Варненско македоно-одринско дружество
| Варненско македоно-одринско дружество | |
|---|---|
 Документ на Варненското македоно-одринско дружество, 4 октомври 1902 г. | |
| Информация | |
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основана | 1885 г. |
| Закрита | 1934 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Варна |
| Езици | български |
| Членове | Димитър Попевтимов |
| Варненско македоно-одринско дружество в Общомедия | |
Варненското македоно-одринско дружество е местно дружество на българи емигранти от Македония и Одринска Тракия, съществувало във Варна, България, от 1885 до 1934 година.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите македонски бежанци се установяват във Варна, веднага след Берлинския конгрес, който оставя града в новоформираното Княжество България, а Македония оставя на Османската империя. Дружеството е основано в 1885 година под името Македонско благотворително дружество.[1] В устава на организацията пише: „Чрез изграждане на български училища и църкви в Македония, дружеството нека да подготви потиснати братя по вяра и род за бъдещето национално обединение на всички българи“, а целта е обозначена като:
| „ | подпомагане на българите в Македония[3] | “ |
Дружеството е фактор в града, създаващ и поддържащ патриотични настроения.[4] Със създаването на Македонската организация в 1895 година дружеството става неин клон. Видни дейци на дружеството са Дамян Перелингов,[5] Георги Серафимов,[6] Станислав Шумков,[7] Александър Дякович, служил като председател на дружеството,[8] Петър Джеров, Никола Кънев, Тодор Някшев, Илия Венов, Георги Каранджулов, също председател на дружеството.[9]
В 1900 година дружеството заедно с организацията приема името Македоно-одринско. В дружеството се появява и голямото разделение в освободителното движение на българите в Македония и Тракия между вътрешни – привърженици на ВМОРО и върховисти - привърженици на ВМОК, като се появяват и вождистки амбиции. В писмо от 27 ноември 1902 година председателят на дружеството Георги Каранджулов пише: „Злото тук не е толкова в противниците на Вътрешната организация и на истинските патриоти в България, а в ниското умствено и нравствено положение на някои от членовете на настоятелството ни“.[10]
На 30 януари 1903 година МОО е разтурена заедно с всички дружества в страната, включително Варненското. Дружеството е възродено като Варненско македоно-одринско благотворително братство, част от новооснования Съюз на македоно-одринските благотворителни братства.
През 1931 година се основава Младежкото революционно дружество „Гоце Делчев“ - Варна, ръководено от Методи Хърватов. То издава редица вестници, книги, календари и списания.[11]
През 1989 година Македонско дружество „Гоце Делчев“ - Варна е възстановено. Помещава се в Македонския културен дом в града.[12]
| ||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 33.
- ↑ Славов, Слави. Варненското македонско/македоно-одринско дружество и националноосвободителното движение на българите в Oсманската империя (1895–1903). // Исторически преглед (3-4). София, 2017. с. 157-186.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 34.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 36.
- ↑ Военно-исторически сборник, Том 58, Броеве 4–6, с. 45.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 37.
- ↑ 81 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МЛАДЕЖКО ДРУЖЕСТВО „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ“ – ВАРНА, morskivestnik.com, посетен на 21.9.2021 г.
- ↑ 20 г. възстановено Македонско дружество във Варна, http://rodinabg.com, посетен на 21.9.2021 г.
Портал „
Портал „