Васил Бележков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Бележков
български музикант
Vasil Belezhkov.jpg
Роден

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил симфонична музика, рок, метъл, музика за народни инструменти
Инструменти класическа китара, електрическа китара, тамбура, клавири
Активност от 2001 г.
Свързани изпълнители „Епизод“, Кирил Бележков, Софийска филхармония, Оркестър за народна музика на БНР

Васил Бележков е български композитор и китарист, роден на 13 март 1984 г. в град Пловдив. Най-популярен като член на рок група „Епизод“, той пише със същия успех и творби за симфоничен оркестър, класическа китара, камерни ансамбли, народни инструменти и други състави.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пловдив (1984 – 2002)[редактиране | редактиране на кода]

Роден и израснал в семейство ценители на музиката, Васил Бележков от малък харесва българската народна музика, симфоничната музика и рокмузиката. От есента на 1994 г. тръгва на уроци по класическа китара в кварталното читалище. По същото време неговият по-млад брат Кирил Бележков започва да изучава кавал, като двамата братя правят избора си да станат музиканти независимо един от друг. През 1997 г. е приет в НУМТИ (тогава СМУ) „Добрин Петков“ – гр. Пловдив.

От 1999 г., още докато е ученик, посещава уроци по композиция при проф. Димитър Тъпков, който тогава е преподавател по тази специалност в АМТИИ – гр. Пловдив. По това време (1999 – 2001) създава и някои от първите си пиеси за класическа китара, с една от които е поканен да участва в продукция по композиция на студентите на своя професор.

София (2002-)[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. Васил Бележков е приет в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. София, където изучава композиция в класа на проф. Йовчо Крушев. Сред преподавателите му по музикално-теоретични дисциплини личат имената на известни български композитори, сред които проф. Божидар Абрашев (инструментознание), проф. Александър Текелиев (симфонична оркестрация), проф. Михаил Пеков и проф. Георги Костов (хармония), проф. Нева Кръстева (полифония) и други.

През 2007 г. Бележков продължава обучението си в отдел „Поп и джаз музика“ на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по китара на Цветан Недялков (китарист на Ку-Ку бенд). Година и половина по-късно именно преподавателят препоръчва своя студент за овакантеното в група „Епизод“ място.

По-късно през същата година, на 20 ноември 2009 г. Бележков се дипломира като магистър по композиция с първия български Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър[1][2][3].

През юни 2011 г. се дипломира като бакалавър по китара в отдел „Поп и джаз музика“. На годишния и държавния изпити представя общо 4 авторски пиеси, като една от тях – „Ръченица“ – е изпълнена в Шоуто на Слави по случай 24 май само месец по-рано.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симфонична музика[редактиране | редактиране на кода]

Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

Тази творба е дипломната работа по композиция на Бележков, с която той се дипломира като магистър по композиция. Това е първият български инструментален концерт, в който един солист свири и на класическа, и на електрическа китара. Написан е в типичната за този жанр тричастна структура: I. Allegro; II. Adagio; III. Presto. Първа част е в сонатна форма и е изцяло с електрическа китара; тя започва с кратко встъпление, а преди репризата има каденца. Втора част е изцяло с класическа китара, а в трета част започва с поредица неравноделни размери и в нея се редуват и двата вида китари.

Премиерното изпълнение е на 20 ноември 2009 г. от Академичен симфоничен оркестър при НМА „П. Владигеров“ с диригент Любомир Денев – младши и солист Васил Бележков.

Сюита „Златопръстият“ за кавал и симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

Сюитата е написана в памет на големия български кавалджия Стоян Величков, чиито почитатели са Васил и неговият брат – кавалджията Кирил Бележков. Заглавието ѝ е от прозвището на Величков – „Златопръстият от Странджа“[5]. Замислена като идея само дни след смъртта му през юни 2008 г., тя е окончателно довършена през юли 2011 г. по повод участието на Васил Бележков в 11-ото издание на Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 (организиран от фондацията „Св. Георги Победоносец“ на д-р Г. Лазаров), където темата е произведение за народен инструмент и симфоничен оркестър. Сюитата е от 6 части:

  1. „Спомени“
  2. „... прочуло се е...“
  3. „Горска картина“
  4. „Люлчена песен“
  5. „Пасторал“
  6. „Финал“.

Премиерното изпълнение е на финала на същия конкурс на 17 октомври 2011 г. от Нов симфоничен оркестър с диригент Борислав Йоцов и солист Кирил Бележков. Творбата печели втора награда.

„Боса копа“ за саксофонен квартет и симфоничен оркестър[6][редактиране | редактиране на кода]

Година по-късно Бележков отново печели втора награда, този път от 12-ото издание на Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8, на което темата е „Джаз в 7/8“. Заглавието на пиесата е своеобразна игра на думи и е резултат от ритмичното съчетание на боса нова и копаница. Това е първото българско симфонично произведение за саксофонен квартет.

Премиерното изпълнение е на финала на конкурса на 8 октомври 2012 г. от Нов симфоничен оркестър с диригент Любомир Денев – младши и солисти Сакс квартет „Гори“ в състав: Явор Гайдов (сопран саксофон), Горан Ташев (алт саксофон; основател на първия български саксофонен квартет), Димитър Бакърджиев (тенор саксофон) и Атанас Хаджиев (баритон саксофон).

„Китчице, буйна лобода“ – симфонични вариации[7][редактиране | редактиране на кода]

С тази творба Бележков се класира на финала на 14-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8, чиято тема е вариации върху българска народна песен[8][9] и отново печели втора награда. Премиерата е на 2 ноември 2014 г. в зала „България“ в изпълнение на Софийска филхармония с главен диригент Мартин Пантелеев. Структурата на творбата е въведение, тема, 7 вариации и кода, като всяка от 7-те вариации има за подзаглавие пореден стих от словесния текст на народната песен.

Сюита „Родни пътеки“ за кавал и симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

Сюитата е посветена на Кирил Бележков, който същата година защитава успешно своята докторска степен по музикология[10]. В продължение на няколко години братът на композитора изследва инструменталисти от различни фолклорни области и характерните за тях похвати на свирене на кавал, както и обичаи, свързани с инструмента (като погребалните обреди в добруджанско) – именно това е в основата на 7-те части на сюитата:

  1. „Бавна мелодия“
  2. „Сворнато хоро“
  3. „Чифт кавали“
  4. „Йовино хоро“
  5. „Влашки танц“
  6. „Погребална песен“
  7. „Ръченица“

Творбата се класира за финала на 18-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8[11][12] и е изпълнена на 1 октомври 2018 г. от Софийската филхармония с диригент Константин Илиевски и солист Кирил Бележков. В трета част „Чифт кавали“ партията на втори кавал е изпълнена от Васил Бележков.

„Три симфонични ръченици“[редактиране | редактиране на кода]

С тази композиция Васил Бележков се класира за финала на 19-и Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 и печели Награда на публиката и Награда на изпълнителите. Премиерата е на 1 октомври 2019 г. в изпълнение на Софийската филхармония с диригент Григор Паликаров.

Музика за класическа китара[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. излиза сборникът „Пиеси за китара“[13] на композиторите Васил Бележков и Владимир Влаев, чийто съставител е Стела Митева-Динкова.

През 2011 г. Васил Бележков пише „Три планински картини“, където използва елементи от музиката на родопската фолклорна област и пренастройване на 4 от струните. Частите са:

  1. „Шепнещата лира“;
  2. „Горският цар“;
  3. „Широта“

и всяка от тях е вдъхновена от някой легендарен родопчанин (съответно Орфей, Капитан Петко войвода и Дафо Трендафилов).

Музика за народни инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Васил Бележков е лауреат или финалист на няколко от изданията на конкурса по композиция „Нова българска народна музика в 7/8“ - гр. Чепеларе. Там участва с пиесите „Пирински танц“ за соло тамбура (втора награда – 2011 г.), „Смесено хоро“ за тамбура и народен оркестър (2013 г.)[14][15], „Трите пъти“ за камерна група (2015 г.)[16] и „Изтърси калци“ за тамбура и народен оркестър (2018 г.)[17].

Албуми с рок група „Епизод[редактиране | редактиране на кода]

Васил Бележков участва в албумите „Народът на Дуло“ (2010), „Моята молитва“ (2012), „Аз съм българче“ (2017) и „Великите владетели“ (2019).

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 г. (юни) – трета награда на 8-и международен фестивал и конкурс за класическа китара – гр. Пловдив
  • 2004 г. (декември) – трета награда на 2-ри Академичен студентски конкурс по композиция – гр. София
  • 2006 г. (април) – специална награда на 10-и международен фестивал и конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“ – гр. Кюстендил
  • 2011 г. (септември) – трета награда на 2-ри конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[18][19][20][21]
  • 2011 г. (октомври) – трета награда на 3-ти Академичен студентски конкурс по композиция – гр. София[22]
  • 2011 г. (октомври) – втора награда на 11-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[23][24][25][26][27]
  • 2011 г. (октомври) – втора награда на 3-ти национален конкурс за нова българска музика в 7/8 – гр. Чепеларе
  • 2012 г. (април) – награда за „Активна творческа дейност“ в анкетата „Музикант на годината 2011“ на радиопредаването „Алегро Виваче“ по БНР[28][29][30].
  • 2012 г. (октомври) – втора награда на 12-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[31][32][33]
  • 2013 г. (септември) – втора награда на 3-ти конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[34][35]
  • 2014 г. (ноември) – втора награда на 14-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София
  • 2015 г. (септември) – първа награда на 4-ти конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър „Дико Илиев“ – гр. Монтана[36]
  • 2019 г. (октомври) – Награда на публиката на 19-и международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8 – гр. София[37][38]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Китаристът на ЕПИЗОД – автор на първия български „Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър“, „Катехизис“, 17 ноември 2009 г.
  2. mysound.bg
  3. www.snews.bg
  4. Vasil Belezhkov – 'Rachenitsa' (24 май 2011) в YouTube Logo 2017.svg
  5. „webcache.googleusercontent.com“, архив на оригинала от 20 август 2020, https://web.archive.org/web/20200820180744/https://literaturensviat.com/?p=22674, посетен 20 август 2020 
  6. Vasil Belezhkov – 'Bossa Copa' for saxophone quartet and orchestra в YouTube Logo 2017.svg
  7. Васил Бележков – „Китчице, буйна лобода“ – симфонични вариации в YouTube Logo 2017.svg
  8. www.sofiaphilharmonie.bg
  9. theothersidezine.wordpress.com
  10. www.epizod.com
  11. ubc-bg.com
  12. ubc-bg.com
  13. marvil-books.com[неработеща препратка]
  14. sites.google.com
  15. smolyanpress.net
  16. smolyanpress.net
  17. www.smolyannews.com
  18. festival-dikoiliev.com
  19. noviniteb.com
  20. „www.artualno.info“, архив на оригинала от 11 август 2013, https://web.archive.org/web/20130811163511/http://www.artualno.info/praznitsi-na-duhovite-orkestri-diko-iliev-%E2%80%93-montana-2012, посетен 11 август 2013 
  21. www.focus-radio.net
  22. www.nma.bg
  23. www.duma.bg
  24. kulturni-novini.info
  25. www.katehizis.com
  26. „www.pro-rock.net“, архив на оригинала от 12 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181112061013/http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?_state=CommentsView&news=7588, посетен 12 ноември 2018 
  27. newsart.net
  28. bnr.bg
  29. „www.classical-bg.com“, архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309122842/http://classical-bg.com/news/comments/yordan_kamdjalov_receives_great_honor_musician_of_the_year_2011, посетен 9 март 2016 
  30. bnr.bg
  31. www.duma.bg
  32. newsart.net
  33. kulturni-novini.info
  34. www.festival-dikoiliev.com
  35. www.standartnews.com
  36. www.festival-dikoiliev.com
  37. bnr.bg
  38. ubc-bg.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България