Васил Караконовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Караконовски
български лекар и общественик
Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков, Ливадия, Крим, май 1879 г.
Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков, Ливадия, Крим, май 1879 г.

Роден
1840 г.
Починал
10 февруари 1905 г. (65 г.)
Политика
Депутат I ВНС   

Васил Кочев Караконовски е български лекар и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Караконовски е роден през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за Белград, където завършва гимназия. През 1859 г. заминава за Русия и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в Московския университет.

През 1864 г. по препоръка на Иван Аксаков и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в Цариград. Установява връзки с посланика граф Игнатиев, печели доверието на дипломатическите среди и благосклоноста на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар на руското консулство в Солун. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домашен арест.

През Руско-турската война (1877-1878) е на служба в Канцеларията на княз Владимир Черкаски за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на руската армия за турските зверства в хода на битката за Ловеч. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, А.И. Нелидов. Управител и лекар в руската болница в Цариград.

Народен представител в Първото Велико народно събрание. Член на делегацията, която в двореца Ливадия връчва на Александър I Батенберг акта на Великото Народно събрание за избора му за Княз на Княжество България.

Васил Караконовски е автор на статии с медицинска тематика във в. „Время“ (1865-1866) и преводи от руски език в „Цариградски вестник“ (1854-1858). Дарява на Ловешка община предмети, свързани с националноосвободителните борби на българския народ.

Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 4 януари 1903 г. „За заслуги като първенствуващ борец за духовно и политическо освобождение на българския народ“.

На негово име е наречена улица в града.

Родство: брат Маринчо Караконовски - български търговец и дарител, брат Борис Караконовски - български историк, етнограф и картограф.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия. Българската интелигенция…С. 1988, с. 316
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 23-26. ISBN 978-954-8259-84-2