Василево (община Василево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Василево.



Василево
Василево
— село —
Знаме
      
Герб
Vasilevo, Macedonia.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4758° с. ш. 22.6417° и. д.
Василево
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина208 m
Население2174 души (2002)
Пощенски код2411
МПС кодSR
Василево в Общомедия

Василево (на македонска литературна норма: Василево) е село в Северна Македония, център на едноименната община Василево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 3 km северно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Василево (Vassilévo) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Василево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Арсо К. Димитров от Струмица е български кмет на Василево от 1 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2174 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1819
албанци 0
турци 349
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Василево
Свързани със Василево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 379.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 786.
  11. Парцел 9. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.