, кв. Чайка[109][110]
  • Народно читалище „Елин Пелин 1977“[111][112]
  • Народно читалище „Цар Борис III“, кв. Победа[113]
  • Народно читалище „П. Р. Славейков 1928“[114][115]
  • Народно читалище „Прогрес 1927“ кв. Виница[116]
  • Народно читалище „Искра 1924“[117][118]
  • Народно читалище „Христо Смирненски 1946“[119]
  • Народно читалище „Михаил Шолохов 1958“ с. Казашко[120]
  • Народно читалище НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи[121][122]
  • Народно читалище „Димо Цонков 1927“ с. Звездица[123]
  • Народно читалище „Искра 1909“ с. Константиново[124]

Сцени на открито[редактиране | редактиране на кода]

  • Сцена „Раковина“ [15]
  • Сцена „Амфитеатър“
  • Летен театър
  • Лятно кино (в ОСРК „Младост“)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион „Юрий Гагарин“, чието име ще бъде променено на „Варна“. След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център за плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по карате „Киокушин“. В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с въже (бънжди).

Спортни клубове[редактиране | редактиране на кода]

  • ПФК Черно море (Варна)
  • ПФК Спартак (Варна)
  • Баскетболен клуб „Черно море“
  • Волейболен клуб „Черно море БАСК “
  • Спортен клуб „Перун“ (волейбол)
  • Хандбален клуб „Спартак“
  • Спортен клуб по водна топка „Комодор“
  • Спортен клуб по водна топка „Дръзки“
  • Ръгби клуб „Варна“
  • Тенис клуб „Черно море-Елит“
  • Спортен клуб по ледени спортве
  • Спортен клуб „Ракетлон“ (бадминтон)
  • Спортен клуб по бадминтон „Елит“
  • Клуб по ХГ „ЧАР“
  • Спортен клуб по триатлон
  • КБСК „Титаните“ (бейзбол)
  • Плувен клуб „Албатрос 2001“
  • Йога клуб “Мареа"
  • Йога клуб „Свародая“
  • Доджо КайСейКан – Варна (кендо/японска фектовка)
  • Спортен йога клуб „Колобар“
  • Велоклуб „Устрем“
  • Bодолазен клуб „Русалка“
  • Спортен клуб „Аргус“ (кик бокс)
  • Клуб по плувни спортове „Варна“
  • Спортен клуб по водна топка „Черно море 1948" (Варна)
  • Клуб по водна топка „Аква спорт"
  • Централен полицейски карате и джу джицу клуб

Спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс „Приморски“
  • ОСРК „Младост“ (2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж)[125]; ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино)[126]
  • ОСК „Морска градина“ (1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт)[127]
  • ОСК „Аспарухов парк“ (2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище)[128]
  • ОСК „Чайка“ (1 футболно, 1 баскетболно игрище)[129]
  • СК „Технически университет“ (1 футболно – стандартни размери, 3 футболни, 1 баскетболно игрище)[130]
  • Спортни игрища „Гранд спорт арена“
  • СК „Тринити парк“ (1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка)[131]
  • СК „Простор“ (тенис кортове; футболни, волейболни, баскетболни и хандбални игрища)
  • СК „Локомотив“ (футболен стадион + 3 футболни игрища; лекоатлетическа писта; щурмова стълба)[132]
  • СК „Спартак“ (футболен стадион + 2 футболни игрища)[133]
  • Стадион „Варна“ (в строеж)
  • Стадион „Тича“
  • Стадион „Владиславово“ (в преизграждане)
  • Плувен комплекс „Приморски“ (2 открити, 1 закрит (в строеж)[134] басейн; фитнес&спа център)
  • Плувен комплекс „Младост“ (дом „Младост“)
  • Басейн „Делфини“
  • Гребна база „Аспарухово“
  • Конна база „Виница“
  • Дворец на културата и спорта

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.

Праисторически и антични[редактиране | редактиране на кода]

Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на 2 век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са работили до края на 3 век. През 19 век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти.

Морска градина и други паркове[редактиране | редактиране на кода]

Морската градина
Съвременен изглед

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m2, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.

В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.

Плажът пред Морската градина

Така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ (проект) е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“ обединяващ всички концесионери на варненските плажове – „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. [135] През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник-областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ (групировката ТИМ). От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площ от 118 декара на варненския бряг.[136] Проектът се поддържа от държавната власт – всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество, което иска да запази автентичната морска природа на парка.[137], [138]

В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Статуя в парка на резиденция Евксиноград

Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.

  • Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – първият в България астрономически комплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина.
  • Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение.
  • Фестивален и конгресен център

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).
Варна е роден град на учени и изследователи в различни области. Видни учени родени в града: Димитър Чернев, Милко Бичев, Илия Вълков, Фриц Цвики.
Градът е родно място на много хора, реализирали се в различни области на културата. Актьорите Катя Динева, Христо Гърбов, Иван Кондов, Стефан Мавродиев са от морската столица. Композиторите Анастас Наумов и Хайгашот Агасян, музикалните изпълнители Николай Докторов – кавал, Ваня Щерева, Тодор Костов, Филип Киркоров, Десислава Добрева, Гери-Никол, Дарина Йотова – ДАРА са родени във Варна. Художниците Георги Велчев, Борис Георгиев, Ванко Урумов, скулпторът Кирил Шиваров, писателят Мирослав Господинчев и много други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Константин Тотев, Валентин Плетньов: Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Byzantine art: Christian relics from Varna region 11th-14th centuries. Варна, Славена, 2011.
  • Симеон Кулиш: Варненската комуна (29 декември 1919 – 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между „Давид и Голиат“. – Минало, 2011, № 3,
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове. Варна, Славена, 2011.
  • Борислав Дряновски: Кметовете на Варна. Част 2: 1903 – 1923. Варна, Славена, 2011.
  • Ангел Дюлгеров: Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели. Варна, Славена, 2011.
  • Петър Стоянов: Варна между двете световни войни 1919 – 1939. Варна, Стено, 2003.
  • Томова, Красимира и Бозова, Тинка: Кметовете на Варна, Варна: МС, 2010. ISBN: 978-954-8493-12-3
  • Пасков, Емил Величков: Варна – архитектура, архитекти, Варна: МС, 2009. ISBN: 978-954-92262-2-5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол
  2. ((en)) Kostov, R., Pelevina, O.. COMPLEX FACETED AND OTHER CARNELIAN BEADS FROM THE VARNA CHALCOLITHIC NECROPOLIS: ARCHAEOGEMMOLOGICAL ANALYSIS (pdf). // Proceedings of the International Conference of Geoarchaeology and Archaeomineralogy, 2008. Посетен на 9 април 2013.
  3. Как Варна стана морската столица
  4. Информация за град Варна
  5. Строителна компания Игал, информация за град Варна
  6. http://visit.varna.bg/bg/european_youth_capital/preview/179.html
  7. Павел Георгиев, археолог от АИМ-БАН – Шумен, специалист по разкопките на Плиска, дългогодишен сътрудник на покойния директор на АИМ проф. Рашо Рашев в Плиска и проф. Казимир Попконстантинов в Равна
  8. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I ( А – З ). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 121.
  9. Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001
  10. Имената на Варна, varna.info http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
  11. http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
  12. План за защита на населението при бедствия, община Варна
  13. http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
  14. http://www.vladislavovo.bg/bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=952 Демографска характеристика на район Владислав Варненчик
  15. Най-добър град за живеене през 2007
  16. Най-добър град за живеене през 2008
  17. История на София
  18. Populstat
  19. Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  20. Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване
  21. Национален статистически институт – население към 01.02.2011 г.
  22. [1]
  23. http://primorski-varna.com/primorski/ Най-големият по територия и население район в България.
  24. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Архив на оригинала от 2012-04-22. Посетен на 20.02.2012.
  25. Варненски будистки център
  26. ЦИК, резултати от местни избори 2007 г.. // Посетен на 19.02.2012.
  27. ЦИК, резултати от местни избори 2011 г.. // Посетен на 19.02.2012.
  28. Резултат за избор на общински съветници – ЦИК
  29. http://www.varnautre.bg/misia_varna/29826-burgas_vodi_varna_s_200_lv_na_glava_ot_naselenieto
  30. http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22727:-2012&catid=35:2009-03-18-08-06-40
  31. http://www.moreto.net/novini.php?n=160370
  32. Генерално консулство на Полша
  33. Бургас ще пести енергия ударно, вестник Капитал, 27 ноември 2011
  34. Вилиана Иванова. Делегация от побратимения датски град Алборг гостува във Варна. // Народно дело 237 (14 окт. 1998). с. 1.
  35. Георги Венин. Варна се побратимява с Дордрехт. // Черно море 269 (15 ноем. 2000). с. 4.
  36. Варна продължава приятелството си с Дордрехт. // Черно море 58 (12 март 2000). с. 3.
  37. Dimityr Kostow. Подписаха се меморандуми за побратимяване с Хамбург и Киев. // Народно дело 190 (15 авг. 2003). с. 4.
  38. а б в г д Варна посреща делегации от побратимени градове. // Черно море 51 (4 март 2008). с. 3.
  39. Румяна Цанева. Малмьо – шведския побратим на Варна. // Варна експрес 111 (18 май 1993). с. 5.
  40. Александър Недев. Маями е побратимен град с Варна през март 1996. // Капитал 139 (4 март 1996). с. 1.
  41. Веселина Маринова. Новосийск ще е 15-ият град-побратим на Варна. // Черно море 139 (20 юни 1997). с. 1.
  42. Вилиана Иванова. Варна възстановява връзките с финландския град побратим Турку. // Народно дело 126 (4 юни 1998). с. 1.
  43. НСИ – Безработни лица и коефициенти на безработица – национално ниво. // 2013.
  44. Официален сайт на „БулЯрд“ Корабостроителна индустрия ЕАД
  45. Варна търси модел за растеж, www.capital.bg от 21 мар 2012, видяно на 24 април 2012; Цитат: Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.
  46. Концепция за икономическо развитие на общините
  47. Открит е първият мол във Варна
  48. Молът за майки и деца отваря врати на 1 юни
  49. Официален сайт на Палах Център
  50. Официален сайт на „Пазари“ ЕАД
  51. Официален сайт на Радио Варна
  52. Радио Браво
  53. БНТ Море
  54. Телевизия Варна
  55. Телевизия Черно море
  56. Ариел ТВ
  57. История на ТВ Варна
  58. Вестник Позвънете
  59. Вестник Народно дело Вестник Народно Дело
  60. Вестник Черно море
  61. Сайт и архив на Морски вестник
  62. Сайт на списание Морски Свят
  63. ((en)) http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  64. Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
  65. „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ – новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
  66. 3,5 млн.тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината, видяно на 27 януари 2012
  67. http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]
  68. http://www.vw-varna.com/ Официален сайт на „Автотрейд“ ООД]
  69. История | Икономически Университет – Варна
  70. [2]
  71. [3]
  72. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  73. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  74. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  75. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  76. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  77. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  78. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  79. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  80. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  81. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  82. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  83. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  84. Официална фейсбук страница
  85. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  86. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  87. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  88. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  89. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  90. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  91. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  92. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  93. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  94. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  95. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  96. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  97. Страница на галерията в сайта на дирекция „Култура“ към Община Варна
  98. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
  99. История на НЧ „Просвета 1927“
  100. Фейсбук страница на НЧ „Просвета 1927“
  101. НЧ „Христо Ботев 1928“ – гр. Варна
  102. Кратка история на НЧ Възрождение 1870
  103. Кратка история на НЧ „Варненски будители“ – 1926
  104. Кратка история за НЧ „Отец Паисий“ – 1934
  105. Кратка история за НЧ „Васил Левски – 1945“
  106. Народно читалище "Васил Левски 1945 във Фейсбук
  107. Кратка информация за НЧ Васил Левски Галата
  108. Фейсбук страница на НЧ Васил Левски – кв. Галата
  109. Кратка история „НЧ Асен Златаров“
  110. Народно читалище „Асен Златаров 1946“
  111. НЧ „Елин Пелин-1977“ – Варна
  112. Феусбук на НЧ „Елин Пелин-1977“
  113. В „Победа“ искат ново читалище
  114. Сайт на НЧ „П.Р.Славейков 1928“ – Варна
  115. Фейсбук страничка на Читалище Петко Рачев Славейков 1928
  116. Кратка история на Народно читалище „Прогрес 1927“ кв. Виница
  117. Кратка история на Народно читалище „Искра 1924
  118. Фейсбук страница на Народното читалище „Искра 1924
  119. история на НЧ " Христо Смирненски – 1946"
  120. Кратка история на Народно читалище „Михаил Шолохов 1958“ с. Казашко
  121. Кратка история за НЧ„Св. Св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи
  122. НЧ Св. Кирил и Методий, с. Тополи във фейсбук
  123. Кратка история на НЧ „Димо Цонков 1927“ с. Звездицас Фейсбук страница
  124. НЧ „Искра 1909“ с. Константиново
  125. [4]
  126. [5]
  127. [6]
  128. [7]
  129. [8]
  130. [9]
  131. [10]
  132. [11]
  133. [12]
  134. [13]
  135. Кои сме ние – Алея Първа
  136. Седем бала вълнение на „Алея първа“
  137. Граждански проект „Трасиране на бреговата линия до 1979 г.“
  138. „Изчезнаха“ 108 дка от Морската градина
Цитирани източници
  • Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 32 – 33.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България    
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.