Васил Докев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Докев
български художник
Роден
Починал
София, България
Националност  България
Период 1938 – 2017
Академия Национална художествена академия
Учители проф. Александър Поплилов

Васил Докев е български художникживописец, сценограф и дизайнер. Работи в сферата на абстрактната живопис, фолклорния костюм и сценография, театралната сценография и костюмография, плаката и графичния дизайн.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Докев е роден на 22 май 1938 г. в София. Завършва Националната художествена академия в София през 1971 г., специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов и проф. Васил Йончев (шрифт и калиграфия). Като студент започва да работи в областта на запазения знак, плаката, рекламата и калиграфията. Художник-проектант на вестник „Икономически живот“ и други печатни издания. Участва в проекти за пространствено оформление на Пловдивския панаир, Международния балетен конкурс – Варна, Дома на учените – Варна и други. От 1971 г. е художник-проектант в Държавен музикален театър – София, където създава едни от най-емблематичните плакати и програми за постановките в театъра (1972 – 1980)[1]. Работейки под ръководството на главния художник проектант на театъра – сценографа Мариана Попова, изучава и тънкостите на театралната сценография и костюмография.

През 1973 г. създава първата сценография за ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Това поставя началото на неговия интерес към българския фолклор и повлиява силно на творческите му търсения и стил. Създава множество костюми, накити и сценографии за различни фолклорни ансамбли и изпълнители: „Пирин“ – Благоевград, „Тракия“ – Пловдив, „Северняшки“ – Плевен, „Неврокопски“ – Гоце Делчев, „Българе“ – София, Военен ансамбъл – София, Капански ансамбъл – Разград, „Росна Китка“ – София, „Мистерия на българските гласове“, Николина Чакърдъкова и други. Сценографските му постановки с ансамбъл „Пирин“ от 1970-те и 1980-те години печелят международно признание на ансамбъла и се считат за върхови постижения в този специфично национален сценографски жанр[1]. Утвърждава се като един от водещите специалисти в областта на визуалния български фолклор и семантиката на знаковата символика. Негови произведения в тази област: текстил, картини, колекции от фолклорни костюми и накити, са представяни в повече от 60 страни.[2]

Сценографската му дейност е свързана и с постановки на Държавен музикален театър – София, Софийската опера и балет, Държавната опера – Пловдив, Държавната опера – Бургас и балетната трупа „Арабеск“ – София. Неговите решения се открояват с естетика и стилизирана фолклорна символика – особено в балетните постановки от края на ХХ и началото на ХХІ век (съвместно със съпругата си – хореографа Антония Докева).[1].

С името на Васил Докев е свързано откриването на първата частна галерия в София след 1989 г. – галерия „Фолк“ във фоайето на Музикалния театър (а по-късно в Столична библиотека)[2]. В нея организира множество изложби на автори от България и чужбина и многобройни културни събития, литературни четения, джаз концерти: на Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Любомир Денев, Стефка Оникян и други. Там се провеждат и танцови спектакли, както и първите пърформанси в българското артистично пространство.

В последните десетилетия от творчеството си Васил Докев работи в областта на българския символичен фолклор и абстрактна живопис, сценография, фолклорни костюми и накити.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Живописни произведения на Васил Докев се съхраняват във фонда на Софийска градска художествена галерия, както и в много частни колекции в България, Италия, Швейцария, Белгия, Франция, Дания, САЩ и други.

В зрелите години на своята кариера се занимава основно с абстрактна живопис, базирана на принципите на българското и съвременното етноизкуство.

Според изкуствоведа Димитър Г. Димитров, Васил Докев не прави опит да актуализира фолклора, а показва, че може да твори успоредно с него, като модерен художник, създаващ актуални абстрактни ценности в своето време.[3]

Театрални плакати и програми за Държавен музикален театър, София[4][редактиране | редактиране на кода]

  • „Хубавата Елена“
  • „Случка в Уестсайд“
  • „Царицата на чардаша“
  • „Цигански барон“
  • „Теменужката от Монмартър“
  • „Цар Мидас има магарешки уши“
  • „Роз Мари“
  • „Сирано дьо Бержерак“
  • „Неспокойни сърца“
  • „Българи от старо време“
  • „Оклахома“
  • „Двубой“
  • „Бокачо“
  • „Сребърните пантофки“
  • „Златната ряпа“
  • „Тревога сред момите“
  • „Нека свири китара“
  • „Една вечер с джазовия танц“
  • „Прилепът“
  • „Сватбата на Кречински“ и др. 

Сценография и костюми [1][редактиране | редактиране на кода]

  • „Хайдушка песен“ – постановка Асен Гаврилов, Народна опера, Пловдив, 1976 г.
  • „Спартак“ – постановка Асен Гаврилов, Софийска народна опера, 1978 г.
  • „Тривърхата шапка“ – постановка Асен Гаврилов, Балет „Арабеск“, 1978 г.
  • „Антифонни диалози“ – постановка Асен Гаврилов, Балет „Арабеск“, 1978 г.
  • „Чао, деденце“ – постановка Леон Даниел, Музикален театър, 1979 г.
  • „Уестсайдска история“ – постановка Йордан Нешев, Музикален театър, 1981 г.
  • „Ретроспекция в ритми“ – постановка Стефан Христов, Музикален театър, 1982 г.
  • „Царицата на чардаша“ – постановка Петър Щърбанов, Бургаска опера, 1983 г.
  • „Хубавата Елена“ – постановка Петър Щърбанов, Пловдивска опера, 1984 г.
  • „Адриана Лекуврьор“ – постановка Петър Щърбанов, Софийска опера и балет, 1987 г.
  • „Корен дълбоко в небето“ – постановка Маргарита Арнаудова, Балет „Арабеск“, 1993 г.
  • „Зуна“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1996 г.
  • „Сувра – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1997 г.
  • „Благовец“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 1998 г.
  • „Еньа“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2000 г.
  • „Козият рог“ – постановка Петър Луканов, Софийска опера и балет, 2000 г.
  • „Герман“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2001 г.
  • „Камо Грядеши?“ – постановка Антония Докева, Балет „Арабеск“, 2003 г.
  • „Натемия“ – постановка Антония Докева, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Танцов театър, 2010 г.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1970 – 2016 има множество самостоятелни и групови изложби в частни и държавни галерии в София, Варшава, Прага, Атина, Москва, Лондон, Братислава, Улан Батор, Женева, Монтрьо, Брюксел и др. Някои от тях са:

Общи изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Участие в изложба на запазената марка, Съюз на българските художници, 1971 г.
  • Участие в шест последователни общи художествени изложби за приложна графика от 1971 г.
  • Участие в няколко общи изложби за графика и живопис от 1971 г. до 1976 г.
  • Участие в първото и второто биенале на театралния плакат в България
  • Участие в няколко международни биеналета на плаката в Лахти, Финландия и Варшава, Полша
  • Участие в обща изложба сценография – с фолклорни сценографии, 1984 г.
  • Изложба на дарителите на Софийска градска художествена галерия, София, 2004 г.[5]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1985 г. – Българска музикална режисура и сценография, фестивал Аполония, Созопол, съвместно с оперния режисьор Петър Щърбанов
  • 1987 – 1994 – галерия „Фолк“, София (множество самостоятелни изложби)
  • 1990 г. – Галерия „Ая“, Бургас
  • 1990 г. – Брюксел, Белгия
  • 1990 г. – Галерия „Bizart“, Женева, Швейцария
  • 1991 г. – Eurotel Riviera Montreux, Монтрьо, Швейцария
  • 1992 г. – Галерия София, Столична Библиотека, София
  • 1994 г. – Софийска градска художествена галерия (ретроспективна изложба с над 140 негови картини)
  • 1994 г. – Галерия „La Mansarde de Veyrier“, Вейрие, Швейцария[6]
  • 1996 г. – Институт по дизайн, София
  • 2001 г. – Галерия „La Mansarde de Veyrier“, Вейрие, Швейцария
  • 2016 г. – Галерия „Етюд“, София (ретроспективна изложба)
  • 2016 г. – Галерия „Black C Art“, Гейнсвил, Флорида, САЩ 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева – „Български музикален театър 1890 – 2005. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл“, Институт за изкуствознание, БАН
  2. а б Статия „Докосване до древното“ от изкуствоведа Димитър Г. Димитров, вестник „Вечерни новини“, брой 56, 1990 г.
  3. Статия „Живописта на Васил Докев“ на изкуствоведа Димитър Г. Димитров, списание „Изкуство“, 7 брой, 1987 г.
  4. Театрален плакат. // Виртуален музей СОЦМУЗ. Посетен на 3 октомври 2017.
  5. ДАРЕНИЯ 2001 – 2004 живопис графика скулптура; 16 юли 2004 – 17 септември 2004. // Софийска градска художествена галерия. Посетен на 3 октомври 2017.
  6. LA LISTE DES EXPOSANTS 1985 – 2017. // (на френски) Архив на оригинала от 2017-09-15 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]