Василий Лавров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Лавров
руски офицер
Василий Лавров 
Роден: 1838 г.
Тулска губерния Русия
Починал: 27 октомври 1877 г. (39 г.)

Василий Николаевич Лавров е руски офицер, генерал-майор, участник в Руско-турската вайна (1877 – 1878)

Паметник на гроба на генерал-майор Василий Лавров. Орловска област (Русия)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 април (9 май нов стил) 1838 г. в Епифановски уезд, Тулска губерния (Русия) в семейството на послужебен дворянин. Ориентира се към военното дело. Завършва училище за кавалер-юнкери с отличие и военно звание прапоршчик през 1855 г.

Служи при генерал-майор Иван Ганецки в Северозападна Русия и участва в потушаването на Варшавското въстание. Щабс-капитан (1863). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Военно звание полковник от 1866 г.

Служи в Лейбгвардейския Финландски полк, началник-щаб на II-ра гвардейска пехотна дивизия, офицер в Санкт-петербургския военен окръг. Генерал-майор от 1875 г.

При започване на Руско-турската война (1877 – 1878) поема командването на Лейбгвардейския финландски полк в състава на Западния руски отряд на генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боевете за Плевен. На 24 октомври 1877 г. води полка си при атаката на с. Горни Дъбник. Смъртно е ранен в боя и умира на следващия ден 25 октомври (12 октомври стар стил) 1877 г.

Генерал Лавров винаги е бил за пример на подчинените си, като по време на поход е водел пеша отпред полковата колона, а по време на атака е стоял най-отпред. И до днес в музея на Лейбгвардейския Финландски полк се пази като свещена реликва неговия прострелян и окървавен мундир по време на боя на 24 октомври 1877 г. [1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Парк край с. Горни Дъбник, област Плевен, където са братските могили на загиналите в боевете за Плевен руски и финландски гвардейци, е наименуван в негова чест Парк „Генерал Василий Николаевич Лавров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 102