Василий Чапаев

Чапаев пренасочва насам. За романа на Дмитрий Фурманов вижте Чапаев (роман).

Василий Чапаев Василий Иванович Чапаев
руски офицер
Роден	28 януари 1887 г. (стар стил) с. Будайка, Русия
Починал	5 септември 1919 г. Лбишченск, Русия
Награди	Червено знаме
Василий Чапаев в Общомедия

Василий Иванович Чапаев е руски военачалник, командир от Червената армия в Съветска Русия.

Биография

Роден е на 9 февруари 1887 в село Будайка (днес в рамките на град Чебоксари – столицата на Република Чувашия). Майка му е чувашка, а баща му е мордовец.

Постъпва на задължителна служба в армията през 1908 г. Мобилизиран е за фронта на Първата световна война през 1914 г. Обучава се във военно училище и получава подофицерско (сержантско) звание (1915).

Постъпва в Болшевишката партия през септември 1917 г. Започва задочно обучение в Академията на Генералния щаб (1918). Същевременно работи като вътрешен комисар в Саратовска област, а през май е издигнат последователно за командир на бригада и командир на дивизия.

През 1919 г. участва в Гражданската война, като командва бригада за специални задачи и стрелкова дивизия. Побеждава белогвардейците на адмирал Колчак, завземайки Уфа (9 юни) и Уралск (11 юли).

За участието си в тези 2 войни Чапаев е удостоен с 3 Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден „Червено знаме“.

Достига до звание „начдив“ (съкр. от „началник на дивизия“), станало по-късно „комдив“ („командир на дивизия“), което съответства на „дивизионен генерал“ (тоест генерал-майор). В последните си месеци командва „особена група“ от 13 полка и 6 артдивизиона – по състав съответства на армейски корпус, а званието на командващия корпуса тогава е „комкор“ (т.е. генерал-полковник).

Василий Чапаев загива на 5 септември 1919 г. край уездния град Лбишченск, който в негова чест е преименуван на Чапаев през 1939 г. Днес селището е със статут на село, попада в Западноказахстанска област, Казахстан.

Съществува мнение, че историческата роля на Чапаев е скромна и неговото име едва ли би било често споменавано в историята на Гражданската война, ако не е митът, създаден около него като литературен герой.

Пощенска марка на СССР от 1938 г. с образа на Чапаев

Литературен герой

През 1923 г. писателят Дмитрий Фурманов написва романа „Чапаев“, който е филмиран от Братя Василеви през 1934 г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив, тези 2 произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия му образ на кавалерист, летящ на буен кон, Чапаев не е можел да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му е позволявало да управлява кон.

В противовес на разкрасения образ възникват множество популярни вицове с героя Чапаев, ординареца му Петка, картечарката Анка и политкомисаря Фурманов. В руските версии Чапаев най-често се среща с име и презиме (Василий Иванович), а в българските – като „Чапай“.

Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на книгата „Чапаев и Пустота“, която е сред най-добрите книги на съвременния руски писател мистик Виктор Пелевин. Творбата взима тези 2 образа като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.

Външни препратки

• Гулял по Уралу Чапаев герой
• „Чапаев и Пустота“ на сайта „Моята библиотека“