Василий Прончишчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Прончишчев
руски изследовател
Василий Прончишчев 

Василий и Мария Прончишчеви
Роден: 1702
Богимово, Русия
Починал: 29 август (9 септември) 1736  (на 34 години)
Русия

Василий Василиевич Прончишчев (на руски Василий Васильевич Прончищев) (1702 - 29 август (9 септември) 1736 руски арктически изследовател, капитан-лейтенант.

Роден е вероятно в селцето Богимово, Калужка губерния в дворянско семейство като пето дете. През 1716 постъпва в Навигационното училище в Москва, а през 1717 е преместен в Санкт Петербург в школата за математически и навигационни науки. През 1718 завършва като гардемарин и постъпва в Балтийския флот. През 1722-1723 участва в Персийския поход на Петър І.

През 1733 Прончишчев е произведен в лейтенант и в началото на 1735 е назначен за ръководител на Ленско-Енисейския отряд за изследване на крайбрежието на Северния ледовит океан между устията на Лена и Енисей. На този отряд, състоящ се от 56 човека , между които били и прочулите се по-късно Семьон Челюскин и Никифор Чекин, се паднала една от най-тежките задачи, да заобиколи от север п-ов Таймир. В експедицията участва и съпругата на Прончишчев – Мария Прончишчева, която става първата жена полярна пътешественичка.

На 29 юни 1735 отрядът на Прончишчев на корабчето "Якутск" се спуска по Лена от Якутск, достига до делтата на реката, на 7 август навлиза в открито море и продължава на запад покрай брега. На 23 август "Якутск" получава пробойна и отрядът спира на брега до устието на река Оленьок, където поради рано настъпилите студове се налага да зимува. Зимуването протича трудно, като много от членовете на екипажа, в т.ч. и Прончишчев заболяват от скорбут.

На 3 август 1736 Прончишчев продължава на запад, изследва крайбрежието на Азия на запад от устието на Оленьок. Между устията на реките Оленьок и Анабар дългото 180 км и високо до 315 м, крайбрежно възвишение Прончишчев. След като изследва устието на Анабар завива на север, минава покрай източния бряг на остров Голям Бегичев, който приема за част от континента, и северно от него открива малкия остров Преображение (74°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 74.65° с. ш. 112.966667° и. д.).

"Якутск" продължава на бавно на север покрай източното и североизточно крайбрежие на п-ов Таймир. при попътен вятър и сравнително добро време. Там на 16 август Прончишчев открива залива Мария Прончишчева и няколко острова, в т.ч. о-вите Петър (около 300 км2, 76°30′ с. ш. 112°40′ и. д. / 76.5° с. ш. 112.666667° и. д.). На 18 август открива залива Фадей (76°40′ с. ш. 107°25′ и. д. / 76.666667° с. ш. 107.416667° и. д.) и о-вите Фадей (77°00′ с. ш. 108°00′ и. д. / 77° с. ш. 108° и. д.), а на 19 август о-вите Комсомолска Правда (Самуил, 77°20′ с. ш. 107°20′ и. д. / 77.333333° с. ш. 107.333333° и. д.). На запад от тях открива залива Тереза Клавенес, който приема за устието на река Долна Таймира, а на юг от него – източните разклонения на планината Биранга. На 20 август корабът достига до 77º 55` с.ш., т.е намира се на източния вход на протока Вилкицики между п-ов Таймир и о-вите Северна земя, но гъстата мъгла им попречва да видят южния бряг на архипелага и носа на п-ов Таймир, получил впоследствие името нос Челюскин.

Ледовете и засилващите се студове принуждават мореплавателите да поемат обратно към предишното място на зимуване в устието на Оленьок. На 28 август "Якутск" достига до Оленьок и екипажа се подготвя за второ зимуване. На 29 август (9 септември) Прончишчев отива на разузнаване, счупва си крака и същия ден умира. Две седмици след неговата смърт, на 12 (23) септември, умира и жена му. С материалите от експедицията Семьон Челюскин в средата на декември с кучешки впрягове са отправя за Якутск където достига едва през юли 1737. В края на лятото в Якутск се завръща и корабчето "Якутск".

Прончишчев и Челюскин картират около 500 км от източния бряг на Таймир, и даже да не успяват да достигнат устието на Енисей се добират в свободно плаване най-далеч на север от всички отряди и участници във Втората Камчатска експедиция.

Неговото име носят:

На името на Мария Прончищева са кръстени:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.,стр. 378-380. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117-118. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 119, 160, 163-166, 170, 175-176. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Прончищев, Василий Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.