Васил Иванов (журналист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Иванов.

Васил Иванов
български журналист
Роден
10 декември 1972 г. (45 г.)

Васил Иванов е български разследващ журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 декември 1972 г. в град София, България[1]. До 18 април 2017 г. водещ на предаването „Разследване“ [2] по „Нова телевизия“. Напуска медията заради – по собствените му думи – „системна цензура“[3]. Скандалът се развива, след като му е забранено да прави предавания, посветени на обществени поръчки на кметове. След като напуска Нова започва работа в Канал 3.[4]

Разследвания[редактиране | редактиране на кода]

2005 г., ноември : Води разследване срещу нотариусите, които издават незаконно, но напълно легални пълномощни за управление на автомобили. За целта, колата на главния прокурор на Република България – Никола Филчев, е прехвърлена на оператор от „Нова телевизия“. Схемата на прехвърлянето е проста – на нотариуса Георги Златев само били предоставени данните за колата, ползвана от Филчев, след което измамата била извършена.[5]

2013 г., април: Заедно с журналиста Марин Николов проследяват схема за купуване на гласове за предстоящите по това време парламентарни избори в няколко села във видинска област. Чрез скрита камера купуват 750 гласа срещу сумата от 17 000 белязани лева.[6]

Покушения срещу него[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 2006 година, в 2.35 часа избухва бомба пред апартамента му в блок 28 в столичния кв. „Банишора[7]. По време на взрива там са майката и сестрата на журналиста, които оцеляват. Васил Иванов коментира, че той и полицията знаят кой стои зад покушението, но не могат да направят нищо.[8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на „Лайпцигската медийна награда за свобода и бъдеще на медиите“ за 2007 г.[9]

Получава наградата на Съюза на българските журналисти в раздел „Електронни медии“ за 2005-2006 г.[10]

През 2016 г. е номиниран за наградата „Валя Крушкина“, връчвана от фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) и фонд „Валя Крушкина“, в петото издание на наградата.[11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Жени се на 14 юли 2011 година в Каварна, в импровизирано празненство организирано лично от кмета Цонко Цонев[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]