Васил Докев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Докев
български художник
Роден
Починал
23 юни 2017 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Период 1938 – 2017
Академия Национална художествена академия
Учители проф. Александър Поплилов

Васил Докев е български художникживописец, сценограф и дизайнер. Работи в сферата на абстрактната живопис, фолклорния костюм и сценография, театралната сценография и костюмография, плаката и графичния дизайн.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Докев е роден на 22 май 1938 г. в София. Завършва Националната художествена академия в София през 1971 г., специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов и проф. Васил Йончев (шрифт и калиграфия). Като студент започва да работи в областта на запазения знак, плаката, рекламата и калиграфията. Художник-проектант на вестник „Икономически живот“ и други печатни издания. Участва в проекти за пространствено оформление на Пловдивския панаир, Международния балетен конкурс – Варна, Дома на учените – Варна и други. От 1971 г. е художник-проектант в Държавен музикален театър – София, където създава едни от най-емблематичните плакати и програми за постановките в театъра (1972 – 1980)[1]. Работейки под ръководството на главния художник проектант на театъра – сценографа Мариана Попова, изучава и тънкостите на театралната сценография и костюмография.

През 1973 г. създава първата сценография за ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Това поставя началото на неговия интерес към българския фолклор и повлиява силно на творческите му търсения и стил. Създава множество костюми, накити и сценографии за различни фолклорни ансамбли: „Пирин“ – Благоевград, „Тракия“ – Пловдив, „Северняшки“ – Плевен, „Неврокопски“ – Гоце Делчев, „Българе“ – София, Военен ансамбъл – София, Капански ансамбъл – Разград, „Росна Китка“ – София, „Мистерия на българските гласове“. Сценографските му постановки с ансамбъл „Пирин“ от 1970-те и 1980-те години печелят международно признание на ансамбъла и се считат за върхови постижения в този специфично национален сценографски жанр[1]. Утвърждава се като един от водещите специалисти в областта на визуалния български фолклор и семантиката на знаковата символика. Негови произведения в тази област: текстил, картини, колекции от фолклорни костюми и накити, са представяни в повече от 60 страни.[2]

Сценографската му дейност е свързана и с постановки на Държавен музикален театър – София, Софийската опера и балет, Държавната опера – Пловдив, Държавната опера – Бургас и балетната трупа „Арабеск“ – София. Неговите решения се открояват с естетика и стилизирана фолклорна символика – особено в балетните постановки от края на ХХ и началото на ХХІ век (съвместно със съпругата си – хореографа Антония Докева).[1].

С името на Васил Докев е свързано откриването на първата частна галерия в София след 1989 г. – галерия „Фолк“ във фоайето на Музикалния театър (а по-късно в Столична библиотека)[2]. В нея организира множество изложби на автори от България и чужбина и многобройни културни събития, литературни четения, джаз концерти: на Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Любомир Денев, Стефка Оникян и други. Там се провеждат и танцови спектакли, както и първите пърформанси в българското артистично пространство.

В последните десетилетия от творчеството си Васил Докев работи в областта на българския символичен фолклор и абстрактна живопис, сценография, фолклорни костюми и накити.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Живописни произведения на Васил Докев се съхраняват във фонда на Софийска градска художествена галерия, както и в много частни колекции в България, Италия, Швейцария, Белгия, Франция, Дания, САЩ и други.

В зрелите години на своята кариера се занимава основно с абстрактна живопис, базирана на принципите на българското и съвременното етноизкуство.

Според изкуствоведа Димитър Г. Димитров, Васил Докев не прави опит да актуализира фолклора, а показва, че може да твори успоредно с него, като модерен художник, създаващ актуални абстрактни ценности в своето време.[3]

Театрални плакати и програми за Държавен музикален театър, София[4][редактиране | редактиране на кода]

  • „Хубавата Елена“
  • „Случка в Уестсайд“
  • „Царицата на чардаша“
  • „Цигански барон“
  • „Теменужката от Монмартър“
  • „Цар Мидас има магарешки уши“
  • „Роз Мари“
  • „Сирано дьо Бержерак“
  • „Неспокойни сърца“
  • „Българи от старо време“
  • „Оклахома“
  • „Двубой“
  • „Бокачо“
  • „Сребърните пантофки“
  • „Златната ряпа“
  • „Тревога сред момите“
  • „Нека свири китара“
  • „Една вечер с джазовия танц“
  • „Прилепът“
  • „Сватбата на Кречински“ и др. 

Сценография и костюми [1][редактиране | редактиране на кода]

  • „Хайдушка песен“ – постановка Асен Гаврилов, Народна опера, Пловдив, 1976 г.
  • „Спартак“ – постановка Асен Гаврилов, Софийска народна опера, 1978 г.
  • „Тривърхата шапка“ – постановка Асен Гаврилов, Балет „Арабеск“, 1978 г.
  • „Антифонни диалози“ – постановка Асен Гаврилов, Балет „Арабеск“, 1978 г.
  • „Чао, деденце“ – постановка Леон Даниел, Музикален театър, 1979 г.
  • „Уестсайдска история“ – постановка Йордан Нешев, Музикален театър, 1981 г.
  • „Ретроспекция в ритми“ – постановка Стефан Христов, Музикален театър, 1982 г.
  • „Царицата на чардаша“ – постановка Петър Щърбанов, Бургаска опера, 1983 г.
  • „Хубавата Елена“ – постановка Петър Щърбанов, Пловдивска опера, 1984 г.
  • „Адриана Лекуврьор“ – постановка Петър Щърбанов, Софийска опера и балет, 1987 г.
  • „Корен дълбоко в небето“ – постановка Маргарита Арнаудова, Балет „Арабеск“, 1993 г.
  • „Зуна“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1996 г.
  • „Сувра – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1997 г.
  • „Благовец“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1998 г.
  • „Еньа“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2000 г.
  • „Козият рог“ – постановка Петър Луканов, Софийска опера и балет, 2000 г.
  • „Герман“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2001 г.
  • „Камо Грядеши? “ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2003 г.
  • „Натемия“ – постановка Антония Докева, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Танцов театър, 2010 г.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1970 – 2016 има множество самостоятелни и групови изложби в частни и държавни галерии в София, Варшава, Прага, Атина, Москва, Лондон, Братислава, Улан Батор, Женева, Монтрьо, Брюксел и др. Някои от тях са:

Общи изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Участие в изложба на запазената марка, Съюз на българските художници, 1971 г.
  • Участие в шест последователни общи художествени изложби за приложна графика от 1971 г.
  • Участие в няколко общи изложби за графика и живопис от 1971 г. до 1976 г.
  • Участие в първото и второто биенале на театралния плакат в България
  • Участие в няколко международни биеналета на плаката в Лахти, Финландия и Варшава, Полша
  • Участие в обща изложба сценография – с фолклорни сценографии, 1984 г.
  • Изложба на дарителите на Софийска градска художествена галерия, София, 2004 г.[5]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1985 г. – Българска музикална режисура и сценография, фестивал Аполония, Созопол, съвместно с оперния режисьор Петър Щърбанов
  • 1987 – 1994 – галерия „Фолк“, София (множество самостоятелни изложби)
  • 1990 г. – Галерия „Ая“, Бургас
  • 1990 г. – Брюксел, Белгия
  • 1990 г. – Галерия „Bizart“, Женева, Швейцария
  • 1991 г. – Eurotel Riviera Montreux, Монтрьо, Швейцария
  • 1992 г. – Галерия София, Столична Библиотека, София
  • 1994 г. – Софийска градска художествена галерия (ретроспективна изложба с над 140 негови картини)
  • 1994 г. – Галерия „La Mansarde de Veyrier“, Вейрие, Швейцария[6]
  • 1996 г. – Институт по дизайн, София
  • 2001 г. – Галерия „La Mansarde de Veyrier“, Вейрие, Швейцария
  • 2016 г. – Галерия „Етюд“, София (ретроспективна изложба)
  • 2016 г. – Галерия „Black C Art“, Гейнсвил, Флорида, САЩ 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева – „Български музикален театър 1890 – 2005. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл“, Институт за изкуствознание, БАН
  2. а б Статия „Докосване до древното“ от изкуствоведа Димитър Г. Димитров, вестник „Вечерни новини“, брой 56, 1990 г.
  3. Статия „Живописта на Васил Докев“ на изкуствоведа Димитър Г. Димитров, списание „Изкуство“, 7 брой, 1987 г.
  4. Театрален плакат. // Виртуален музей СОЦМУЗ. Посетен на 3 октомври 2017.
  5. ДАРЕНИЯ 2001 – 2004 живопис графика скулптура; 16 юли 2004 – 17 септември 2004. // Софийска градска художествена галерия. Посетен на 3 октомври 2017.
  6. ((fr))  LA LISTE DES EXPOSANTS 1985 – 2017. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]