Васил Журка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хайдутинът от края на 19 век. За участника в Гръцката война за независимост вижте Васил Журка (революционер).

Васил Журка
Βασίλειος Ζούρκας
гръцки революционер
Роден
1844 г.

Васил Журка или Журката (на гръцки: Βασίλειος Ζούρκας, Василиос Зуркас) е хайдутин, действал в Западна Македония (Гревенско, Костурско и Преспанско) и Тесалия през втората половина на XIX век, участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайдутство[редактиране | редактиране на кода]

Васил Журката е роден в 1844 година във влашката македонска паланка Невеска. Роднина е на братята Васил и Андон Журка. Семейството му се мести в Костур от съображения за безопасност и там той прекарва детството си.

През 1870 г. с по-малкия си брат Петър и техния приятел Димитър Далипо от Бесвина отсядат у приятеля на баща им свещеник Димитриос Анагносту в село Каламици, Гревенско. Преминаващият турски бандит Али ага изнасилва Мариго, дъщерята на свещеник Анагносту и Васил Журката го застрелва. В престрелката се намесват петима турски селяни и Петрос и Димитър Далипо. Васил и Петър Журка и Далипо убиват трима турци и бягат в планините, където стават хайдути (клефти).

В 1871 година в Охрид Журката запалва къщата на кадията, който потиска местното християнско население, и убива трима души от десетчленната му охрана, като оставя бележка.

През следващите години, заедно с първия си човек Димитър Далипо, Журката е в пиндското село Дзурдзия, където двама турски разбойници отвлекли жената на Накос Брандзицас, инструктирани от Али бей от Поян. Журката и Далипо убиват двамата разбойници и изпращат заплашително писмо до Али бей.

През зимата на 1876 – 1877 година се укрива при Стефан Николов във Въмбел.

Въстание в 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1878 г. Васил Журката заминава за Гърция със 160 бойци, където получава боеприпаси и знамето от Константинос Исхомахос, но не приема пари. На 18 януари 1878 г. се сблъсква с 1000 османци близо до манастира на Панагия Ксения между Сурпис и Алмирос, близо до гръцко-турската граница. На помощ му идва лейтенант Акселос. Гърците обсаждат манастира за един ден, но след намеса на английския посланик обсадата е вдигната. В тези сблъсъци загиват 10 гърци и 440 турци.

След това Журката се присъединява към четите на Ахилеас Велендзас, Николаидис, Трасивулос Велендзас и Митрас и по този се формира отряд от 700 бойци. Така че на 3 и 4 февруари 1878 г. гръцката чета се сражава със 7000 османците между Алмирос и Платанос. В тези битки загиват 17 гърци, а загубите от турската страна са 800 убити и ранени. В началото на март същата година Журката със 160 бойци, Мицас с 350 и Фармакис със 100 бойци настъпват към Агия. Там те се присъединяват към Теодорос Целиопицарис и Леонидас Вулгарис с 300 души. Гръцкият отряд от около 900 души се сблъсква с 9000 османци. Битката продължава от изгрев до залез на 2 март и загубите за гърците са 40 мъртви и ранени, а за турците 1300 мъртви и ранени. След битката гърците се оттеглят към Макриница, където се съединяват с четата на капитан Басдекис. Там те внезапно нападат османска част, но претърпяват провал като четатата на Трасивулос Велендзас е разбита. Загубите на гърците са 40 убити, а на турците – 1300.

След унищожаването на Макриница Журката се завръща в Македония. На 18 април води сражение с 60 албанци при манастира Дентуси, близо до Каламбака, при което загиват 23 албанци. На 23 април, Гергьовден, в Диминица, където отива да се черкува, е обграден от 1600 албанци, начело с Руса бей. В сражението четата на Журката успява да се измъкне, като убива 26 от албанците. На 26 април 1878 г. в местността Екси Ремата (Шест потока) край Мецово напада от засада конвоя на янинския каймакамин от 50 души и го убива, двамата му племенници и 3 войници. На 2 май същата година в Косинец напада албанските бандити Малио и Абедин бей, който тормозят селяните. Малио заедно с 35 души от бандата му са убити и са освободени двама заложници, отвлечени от тях от Битоля. Абедин бей, ранен успява да се спаси.

На 28 май Журката разбива 600 войници близо до Забърден, изпратени от Костур да го заловят. На 29 юни близо до Писодер се сблъсква отново с 250 души пеши войници и 200 конници от Битоля и Лерин. В сражението четата на Журката убива 43 войници, залавя 28 и 8 коне и 8 товара боеприпаси. На 10 юли в Петрото напада албанска банда, отвлякла дъщерята на Андонис Папас, убива 16 бандити и освобождава момичето. На 18 юли 1878 г. четата на Журката убива турчина Кятип и 23 негови спътници, подуждащи турските старейшини за нападения срещу християнските села, които подкрепят бунтовниците. Тогава Журката пише на пашата на Георгица да спре турските репресии срещу цивилните християни.[1][2][3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска народна песен за Васил Журка, Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. – В 4 тома. София, 1968-1973., 382. Васил Журка во Преспанско убива Хайдут Маля

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония