Василий Лавров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Лавров
Василий Николаевич Лавров
руски офицер

Роден
Епифановски уезд, Тулска губерния, Руска империя
Починал
Василий Лавров в Общомедия

Василий Николаевич Лавров е руски офицер, генерал-майор, участник в Руско-турската война (1877 – 1878)

Паметник на гроба на генерал-майор Василий Лавров. Орловска област (Русия)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Лавров е роден на 27 април/9 май 1838 г. в Епифановски уезд на Тулска губерния в Руската империя в дворянски род. Ориентира се към военното дело. Завършва на 19 години Николаевското училище за гвардейски юнкери с отличие. През 1855 г. е произведен в чин прапоршчик и зачислен в Конно-гренадирски полк. Две години по-късно, през 1857 г. постъпва в Николаевската генерал-щабна академия. Отново завършва с отличие в чин поручик. Преведен е в гвардейския щаб. В началото на 1863 г. е командирован при генерал-майор Иван Ганецки в Северозападна Русия във 2-ра гвардейска пехотна дивизия и участва в потушаването на Полското въстание. По-късно е старши адютант в щаба на гвардейската пехотна дивизия в Петербургски военен окръг, офицер за особени поръчки при Главнокомандващия войските в този окръг и накрая началник–щаб на 2-ра гвардейска пехотна дивизия. През 1866 г. е повишен във военно звание полковник, а от 1875 г. – в чин генерал-майор. През 1876 г. е назначен за командир на лейб-гвардейски Финландски полк.

Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]

При започване на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на лейбгвардейски Финландски полк от състава на Западния руски отряд на генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боевете за Плевен. На 12 октомври/24 октомври 1877 г. води полка си в битката при Горни Дъбник. В разгара на боя е ранен в стомаха. Изнесен е от бойното поле, но умира на следващия ден 12/25 октомври 1877 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Генерал-майор Лавров винаги е бил пример на подчинените си, като по време на поход е водел пеша най-отпред полковата колона, както и във време на атака. И до днес в музея на лейб-гвардейския Финландски полк се пази като свещена реликва неговия прострелян и окървавен мундир по време на боя на 24 октомври 1877 г. [1]
  • В негова чест на мястото на бойното поле е изграден Парк-музей „В. Н. Лавров“
  • Името му е изписано на братската могила на лейб-гвардейски Финландски полк.
  • Върху масивен каменен блок е монтирана плоча с неговия лик.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 102
  • История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья, СПб. 1906 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады. – 1906 г.
  • Гена Тодорова и Мария Василева, Паметници на признателността в Плевенски окръг, София, 1976 г.