Васил Георгиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Георгиев.

Васил П. Георгиев
Български офицер, ген.-лейтенант
Васил П. Георгиев 
Роден: 19 декември 1924 г.
Починал: 20 декември 2000 г. (76 г.)

Васил Петров Георгиев е български офицер, генерал-лейтенант от Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил П. Георгиев е роден на 19 декември 1924 г. в гр. Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия в класическа паралелка. В последния клас, като ремсист, попада в затвора, където изтърпява жестока инквизиция. Осъден е на 10 години затвор. Освободен е на 9 септември 1944 г.

Бие се в редиците на първа българска армия по време на Втората Световна война, за което получава редица бойни, а по-късно и почетни медали. През 1945 г. завършва Школата за запасни офицери и излиза с чин кандидат-офицер. След това започва да учи в първия випуск за офицери на школата.

В два периода е началник на „Секретариат“ на МВР (1959 – 1969) и (1971 – 1975).[1] Между 1976 и 1979 г. е началник на VII управление на Държавна сигурност. От 1979 до 1990 г. е директор на Централно информационно организационно управление.[2] От 19 декември 1974 г. е генерал-майор.

През годините е работил като офицер за Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните Работи в градовете Велико Търново, Хасково, Пловдив и София, като за отличната работа е награждаван многократно с български и международни ордени. През 1984 г. е удостоен с най-високото държавно отличие през тази епоха – орден „Георги Димитров“, и получава званието генерал-лейтенант[3]. Носител е на орден „Народна република България“ – I степен за участието му във Възродителния процес.[4]

Участва в ръководството на клуб по борба Левски (Спартак) София, положило основите на качеството на този спорт в България, най-известните представители на който са олимпийските и световни шампиони Боян Радев, Александър Томов, Еньо Вълчев и редица други.

Пенсионира се през 1990 г., след 43-годишна служба в органите на отбраната и реда.

Умира на 20 декември 2000 г. в дома си в гр. София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Висш ръководен кадър (генерали) на МВР, ДС и РУМНО в периода 9.IX.1944 – 1991 № 1
  2. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 180
  3. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 211
  4. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.