Варненски археологически музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Регионален исторически музей
Сградата на музея
МестоположениеВарна
България
Тематикаистория
археология
Основан1906
Обект на БТС 9
Печатима
Работно време
Лятно работно времеаприл – октомври
10.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: 24 май)
Зимно работно временоември – март
10.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември)
Допълнителна информация
АдресБул. „Мария Луиза“ 41, Варна 9000
Телефон052/68-10-30
тел.централа 052/68-10-11
факс 052/68-10-25
СайтОфициален сайт
43.2075° с. ш. 27.915° и. д.
Местоположение в България Варна
Регионален исторически музей в Общомедия

Регионалният исторически музей е историческият и археологически музей на град Варна. Основан е от братята Карел и Херман Шкорпил през 1887 г.

В музея се съхранява откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света: Варненското енеолитно съкровище, датирано към 4200 – 4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 kg, като се охранява по специален режим. Варненският археологически музей е сред Стоте национални туристически обекта.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Музеят се помещава в старата сграда на Девическата гимназия във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Тя е построена през 1892 – 1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Сградата е в неоренесансов стил, на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, Учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m2.

История[редактиране | редактиране на кода]

Варненският археологически музей е създаден от Варненското археологическо дружество по инициатива на Карел и Херман Шкорпил. Първата експозиция е открита на 11 юни 1906 г. в сградата на Девическата гимназия,[1] в която музеят се помещава и днес. Негов пръв директор става Карел Шкорпил, който остава на този пост до смъртта си през 1944 г.

През 1945 г. Варненският археологически музей е национализиран, а през 1952 г. е преместен в самостоятелна сграда – дотогавашно училище на улица „Шейново“ №5. През 1983 г. той е върнат в първоначалната си сграда.

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Варненското злато, най-старото златно съкровище в света
Варненският некропол, погребение от състава на най-старото златно съкровище
Джаз фестивал „Варненско лято“ 18 юли 2012

Към 2007 г. експозицията на музея е подредена тематично по зали, както следва:

Зали Тема Период
Праистория
1 Неолитна/Новокаменна 7-6 хилядолетие пр.н.е.
2 Каменно-медна епоха – ранна фаза 5 хилядолетие пр.н.е.
3 Каменно-медна епоха – късна фаза втора половина на 5 хилядолетие пр.н.е.
4 Ранната култура на траките 3200 пр.н.е. – 500 пр.н.е.
5 – 7 Варненски енеолитен некропол 4400 пр.н.е. – 4200 пр.н.е.
Античност
8 Създаването на Одесос 6 век пр.н.е. – 4 век пр.н.е.
9 Одесос през Елинистичната епоха средата на 4 век пр.н.е. – средата на 1 век пр.н.е.
10 – 12 Религия и погребални обичаи 1 век – 4 век
13 Съкровищница 4 век пр.н.е. – 6 век
14 – 15 Одесос по време на римското владичество 1 век – 3 век
16 Антично изкуство 5 век пр.н.е. – 3 век
17 Одесос и неговият район през Късната Античност 4 век – началото на 7 век
18 Раннохристиянският Одесос 4 век – началото на 7 век
Средновековие
22 – 23 Варненският район през Първото българско царство 7 век – 11 век
24 Възраждането на градския живот във Варна 11 век
25 Варна по време на Второто българско царство 12 век – 14 век
26 – 28 Варна през XIV-XVIII век 14 век – 18 век
29 Средновековна съкровищница 13 век – 14 век
Църковно изкуство
31 Църковни утвари XVII-XIX век 17 век – 19 век
32 Икони от XVI-XVIII век 16 век – 18 век
33 – 34 Икони от Българското Черноморие от XIX век 19 век
35 – 36 Икони от тревненски зографи 19 век
35 – 36 Дърворезба от тревненски майстори 19 век

Музеи и отдели[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Иван и др. Варненски археологически музей. Пътеводител. Варна, Сталкер Холдинг, 2006. ISBN 954-9768-06-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]