Варшава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варшава
Warszawa
— град —
Знаме
    
Герб
Semper invicta
(Винаги непобеден)
Warsaw montage.JPG
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Мазовско войводство
Окръг Варшава
Площ 517,24 km²
Надм. височина 103 m
Население (31 декември 2013) 1 724 404 души
3334 души/km²
Демоним warszawianin (warszawiak) / warszawianka
Кмет Ханна Гронкевич-Валц
Пощенски код от 00 – 001 до 04 – 999
Телефонен код 22
МПС код WA, WB, WD, WE, WF, WH, WI, WJ, WK, WN, WT, WU, WW, WX, WY
Официален сайт https://www.um.warszawa.pl/
Варшава в Общомедия

Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 km².[1] Разположен е на река Висла, на приблизително 350 km от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 715 517 души (2013 г.)[1], а за цялата агломерация – около 2 400 000 души (2004).

Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа промишленост, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Първите поселения на мястото на днешна Варшава са били на територията на Бродно (9 – 10 век) и Уяздовски замък (12 – 13 век).[2] След като замъкът бива нападнат от съседни кланове и владетели, възниква ново рибарско селище, наречено Варшова. Принцът на Плоцк основава това селище, представляващо днешна Варшава, през около 1300 г. В началото на 14 век то става едно от седалищата на Мазовското княжество и официална столица през 1413 г.[2] Икономиката на града по това време разчита основно на занаятчийството и търговията. По-късно княжеството е включено в състава на Кралство Полша през 1526 г.[2]

16 и 18 век[редактиране | редактиране на кода]

Варшава през 1778 г. в картина на Бернардо Белото.

През 1529 г. Варшава за пръв път става седалище на Сейма, за постоянно от 1569 г.[2] През 1573 г. градът дава името си на Варшавската конфедерация, която формално установява религиозна свобода в Жечпосполита. Поради централното си местоположение между столиците на съюза, Краков и Вилнюс, Варшава става негова столица, когато Сигизмунд III Ваза премества столицата от Краков във Варшава през 1596 г.[2] През следващите години градът се разраства. Създават се няколко частни независими райони, които са собственост на аристократи и дворяни и се управляват със свои собствени закони. Три пъти между 1655 и 1658 г. градът попада под обсада и три пъти бива плячкосван от шведски, бранденбургски и трансилвански сили.[2]

През 1700 г. избухва Великата северна война, а градът е обсаден няколко пъти и принуден да плати тежки данъци. Варшава става ранен капиталистически град. По време на царуването на Август II и Август III градът бележи развитие. Саксонските монарси водят много известни германски архитекти, които построяван наново града в стил, подобен на Дрезден. През 1747 г. е построена библиотеката на Залуски, първата публична полска библиотека и най-голямата по това време.[3]

Станислав Август Понятовски, който премоделира интериора на Кралския замък, прави Варшава център на културата и изкуствата. Той нарежда построяването и ремонтирането на множество замъци и имения.

Варшава е столица на Жечпосполита до 1795 г., когато бива анексирана от Кралство Прусия в третата и последна подялба на Полша.[4] Впоследствие става столица на провинцията Южна Прусия.

19. и 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Освободена от армията на Наполеон през 1806 г., Варшава става столица на новосъздаденото Варшавско херцогство.[2] След Виенския конгрес от 1815 г. Варшава става център на Конгресна Полша, конституционална монархия под лична уния с Руската империя.[2]

След многобройни нарушения на полската конституция от руска страна избухва Ноемврийското въстание през 1830 г. Последвалата Полско-руска война през 1831 г. завършва с потушаване на въстанието и със съкращаване на автономията на кралството.[2] На 27 февруари 1861 г. руски войници откриват огън по варшавска тълпа, протестираща срещу руското владичество над Полша.[5] Пет души са убити. През 1863 – 1864 г. Варшава е обхваната от Януарското въстание.[5]

Улица Маршалковска през 1912 г.
Варшавската национална филхармония през 1918 г.

Варшава процъфтява в края на 19 век под властта на кмета Сократ Старинкевич, руски генерал, назначен от Александър III. По това време във Варшава са прокарани първите водопроводни и канализационни системи, проектирани и построени от английския инженер Уилям Линдли. Освен това са модернизирани трамваите, уличното осветление и газовата инфраструктура.[2]

Преброяването на населението през 1897 г. посочва 626 000 жители на Варшава, което го прави третия най-голям град в Руската империя след Санкт Петербург и Москва.

Столица на Втората полска република: 1918 – 1939 г.[редактиране | редактиране на кода]

Варшава е окупирана от Германия от 4 август 1915 г. до ноември 1918 г. След войната от Германия е изискано да напусне териториите, контролирани от Русия през 1914 г., което включва Варшава. Германия постъпва точно така, но Йозеф Пилсудски се връща във Варшава на 11 ноември и основава Втората полска република със столица във Варшава. В хода на Полско-съветската война от 1920 г. Битката при Варшава се води на източните покрайнини на града, като столицата е успешно отбранена, а Червената армия е победена.[6]

В периода 1932 – 1939 г. е построена Главната гара, която бива унищожена през Втората световна война. През декември 1939 г. кметът на града Стефан Старзински е убит от нацистите по време на обсадата им на града.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Над 85% от сградите във Варшава са унищожени в края на Втората световна война, включително Стария град и Кралския замък.
Варшавското въстание избухва през 1944 г. Армия Крайова се опитва да освободи Варшава от германската окупация преди пристигането на Червената армия.

След германското нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г. Варшава е защитавана до 27 септември. Централна Полша, включително Варшава, попада под властта на Генерал-губернаторството, нацистка колониална администрация. Всички институции за висше образование във Варшава са затворени, а цялото еврейско население на града – няколко хиляди души (30% от населението на града) са събрани във Варшавско гето. Градът става център на градската съпротива срещу нацистката власт в окупирана Европа. Когато на 19 април 1943 г. идва заповедта за унищожаване на гетото като част от Окончателното решение на еврейския въпрос на Хитлер, еврейски бойци се вдигат на въстание.[7] Въпреки че е слабо въоръжено и малобройно, гетото издържа почти месец.[7] След края на боя почти всички оцелели са избити, като само малцина успяват да избягат или да се скрият.[7]

Към юли 1944 г. Червената армия е навътре в полската територия и гони немците към Варшава.[8] Знаейки че Сталин е противник на идея за независима Полша, Полското правителство в изгнание в Лондон дава заповед на Армия Крайова да се опита за завземе властта на Варшава от Германците преди Червената армия да е пристигнала. Така на 1 август 1944 г., докато Червената армия наближава града, избухва Варшавското въстание.[8] Боят постига само частичен успех и продължава 63 дни, вместо планираните 2. В края на краищата, бойците на Армия Крайова са принудени да капитулират.[8] Те са транспортирани като военнопленници в Германия, докато цялото цивилно население е изпъдено.[8] Полските цивилни смъртни случаи са оценени на между 150 000 и 200 000.

След това немците изравняват Варшава със земята. Хитлер, игнорирайки условията на капитулация, нарежда целият град да бъде унищожен, а колекциите в библиотеките и музеите да бъдат отнесени в Германия или изгорени.[8] Паметници и правителствени сгради са взривявани от специални немски отряди.[8] Около 85% от града е разрушен.

На 17 януари 1945 г., след началото на Висло-Одерската операция на Червената армия, съветски и полски части влизат в руините на Варшава и освобождават предградията на града от немската окупация. Градът бързо е превзет от съветската армия, която настъпва с бързи темпове към Лодз.

1945 – 1989 г.: Варшава по време на Народната република[редактиране | редактиране на кода]

Турист стои до Двореца на културата и науката през 1965 г.
Спътникова снимка на Варшава.

През 1945 г., след края на бомбардировките, бунтовете и унищожението, по-голямата част от Варшава лежи в развалини.

След Втората световна война, под комунистическия режим на победилите съвети започва кампания за създаването на жилища, заедно с типични сгради за Източния блок, като например Двореца на културата и науката, който е издигнат във Варшава като подарък от Съветския съюз. Градът поема отново функцията на столица и център на политическия и икономическия живот на Полша. Голяма част от историческите улици, сгради и църкви са възстановени в първоначалния им облик. През 1980 г. Старият град на Варшава е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Посещенията на папа Йоан Павел II в родната си страна през 1979 и 1983 г. водят до подкрепата на движението Солидарност и поощряват нарастващите антикомунистически настроения.

Днешно време[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. е открит Варшавския метрополитен с една линия. Втора линия е открита през март 2015 г.[9] С влизането на Полша в Европейския съюз през 2004 г. Варшава претърпява най-големия икономически ръст в своята история. Европейското първенство по футбол през 2012 г. е открито във Варшава с мач между Полша и Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Варшава е разположена в източно-централна Полша, на около 300 km от Карпатите и на около 260 km от Балтийско море.[10] Градът е разполовен от река Висла. Средната надморска височина на града е около 100 m над морското равнище. Най-високата точка в града е 138 m, а най-ниската е 75,6 m над морското равнище. Варшава се намира върху две основни геоморфологични образувания: равно моренно плато и долината на река Висла.

Климатът на града е умереноконтинентален със студена и снежна зима и топло и слънчево лято. Пролетта и есента са непредвидими и склонни към резки метеорологични изменения, но температурите обикновено са умерени.[11] Средната температура е между -1,8 °C през януари и 19,2 °C през юли. Средната годишна температура е 8,5 °C. Варшава е една от най-сухите столици в Европа, като средногодишните валежи са около 529 mm.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за Варшава
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 13,0 17,0 22,0 30,4 32,8 35,1 35,9 37,0 31,1 25,0 18,9 15,0 37,0
Средни максимални температури (°C) 0,6 1,9 6,6 13,6 19,5 21,9 24,4 23,9 18,4 12,7 5,9 1,6 12,6
Средни температури (°C) −1,8 −0,6 2,8 8,7 14,2 17,0 19,2 18,3 13,5 8,5 3,3 −0,7 8,5
Средни минимални температури (°C) −4,2 −3,6 −0,6 3,9 8,9 11,8 13,9 13,1 9,1 4,8 0,6 −3 4,6
Абсолютни минимални температури (°C) −31 −27,2 −22,2 −7,2 −2,8 1,6 5,0 3,0 −2 −9,6 −17 −22,8 −31
Средни месечни валежи (mm) 27 26 31 34 56 69 73 64 46 32 37 34 529
Източник: Погода и Климат[12]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Президентският дворец
Колоната на крал Сигизмунд III Ваза

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Варшава
Починали във Варшава
Други личности, свързани с Варшава
  • Дора Габе (1888 – 1983), българска поетеса, работи в посолството през 1947 – 1950 г.
  • Стефан Гечев (1912 – 2000), български поет, работи в посолството през 1947 – 1950 г.
  • Витолд Гомбрович (1904 – 1969), писател, живее в града през 20-те и 30-те години на XX в.
  • Йосиф Гурко (1828 – 1901), руски офицер, генерал-губернатор през 1883 – 1894 г.
  • Борис Данков (р. 1941), български писател, живее в града през 1983 – 1989 и 1995 – 1998 г.
  • Елка Константинова (р. 1932), български филолог и политик, работи в посолството през 1993 – 1997 г.
  • Иван Пръмов (1921 – 2005), български политик, посланик през 1986 – 1988 г.
  • Веселин Ханчев (1919 – 1966), български писател, работи в посолството през 1962 – 1964 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Варшава има следните улици с имена, свързани с България:

  • ul. Bułgarska (Българска)
  • ul. Burgaska (Бургаска)
  • ul. Neseberska (Несебърска)
  • ul. Sozopolska (Созополска)
  • ul. Warneńska (Варненска)
  • ul. Złotych Piasków (Златни пясъци)
  • ul. Christo Botewa (Христо Ботев)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2013 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2013, стр.22 (посетен на 5 октомври 2013 г.)
  2. а б в г д е ж з и к Warsaw's history. // e-warsaw.pl. Посетен на 24 юли 2008.
  3. The Bygone Warsaw. // 14 март 2008. Посетен на 18 ноември 2017.
  4. Crowley, David (2003). Warsaw. London: Reaktion Books. с. 10.
  5. а б Augustin P. O'Brien. Petersburg and Warsaw: Scenes Witnessed During a Residence in Poland and Russia in 1863 – 64. R. Bentley, 1864. Посетен на 28 януари 2009.
  6. Bozenna Kirkpatrick, The Bolshevik War, 1919 – 1920. An Outline Electronic Museum.
  7. а б в The Warsaw Ghetto Uprising. // United States Holocaust Memorial Museum. Посетен на 29 юли 2008.
  8. а б в г д е Warsaw Uprising of 1944. // warsawuprising.com. Посетен на 14 юли 2008.
  9. UK, DVV Media. Warszawa opens second metro line. // railwaygazette.com.
  10. Geography of Warsaw. // geography.howstuffworks.com. Посетен на 27 февруари 2009.
  11. Average Temperatures in Warsaw, Poland Temperature. //
  12. ((ru)) Погода и Климат – Климат Варшавы. Посетен на 3 юли 2018 г.
     Портал „Полша“         Портал „Полша