Васил Гиновски
| Васил Гиновски | |
| български зограф и резбар | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 1924 г.
|
.JPG)
Васил Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Най-малкият син е на Кръсте Петров Гиновски. Учи в Русия. Единственото му запазено подписано дело в Македония са фреските в западната фасада на църквата в Бигорския манастир от 1871 година: „При смиренаго игумена нашего архимандрита Михаила изображенъ бъсть сей притвор церковенъ Василiемъ Гиновскiи ѿ село Галичникъ, 1871“[1][2] С по-големия си брат Панайот Гиновски работи във Враня и Вранско.[3]
В 1867 година работи по украсата на Синан паша джамия в Призрен. В същата година изработва иконостаса и изписва църквата „Свети Никола“ в Любижда и изписва иконата „Богородица с Христос“ в църквата „Свети Никола“ в Гниляне. В 1874 година изписва иконостаса на „Въведение Богородично“ в Бело поле, работи в Печката патриаршия и заедно с брат си Алексо изписва иконостаса на Будисавския манастир.[4] Като „Василије Крстевић из села Галичника“ подписва недатираната икона на Свети Василий от църквата „Свети Никола“ в Косовска Каменица.[5]
_007.jpg)
В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[2] и Панайот Гиновски[6] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[2] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[7]
Получава от Партений Зографски „Стематографията“ на Христофор Жефарович и я използва в работата си. Заедно с братята си Алексо и Теофил се установява в Черна гора, където работят върху иконостаси, до смъртта на братята му в 1894 година.[8] Васил е водач на групата, като към нея се присъединява и средният му син Миливой.[2] Васил Гиновски е един от организаторите на представянето на Черна гора на Голямото балканско изложение в Лондон в 1910 година. Крал Никола I го отличава с Данилов орден V степен, носител е и на най-високия орден на Руското царско графично дружество.[3][8]
Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество. В църквата „Възнесение Господне“ в село Крале Васил Гиновски изписва и портрета на ктитора на църквата Йосиф Лекич с модела на неговата задужбина. Това показва, че се е занимавал и със светско изкуство.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Гино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? – 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тръпко Иванов (1849 – ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 – 1894) | Васил Кръстев (1848 – 1924) | Теофил Кръстев (1846 – 1894) | Панайот Кръстев (1842 – 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Тръпков (1878 – 1908) | Велимир Караджов (1912 – ?) | Тома Иванов (1907 – след 1946) | Коста Иванов | Миливой Василев (1882 – 1921) | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Костов (1927 – 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 231.
- 1 2 3 4 5 Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
- 1 2 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36. (на сръбски)
- ↑ Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36-37. (на сръбски)
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
- 1 2 Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358 – 359. (на македонска литературна норма)
