Василий Чапаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Чапаев
руски офицер
Василий Чапаев 
Роден: 9 февруари 1887 г.
с. Будайка, днес част от град Чебоксари, Русия
Починал: 5 септември 1919 г. (32 г.)

Василий Иванович Чапаев е съветски военачалник, командир от Червената армия. Достига до звание комбриг (т.е. командир на бригада, съответстващо приблизително на „бригаден генерал“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 февруари 1887 в село Будайка (днес в рамките на град Чебоксари — столицата на Република Чувашия).

Постъпва на задължителна служба в армията през 1908 г. Мобилизиран е за фронта на Първата световна война през 1914 г. Обучава се във военно училище и получава подофицерско (сержантско) звание (1915).

Постъпва в Болшевишката партия (септември 1917). Започва задочно обучение в Академията на Генералния щаб (1918). Същевременно работи като вътрешен комисар в Саратовска област, а през май е издигнат последователно за командир на бригада и командир на дивизия.

През 1919 г. участва в Гражданската война, като командва бригада за специални задачи и стрелкова дивизия. Побеждава белогвардейците на адмирал Колчак, завземайки Уфа (9 юни) и Уралск (11 юли).

За участието си в двете войни Чапаев е удостоен с три Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден "Червено знаме".

Василий Чапаев загива на 5 септември 1919 г. край град Лбишченск, който дълго време носи името Чапаев.

Съществува мнение, че историческата роля на Чапаев е твърде скромна и неговото име едва ли би било споменавано в историята на Гражданската война, ако не беше митът, създаден около него като литературен герой. [1].

Литературен герой[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. писателят Дмитрий Фурманов написва романа „Чапаев“, който е филмиран от Братя Василеви през 1934 г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив [2], двете произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия образ на кавалерист, летящ на буен кон, Чапаев не е можел да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му е позволявало да управлява кон.

В противовес на украсения образ възникват множество популярни вицове с героя Чапаев, неговия ординарец Петка, картечарката Анка и партийния секретар Фурманов. В руските версии Чапаев най-често се среща с име и презиме (Василий Иванович), а в българските — като „Чапай“.

Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на книгата "Чапаев и Пустота" — една от най-добрите книги на съвременния руски писател мистик Виктор Пелевин. Творбата взима двата образа като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Веллер, М. и А. Буровский, Гражданская история безумной войны, Москва 2007, с. 542-543
  2. Страна.ру - Легенды о начдиве

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]