Василий Поярков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Поярков
руски изследовател
Роден
неизв.
Починал
1668 г.
Националност Флаг на Русия Русия

Василий Данилович Поярков (на руски: Васи́лий Дани́лович Поярков) е руски пътешественик-изследовател от XVII век.

Произход и ранни години (неизв. – 1643)[редактиране | редактиране на кода]

Мястото и датата на раждането му не са известни. Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в Якутск. През 1643 г. се заинтересува от слуховете за река Амур и гъсто заселените Приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали, и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човека.

Изследователска дейност (1643 – 1646)[редактиране | редактиране на кода]

На 15 юли 1643 г. тръгва от Якутск нагоре по реките Алдан, Учур (812 км) и Гонам (686 км). Плаването по Гонам е възможно само на 200 км от устието ѝ, защото по-нагоре започват прагове и бързеи. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела между Лена и Амур. Поярков оставя част от хората и лодките за зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на Зея) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен, където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси, има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 г. пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човека.

Монета от 50 рубли, емисия 2001

След като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси, Поярков продължава плаването надолу по Зея и през юни достига до Амур, където по предварително получените инструкции построява острог (форт, укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна руда, но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по Амур на около 2000 км, окрива устията на Сунгари и Усури и през септември се добира до устието на Амур, където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето гиляки, от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров Сахалин, богат на ценни животински кожи и където живеят айни.

В края на май 1645 г., след като устието на Амур се освобождава от ледовете, отрядът навлиза в Амурския лиман и завива на север. Проследява югозападния бряг на Охотско море, като открива залива Академия и един от Шантарските о-ви и в началото на септември достига до устието на река Уля (58°50′ с. ш. 141°50′ и. д. / 58.833333° с. ш. 141.833333° и. д.)), където провежда трето зимуване.

През ранната пролет на 1646 г. отрядът се изкачва по замръзналата Уля с шейни, достига река Мая и по Алдан и Лена на 22 юни се добира до Якутск.

По време на тригодишния си поход Поярков изминава около 8 хил. км, като загубва голяма част от отряда си (от глад умират 80 човека от 133). Открива т.н. „алдански път“, средното и долно течение на Амур и събира сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на Алдан, Зея и Амур.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи селище от градски тип Поярково (49°38′ с. ш. 128°39′ и. д. / 49.633333° с. ш. 128.65° и. д.), в Амурска област, Русия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]