Васил Василев (генерал-лейтенант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Василев.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Василев (офицер).

Васил Василев
български генерал
Роден: 15 февруари 1931 г.
Починал: 21 януари 2010 г. (78 г.)

Васил Йорданов Василев е български комунист, офицер, инженер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 февруари 1931 г. в сливенското село Раково. Завършва сливенската мъжка гимназия през 1948 г. През 1950 г. завършва Военното артилерийско училище. Започва да служи като командир на взвод в 20-ти оръдеен полк. След това е командир на батарея в същия полк и командир на 105-ти гаубичен дивизион в 88-ми оръдеен полк (до 1953). От 1955 е помощник-началник на отдел „Бойна подготовка“ в щаба на артилерията на трета армия. Завършва Радиотехническата академия в Харков, СССР през 1960 г. със специалност прожекторист. След това преминава на разпореждане на управление „Кадри“ на Министерството на народната отбрана. От 1961 г. е главен военен инженер в Артилерийската школа при Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили. След това последователно е началник-отдел „Ремонт и експлоатация“ и главен инженер на Зенитно-ракетните войски и зенитна артилерия в командването им в Управление „Противовъздушна отбрана и Военновъздушни сили“. В периода 1960 – 1965 г. е заместник-началник на Висшето военно народно артилерийско училище в Шумен. От 1962 до 1965 г. е последователно помощник-началник по подготовката на Зенитно-ракетните войски в артилерийското училище и заместник-началник на Противовъздушната му отбрана. От 1965 г. е ръководител секция в Института по радиоелектроника[1]. От 1969 г. е директор на Института по специална оптика и радиоелектроника (НИИСОР). От следващата година става генерален директор на ДСО „Респром“. През 1973 г. е назначен за заместник-министър на машиностроенето и електрониката. В периода 1987 – 1991 г. е пълномощен министър на България в Москва, отговарящ за икономическото и научно-техническо сътрудничество. Василев разработва и внедрява първата българска навигационна радиолокационна станция, за което получава Димитровска награда.[2] Награждаван е с медал „За боева заслуга“. Умира на 21 януари 2010 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант – 1950
  • старши лейтенант – 1952
  • капитан – 1955
  • майор – 1960
  • подполковник – 1964
  • полковник – ?
  • генерал-майор – 1978
  • генерал-лейтенант – 1984

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 208
  2. Вучев, К. Истината, 2005, с. 116