Варненска и Великопреславска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варненска и Великопреславска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Bulgaria-Varna-02.JPG
Катедрален храм
„Успение Богородично“ Варна.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Варна
Катедрална църкваУспение Богородично
Архиерейски наместничества Шумен
Провадия
Добрич
Търговище
Предстоятел Йоан
Сан митрополит
Брой църкви 330
Варненска и Великопреславска епархия в Общомедия
Храм „Св. Успение Богородично“ – Търговище

Варненската и Великопреславска е епархия на Българска православна църква със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в градовете Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Варна е апостолска катедра, според редица източници първозваният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието по крайбрежието на Черно море. Във Варна (Odyssoupolis) поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (56 – 59 г.), за когото Свети Апостол Павел казва: „Поздравете обичния ми в Господа Амплий“ (Рим. 16:8).

От втората половина на VII век Одесос вече не съществува. През IX-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна е архиепископия, през XIII-XIV в. – епископия, след което е въздигната в митрополия.

През 1872 г. пристига първият български варненски и преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г. Следващият варненски и преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898 – 1988).

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Варненски митрополити на Вселенската патриаршия
  • Матей (споменат в ръкописна бележка от 13 [?] век)[1]
  • Методий (споменат през май 1325 г.)[2]
  • Маркел (споменат през 1327 г.)[3]
  • Методий (споменат през 1347 г.)[4]
  • Алексий (сменен през март 1381 г.)[5]
  • Гавриил (споменат през юли 1389 и март 1391 г.)[6]
  • Калист (споменат в 1483 – 1484 г.)[7]
  • Гавриил (споменат през януари 1565 г.)[8]
  • Партений (споменат през октомври 1568 г.)[9]
  • Акакий (1572 – 1594[1], споменат през май 1590 г.[10])
  • Теолипт (споменат през юни 1601 г., отстранен през 1605 г.)[11]
  • Матей (избран на 12 януари 1605 г., отстранен в 1606 г.)[12]
  • Мелетий (избран на 15 март 1606 г.)[13]
  • Митрофан (1622)[2]
  • Порфирий (1624)[3]
  • Партений (споменат през юни 1624 и май 1631 г., починал в 1635 г.)[14]
  • Мелетий (избран на 7 април 1635 г., отстранен в 1637 г.)[15]
  • Агатангел (избран през април 1637 г.)[16]
  • Мелетий (вторично отстранен в 1639 г.)[17]
  • Партений (избран през декември 1639 г.)[18]
  • Мелетий (починал в 1649 г.)[19]
  • Антим (избран на 11 август 1649, починал в 1655 г.)[20]
  • Даниил I (избран през май 1655, отстранен в 1657 г.)[21]
  • Даниил II (избран през юли 1657, отстранен в 1658 г.)[22]
  • Никодим (избран на 20 юни 1658, отстранен в 1662 г.)[23]
  • Митрофан (избран на 11 юни 1662, починал в 1674 г.)[24]
  • Макарий (избран на 15 август 1674 г.,[25] споменат през 1707 г.[26])
  • Серафим[27]
  • Лъв[28]
  • Григорий (ок. 1698 г.)[4]
  • Кирил (споменат през май 1712 г.)[29]
  • Калиник (споменат през март 1713, август и октомври 1717, май 1718, януари, февруари и април 1720, септември 1721 и септември 1723 г.)[30]
  • Атанасий (споменат през декември 1726 и в 1727 г.)[31]
  • Панкратий (споменат през 1733 или 1734 г.)[32]
  • Йоаким (споменат през юли 1742 и на 13 юни 1750, починал в 1754 г.)[33]
  • Калиник (избран през септември 1754, починал в 1761 г.)[34]
  • Неофит (избран на 8 октомври 1761, починал в 1783 г.)[35]
  • Филотей (избран през септември 1783, преместен през 1797 г.)[36][37]
  • Григорий I (избран през февруари 1797, починал пак в 1797 г.)[38]
  • Григорий II (избран през април 1797, преместен през 1800 г.)[39]
  • Паисий от октомври 1794 до 1800 година мосхонисийски епископ,[40] избран за варненски през септември 1800, подал оставка в 1806 г.,[41] избран за созополски през октомври 1806 година, убит от османците след началото на гръцкото въстание в 1821 г.[40]
  • Хрисант (избран през октомври 1806, преместен през 1817 г.)[42] Бивш созополски митр.
  • Захарий (избран през юни 1817, починал в 1820/21 г.)[43]
  • Филотей (избран през януари 1821, напуснал епархията към 1830 г.)[44]
  • Калиник Месемврийски (местоблюстител от август 1830, варненски и месемврийски митрополит от 2 септември 1834, варненски митрополит от януари 1835, остранен през същата 1835 г.)[45]
  • Йосиф (избран през февруари 1835, преместен в 1846 г.)[46]
  • Аверкий (избран през октомври 1846, починал в 1847 г.)[47]
  • Порфирий (избран на 5 март 1847, починал в 1864 г.),[48] Бивш преславски митрополит. Заедно с протосингеласи Аверкий забраванява употребата на църковнославянски език в богослужението в църквата „Свети Никола“.[49] В Балчик изгонил българския учител Стойко, продал българските книги и с парите купил гръцки.[50] Прогонва от село Черковна учителя Райко Блъсков, който се ползвал с подкрепата на владиката Йосиф.[51]
  • Йоаким (избран на 10 декември 1864,[52] заминава за епархията си на 18 февруари 1865 г.,[53] преместен през 1874 г.)[54], на 3 март 1863 година е избран за велик протосингел на Патриаршията[55]
  • Калиник IV (избран на 12 януари 1874, преместен на 7 март 1875 г.)[56][57]
  • Кирил (избран на 22 март 1875, преместен през 1882 г.)
  • Калиник V (избран на 27 ноември 1882, преместен през 1887 г.)
  • Гавриил (избран на 15 октомври 1887, подал оставка в 1889 г.), по-късно трапезундски и никополски и превезки
  • Григорий (избран на 10 октомври 1889, починал в 1891 г.). Бивш костурски митр.
  • Александър (избран на 5 февруари 1891, подал оставка пак в 1891 г.)
  • Поликарп (избран на 1 август 1891, починал в 1906 г.)
  • Неофит (Кодзаманидис или Кодзаманис) избран на 27 април 1906, преместен през 1911 г.[58] От 11 септември 1897 до 27 април 1906 мосхонисийски митрополит.[59]
  • Йоан (избран на 15 февруари 1911, починал в 1913 г.)[60]
  • Никодим (избран на 18 юни 1913, преместен на 24 май 1924 г.)
Преславски епископи (от 1830 г. – митрополити) на Вселенската патриаршия
  • Доротей, митрополит и прототрон (споменат в 1360 г.)[61]
  • Григорий (споменат в 1578 г.)[62]
  • Спиридон (споменат през май 1590 г.)[63]
  • Григорий (споменат на 4.11.1620 г.)[64]
  • Калиник (споменат през септември 1623, януари 1630, септември 1636[65] и в 1643 г.[66])
  • Нектарий (избран на 15 декември 1680 г.)[67]
  • Софроний[68]
  • Никофор (споменат в 1720 г.)[69]
  • Хрисант (споменат в 1733 – 1734 г.)[70]
  • Партений (починал в 1747 г.)[71]
  • Гедеон (избран на 9 ноември 1747,[72] споменат в 1762[73] и 1765 г.,[74] починал през 1780 г.[75])
  • Неофит (починал през 1809 г.[76])
  • Антим (споменат през 1829 г.,[77] преместен в 1831 г.[78])
  • Григорий (избран през юли 1831, остранен в 1833 г.),[79] по-късно димитриадски
  • Герасим (избран през април 1833, преместен в 1840 г.)[80]
  • Порфирий (избран през юни 1840, преместен през 1847 г.)[81]
  • Дионисий (избран на 5 март 1847, преместен през 1850 г.)[82]
  • Вениамин (избран на 17 декември 1850, напуснал епархията към 1861 г.)[83]
  • Антим (избран на 23 май 1861, преместен на 13 април 1868 г.)[84]
  • без наместник до 1872 г.
Варненски и Преславски митрополити на Българската православна църква

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Общият брой на църковните настоятелства във Варненската и Великопреславска епархия е 330:

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 55.
  2. Preiser-Kapeller, 56.
  3. Preiser-Kapeller, 56.
  4. Preiser-Kapeller, 56.
  5. Preiser-Kapeller, 56.
  6. Preiser-Kapeller, 57.
  7. Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 128, 136.
  8. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 126
  9. Γερμανός, σ. 126
  10. Γερμανός, σ. 126
  11. Γερμανός, σ. 126
  12. Γερμανός, σ. 126
  13. Γερμανός, σ. 126
  14. Γερμανός, σ. 126
  15. Γερμανός, σ. 126 – 7
  16. Γερμανός, σ. 127
  17. Γερμανός, σ. 127
  18. Γερμανός, σ. 127
  19. Γερμανός, σ. 127
  20. Γερμανός, σ. 127
  21. Γερμανός, σ. 127
  22. Γερμανός, σ. 127
  23. Γερμανός, σ. 127
  24. Γερμανός, σ. 127 – 8
  25. Γερμανός, σ. 128
  26. Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, 131.
  27. Γερμανός, σ. 128
  28. Γερμανός, σ. 128
  29. Γερμανός, σ. 128
  30. Γερμανός, σ. 128
  31. Γερμανός, σ. 128
  32. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 318.
  33. Γερμανός, σ. 128
  34. Γερμανός, σ. 128
  35. Γερμανός, σ. 128
  36. Γερμανός, σ. 128
  37. Stamatopoulos, Dimitrios. Φιλόθεος Καισαρείας. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г.
  38. Γερμανός, σ. 128
  39. Γερμανός, σ. 128 – 9
  40. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 69. Посетен на 2014-08-13.
  41. Γερμανός, σ. 129
  42. Γερμανός, σ. 129
  43. Γερμανός, σ. 129
  44. Γερμανός, σ. 129
  45. Γερμανός, σ. 129
  46. Γερμανός, σ. 129
  47. Γερμανός, σ. 129
  48. Γερμανός, σ. 129
  49. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.
  50. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 62.
  51. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 64.
  52. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 236. Посетен на 2014-09-07.
  53. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 237. Посетен на 2014-09-07.
  54. Γερμανός, σ. 129
  55. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 217. Посетен на 2014-09-07.
  56. Γερμανός, σ. 129 – 130
  57. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Β´. // Θεολογία 31 (3). Ιούλιος – Σεπτέμβριος 1960. с. 366.
  58. Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας
  59. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 70. Посетен на 2014-08-13.
  60. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βάρνης κυρός Ιωάννης. (;-1913). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-11-15.
  61. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  62. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 202
  63. Γερμανός, σ. 157
  64. Γερμανός, σ. 157
  65. Γερμανός, σ. 157
  66. Христова, Караджова, Узунова, № 308
  67. Γερμανός, σ. 158
  68. Γερμανός, σ. 158
  69. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 33 – 34.
  70. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 315.
  71. Γερμανός, σ. 158
  72. Γερμανός, σ. 158
  73. Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 38.
  74. Христова, Караджова, Узунова, №№ 403 – 404
  75. Иречек, К. Пътувания по България. 2-ро изд. С., 1974, 941.
  76. Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, 941.
  77. Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 124
  78. Γερμανός, σ. 158
  79. Γερμανός, σ. 158
  80. Γερμανός, σ. 158
  81. Γερμανός, σ. 158 – 159
  82. Γερμανός, σ. 159
  83. Γερμανός, σ. 159
  84. Γερμανός, σ. 159

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Nikolova, B. The Church of Odessos-Varna between Byzantium, the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinople. – Études balkaniques, 34, 1998, 93 – 109

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]