Васал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Васал (от келтски gwas — слуга, през латински - vassallus и руски - вассал), през Средновековието е феодален владетел, получил земя от друг феодал - своя сюзерен в замяна на задължението да му помага. Васалът полага васална клетва, че се задължава да се подчинява на сюзерена, да следва неговите указания по въпросите на външната и вътрешната политика, да му оказва военна подкрепа при нужда и да плаща предварително договорени данъци.

В по-широк смисъл, васалитетът е зависимост на една държава от друга, при което съществува подчинение, а не равнопоставеност или доброволен съюз.

Явлението е характерно за ранния и средния стадий от развитието на феодализма. Като понятие е използвано в Древния Рим, царствата в Предна Азия. Със създаване на централизирани национални държави през XVI-XVIII век неговото приложение спада, отмира с прекратяването на Османската империя.

Една от последните му прояви е от историята на България - съгласно чл. 1 от Берлинския договор от 1878 г. е създадено Княжество България, което е автономно спрямо Високата порта, трибутарно и намиращо се под върховния суверенитет на султана.

Васалитет - съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг свободен човек- сеньор, както и задължението сеньорът да покровтелства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът получава от сеньора правото да владее и предава в наследство поземлен имот - феод.