Васил Балевски (комунист)
Тази статия е за комунистическия деец. За революционера вижте Васил Балевски.
| Васил Балевски | |
| български партизанин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1982 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
Васил Спасов Балевски е български партизанин, политик и дипломат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 юли 1917 година в Троян. Произхожда от стар охридски род. От 1928 година е член на Работническия младежки съюз, а по-късно става член на Централния му комитет. През 1930 година става член на Българската комунистическа партия. През 1938 г. завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1939 година е член на Окръжния комитет на Българския комунистически младежки съюз в Пловдив и член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в града. Арестуван и вкаран в затвора, откъдето избягва през 1943 година. През май 1944 година става партизанин и командир на партизанска отряд „Георги Бенковски“ и заместник-командир на втора родопска бригада „Васил Коларов“. На 21 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на Двадесет и първи пехотен средногорски полк. Ранен е при Куманово на 3 ноември 1944 година. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас[1]. След войната е заместник-министър на леката и хранителната промишленост. Бил е командир на Вътрешни войски (1948). Бил е посланик на България в Сирия, Република Гвинея (70-те години), Сиера Леоне и Сенегал (от 1972). В периода 1976 – 1982 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.[2].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 15
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 42
