Направо към съдържанието

Варненско езеро

Варненско езеро
— крайбрежен лиман —
Изглед към Варненското езеро от района на кв. Аспарухово.
Изглед към Варненското езеро от района на кв. Аспарухово.
Карта Местоположение във Варна
МестоположениеВарненска област,
Община Варна,
Община Белослав
ПритоциИгнатиевска река,
Константиновска река,
Пейнерджикски дол
Дължина15 km
Ширина1,3 – 3,8 km
Площ19 km2
Дълбочина19 m
Воден обем166 млн. m3
Надм. височина0 m
Населени местагр. Варна,
гр. Белослав,
с. Езерово,
с. Казашко,
с. Страшимирово
Варненско езеро в Общомедия
Работници при строежа на временния канал между Варненското езеро и Черно море.

Варненското езеро (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталинско езеро)[1] е крайбрежен лиман, който се намира във Варненска област, западно от град Варна. Свързано с Варненския залив и Белославското езеро чрез изкуствено прокопани канали. Подхранва се главно от Девненските извори, през Белославското езеро.

Бреговете му са изградени от терциерни варовици, мергели и пясъчници, като южните са стръмни, а северните полегати. След прокопаването на навигационния канал през 1909 г., който го свързва с морето, нивото спада с 1,4 m и се изравнява с морското равнище, а солеността се увеличава до 8‰. С разширяването и удълбаването на плавателния канал до пристанище „Варна-Запад“ в Белославското езеро през 1976 г. солеността му нараства до 15‰ на повърхността и до 17‰ в придънните водни слоеве. През лятото в по-дълбоките хоризонти се появява сероводород, който изчезва с настъпването на зимата, и който е предпоставка за наличието на дебел слой сероводородна тиня, използвана за калолечение. Заблатените му крайбрежни участъци се пресушават. На североизточното му крайбрежие, източно от село Казашко, е образувана защитената местност „Казашко“, а цялото езеро, заедно с Белославското, попада в защитената зона „Варненско-Белославско езеро“, обявена за такава на 10 февруари 2012 г.

Батиметрични характеристики: Дължина 15 km, ширина 1,3 – 3,8 km, площ 19 km2, макс. максимална дълбочина 19 m, обем 166 млн. m3. В езерото се вливат няколко малки реки – Игнатиевска от север, Константиновска река и Пейнерджикски дол от юг.

В миналото е било богато на риба. Има голямо транспортно значение – използва се като плавателен канал до пристанище „Варна-Запад“. В най-източната му част се извисява едно от най-големите транспортни съоръжения в България – Аспаруховият мост, по който преминава 2,7-километров участък от Републикански път I-9. По северното и южното му крайбрежие преминават участъци от още два пътя от Републиканската пътна мрежа: по край северния му бряг участък от 11 km от Републикански път III-2008, а покрай южния – участък от 9,4 km от Републикански път III-9004. По източния и североизточния му бряг е разположен част от град Варна, а на северния му са селата Езерово и Казашко.

На северния му бряг се намира известният Варненски некропол, където е открито най-старото златно съкровище в света. Понастоящем експозицията се съхранява във Варненския археологически музей.

Карта на Варненското езеро
Сателитна снимка на Варна и Варненското езеро
  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 39.