Василевс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серебърна монета на Антиох I с надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ („василевс Антиох“)

Василевс (на старогръцки: βασιλεύς (basileús), генитив: βασιλέως (basiléōs), мн.ч.: βασιλεῖς, basileis; новогръцки: βασιλιάς (vasiljás: "цар") е архаична (антична) гръцка титла на:

1. множество микенски и гръцки владетели (монарси) в древна Гърция

2. след първата третина на VII в. сл. Хр. вече е официалната титла на монарха на Римската (Византийската) империя.

Женската форма е василисa (на старогръцки: βασίλισσα) и се използва за съпругата на даден владетел (цар); както и за управляващи царици (монарси), какъвто е случаят с императрица Ирина (797-802 г.), която на монетите е обозначавана като василиса, но в официалните документи е титлувана василевс (в мж. род!) .

Титлата василевс е използвана през Античността в гръцките полиси. Носена също така от Филип II и Александър Македонски, по-късно е използвана и от диадохите. През Средновековието е носена от римските (византийските) императори. За пръв път тази титла официално е използвана от император Ираклий (610-641 г.) едва през 629 г. по случай победата му над персите, независимо от факта, че гръкоезичното население на империята от векове използва тази титла за обозначението на римския император. Преди тази дата римските императори на гръцки език са наричани също така и автократори.

Титлата василевс замества римските титли „император“ и „август“, както гръцкият език измества постепенно латинския като официален език в двореца, провинциалната администрация и войската, с което се финализира процесът на елинизация на Източна Римска империя.

Положилият началото на нова управляваща империята династия Ираклий управлява една по същността си елинска културна империя, приела отдавна християнската вяра и стъпила на старите римски държавноправни традиции.

В българската историография поданиците на василевса са известни като ромеи (римляни) или византийци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]