Варненско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Варненско езеро
— крайбрежен лиман —
Изглед към Варненското езеро от района на кв. Аспарухово.
Изглед към Варненското езеро от района на кв. Аспарухово.
Местоположение в България
Местоположение Варненска област,
Община Варна,
Община Белослав
Притоци Игнатиевска река,
Константиновска река,
Пейнерджикски дол
Дължина 15 km
Ширина 1,3 – 3,8 km
Площ 19 km2
Дълбочина 19 m
Воден обем 166 млн. m3
Надм. височина 0 m
Населени места гр. Варна,
гр. Белослав,
с. Езерово,
с. Казашко,
с. Страшимирово
Варненско езеро в Общомедия
Работници при строежа на временния канал между Варненското езеро и Черно море.

Варненското езеро (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталинско езеро)[1] е крайбрежен лиман, който се намира във Варненска област, западно от град Варна. Свързано с Варненския залив и Белославското езеро чрез изкуствено прокопани канали. Подхранва се главно от Девненските извори, през Белославското езеро.

Бреговете му са изградени от терциерни варовици, мергели и пясъчници, като южните са стръмни, а северните полегати. След прокопаването на навигационния канал през 1909 г., който го свързва с морето, нивото спада с 1,4 m и се изравнява с морското равнище, а солеността се увеличава до 8‰. С разширяването и удълбаването на плавателния канала до пристанище „Варна-Запад“ в Белославското езеро през 1976 г. солеността му нараства до 15‰ на повърхността и до 17‰ в придънните водни слоеве. През лятото в по-дълбоките хоризонти се появява сероводород, който изчезва с настъпването на зимата, и който е предпоставка за наличието на дебел слой сероводородна тиня, използвана за калолечение. Заблатените му крайбрежни участъци се пресушават. На североизточното му крайбрежие, източно от село Казашко, е образувана защитената местност „Казашко“, а цялото езеро, заедно с Белославското, попада в защитената зона „Варненско-Белославско езеро“, обявена за такава на 10 февруари 2012 г.

Батиметрични характеристики: Дължина 15 km, ширина 1,3 – 3,8 km, площ 19 km2, макс. максимална дълбочина 19 m, обем 166 млн. m3. В езерото се вливат няколко малки реки – Игнатиевска от север, Константиновска река и Пейнерджикски дол от юг.

В миналото е било богато на риба. Има голямо транспортно значение – използва се като плавателен канал до пристанище „Варна-Запад“. В най-източната му част се извисява едно от най-големите транспортни съоръжения в България – Аспаруховият мост, по който преминава 2,7-километров участък от Републикански път I-9. По северното и южното му крайбрежие преминават участъци от още два пътя от Републиканската пътна мрежа: по край северния му бряг участък от 11 km от Републикански път III-2008, а покрай южния – участък от 9,4 km от Републикански път III-9004. По източния и североизточния му бряг е разположен част от град Варна, а на северния му са селата Езерово и Казашко.

На северния му бряг се намира известният Варненски некропол, където е открито най-старото златно съкровище в света. Понастоящем експозицията се съхранява във Варненския археологически музей.

Карта на Варненското езеро

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 39.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 97. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]