Васил Златаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Златаров
български военен
Роден
Починал
17 май 1932 г. (62 г.)

Образование Национален военен университет

Васил Иванов Златаров е български офицер, полковник от инженерни войски, радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Той е първият българин летял с балон, с планер и с аероплан. Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. над Одрин от самолет Блерио XI пилотиран от италианския доброволец в българската войска Джовани Сабелии, майор Васил Златаров , командир на Въздухоплавателния парк, прави първата аеропланна бомбардировка в Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Златаров е роден на 3 ноември 1869 година в Гюргево, Румъния и израсъл в будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер. Златаров завършва гимназия в гр. Русе и на 10 октомври 1888 постъпва на военна служба. Завършва Военно училище през 1891 година, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерните части. Служи в ЖП дружина, първа пионерна дружина.[1] По време на първото българско изложение в гр. Пловдив през 1892 г. той е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите с балона „Ла Франс“. През 1900 г. служи в 1-ва пионерна дружина.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. На молбата му да бъде изпратен на обучение във въздухоплавателно дело е изпратен през 1902 година да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия. По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Завършил блестящо курса за обучение, в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.

През 1904 г. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер – Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. „хараграфов“ тип издигат товари до 70 kg. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата е закрита.

Ново начало[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 г. Така за трети път след 1892 и 1903 година се формира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства. През 1906 година изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат – самолета. Независимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолета е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 m3 и 300 m въже. Тук в България са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 година отново в Париж бъдещия родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми. За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Б.С.Масленников в България. През 1909 г. заема длъжността началник на въздухоплавателното отделение при жп дружина.[2] Отново за трети път Златаров е пръв – лети с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон – „София-1“ по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 г. този балон с обем 640 m3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.

Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвимо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска. Пез 1911 г. е командир на техническата рота в жп дружина.[2]

Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша (Свиленград) и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани. Тук на 17 ноември 1912 г. над Одрин от пилотирания от италианския доброволец в българската армия Джовани Сабели самолет Блерио XI, майор Васил Златаров извършва първата в историята на Европа и на българската авиация бомбардировка от въздуха. През Балканските войни е командир на въздухоплавателен парк. През 1915 г. е домакин на понтонна дружина.

През Първата световна война, В. Златаров е е командир на телеграфния парк при ЩДА (1915 – 1916), след което е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти – историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия, е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник.

След войната по силата на Ньойския договор следва унищожаването на българската авиация. Васил Златаров е сред уволнените „поради намаляване ефективите на армията“. Работи като чиновник, поддържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането ѝ след средата на 20 години на ХХ век. Умира в София на 17 май 1932 година.

Теоретик и създател на генерация български авиатори[редактиране | редактиране на кода]

Като военен специалист, преминал специално обучение, Златаров задълбочава теоретичната си подготовка, наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства и публикува първия труд в България на тази тема „Записки по въздухоплаване“. Той е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони.

Друг негов съществен принос е, че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България, той е изготвил програми за обучение на балонисти и авиатори, за закупуване на аероплани и бойното им използване и пряко е работил за реализирането на това дело.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военния орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
  • Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния