Василево (община Василево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Василево.



Василево
Василево
— село —
Знаме
      
Герб
Vasilevo, Macedonia.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4758° с. ш. 22.6417° и. д.
Василево
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Василево
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 208 m
Население 2174 души (2002)
Пощенски код 2411
МПС код SR
Василево в Общомедия

Василево (на македонска литературна норма: Василево) е село в Северна Македония, център на едноименната община Василево.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Василево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 2174 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1819
албанци 0
турци 349
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Василево
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Парцел 9. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония