Васе Пехливана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васе Пехливана
български революционер

Роден
1870 г.

Васил (Васо, Васе) Георгиев Пехливанов, известен като Пехливана[1], е български хайдутин и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васе Пехливана (седнал) и Христо Иванов.

Васе Пехливана е роден в 1870 година в малешевското село Будинарци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на поручик Петър Начев и поручик Васил Мутафов. В 1899 година е в харамийската чета на Васе Шуперлията. Заедно с Гоне Бегинин и Шуперлията пренася оръжие за Малешевско.[2]

От пролетта на 1900 година е малешевски войвода на ВМОК.[3] Четата му се поддържа с храна, облекло и въоръжение от Кюстендилското македоно-одринско дружество.[4]

През септември 1902 година войводата на ВМОРО Христо Чернопеев измамва Васе Пехливана да се срещне с него. Когато той отказва да промени плановете за въстание, Чернопеев започва сражение с четата му, в което загива един четник, а трима души, включително и Пехливана са ранени.[5][6] Това проваля избухването на Горноджумайското въстание в Малешевско.[7][8]

След потушаването на въстанието срещу него е извършено покушение в Кюстендил на 10 ноември 1903 година от терорист на санданистката фракция на ВМОРО.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година Васе Пехливана е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков.[10]

Загива преди 1918 г.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 17.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
  4. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 286.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 162.
  6. Спомени на Черньо Пеев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, София, Печатница П. Глушков, 1927, стр. 62 - 65.
  7. Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121-142.
  8. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008.
  9. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 139.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония