Васа Солунска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Света Васа Солунска
Saint Vassa of Thessaloniki Icon.jpg
Икона на Света Васа
мъченица, светица
Родена
Починала 300 300 г.
Почитана в Източноправославна църква
Празник 21 август
Света Васа Солунска в Общомедия

Света мъченица Васа Солунска[1] (на гръцки: Αγία Βάσσα) е православна светица, почитана като мъченица, пострадала при управлението на император Максимиан. Почита се заедно със синовете си мъченици от Православната църква на 21 август.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Източниците за живота и мъченичеството на Света Васа Солунска са много и са изследвани в научната литература. В 1914 година Василий Латишев публикува пространното ѝ гръцко житие в труда си „Ha­giographica graeca ine­dita“.[2] Житие на Света Васа има и в Codex Vindobonensis hist. gr. 45, AASS. Aug. IV (1739) 419-421.[3] Съществуват и две кратки нейни житиета.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Света Васа от миней от XIV век в Оксфорд

Живее в Едеса Македонска (Воден), Едеса Сирийска или в Лариса, тогава в Римската империя, в християнско семейство. Християнка е, но се омъжва за езическия жрец Валерий. Тримата си сина с него, Теогний, Агапий и Пист, възпитава в християнската вяра. По време на гоненията при император Максимиан и цезар Галерий, мъжът ѝ прави донос срещу нея и децата си. Въпреки заплахите те отказват да принесат жертви на езическите идоли. Пред очите на Васа Теогний е увесен с краката надолу и е стърган с железни пили. На Агапий е съдрана кожата от главата до гърдите, но той не проронва дума. Пист също е измъчван. След това тримата ѝ сина са обезглавени, а Васа е затворена и оставена да умре от глад, но ангелът ѝ пазител я хранел с небесна храна. Васа оцелява мъчения с огън, вода и зверове. След като разбива статуята на Зевс в езически храм, мъченицата е хвърлена в морето. Стоящите на брега виждат как изненадващо се появява кораб и Васа е извадена от морето от трима мъже с ореоли. След осем дни тя слиза на остров Алон в Мраморно море, до Кизик или на Алонисос в Бяло море. За това научава управителят, който отново започва да я кара да принесе жертва на идолите. За отказа ѝ я бият и ѝ отсичат главата с меч.[4][5][1]

Датата и на смърт е неизвестна. Някои смятат, че 280 година, а други – 290 година.[5]

Около 450 година в Халкидон съществува църква на името на Света Васа.[4]

Света Васа е изобразена от Захарий Зограф в 1848 година в католикона на Троянския манастир, в нишата на южния прозорец на притвора. В 1849 година я изобразява отново сред българските светци на южната стена на католикона на Преображенския манастир. Много по-късно се появява схематично изображение на Света Васа в църквата „Свети Никола“ в Тополница, Дупнишко. Тъй като Воден е в Солунско, в България мъченицата е наречена Солунска.[1]

Бибиография[редактиране | редактиране на кода]

  • AASS Augusti IV, Antverpiae 1739, σσ. 417-422.
  • Γαλανός, Μ.. Ι., Οἱ Βίοι τῶν ῾Αγίων τοῦ μηνολο­γίου τῆς ᾿Ορ­θο­δό­ξου ῾Ελληνικῆς ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθήνα 1973, τ. 3, σ. 73.
  • Γε­δεών, Μ., Βυ­ζαντινὸν ῾Εορτολόγιον. Μνῆμαι τῶν ἀπὸ τοῦ Δ¢ μέχρι τῶν μέσων τοῦ ΙΕ¢ αἰῶνος ἑορταζομένων ἁγίων ἐν Κωνσταντινουπό­λει, Κων/πολις 1899, σ. 157.
  • Γεράσιμος Μικραγιαν­να­νίτης, “᾿Ακολου­θία πάντων τῶν ἐν Θεσσαλο­νίκῃ διαλαμψάντων ῾Αγίων”, ΓΠ 73 (1990) 352-353.
  • Εὐ­στρατιάδης, Σ., ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι χ.χρ., σ. 78. Πατρινέλης, Γ. Χ., “Βάσσα, μάρτυς”, ΘΗΕ 3 (1963) 735-736.
  • Λαγγῆς, Μ., ῾Ο Συναξαριστὴς τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι 1986, τ. Η¢, σσ. 360-362.
  • Latyšev, B., Menologii anonymi saec. × quae supersunt, τ. ΙΙ, σσ. 299-303.
  • Νικόδημος ῾Αγιορείτης, Συν­αξαρι­στὴς τῶν δώδεκα μη­νῶν τοῦ ἐνιαυτοῦ, τ. 1-6, Θεσσαλονίκη 1915 (ἐπαν­έκδοση Β¢, Θεσ/νίκη 1989). Pargoire, J., στὸ EO VI (1903) 315-317.
  • Propylaeum ad Acta San­ctorum Novembris. Synaxarium Ec­clesiae Constantinopolitanae, Bruxellis 1902, στ. 689, 912-914.
  • Propy­laeum ad Acta Sanctorum Decembris. Martyrologium Romanum ad formam editionis Typicae scholiis historicis instru­ctum, ἔκδ. H. De­lehage – P. Peeters – M. Coens – B. de Gaiffier – P. Grosjean – F. Hal­kin, Bruxellis 1940, σ. 359.
  • Φραγκᾆκος, ᾿Ιωήλ, ἀρχιμ., Βίος καὶ ᾿Ακο­λουθία τῆς ῾Αγίας μεγαλομάρτυρος Βάσσης τῆς ᾿Εδεσσαίας καὶ τῶν τέκνων αὐτῆς ᾿Αγα­πίου, Θεογνίου καὶ Πι­στοῦ, ῎Εδεσσα 1993.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Българските светци в изобразителното изкуство. Държавно издателство „Септември“, 1987. с. 34.
  2. Hagiographica Graeca inedita. Неизданные греческіе агіографическіе тексты. Издалъ съ введеніемъ В. В. Латышевъ. Санктъ Петербургъ, ЗИАН, сер. VIII, т. 12, № 2, 1914. с. 133 - 146.
  3. Latyšev, Basillius. Menologii anonymi Byzantini saeculi X quae supersimt. Fasc. 2, menses Junium, Julium, Augustum continens. XIV. Petropoli, 1912. с. 299 - 303.
  4. а б в Васса. // Православная энциклопедия. Т. VII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2004. ISBN 5-89572-010-2. с. 246.
  5. а б ΒΑΣΣΑ, μάρτυς (280 μ.Χ.). // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 28 март 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония