Васил Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Ковачев
български ботаник и зоолог
Роден
Починал
3 август 1926 г. (60 г.)
Националност българин
Научна дейност
Област ботаника, зоология
Образование Новорусийски университет, Одеса

Васил Тодоров Ковачев е български ботаник и зоолог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1866 г. в Русе. Завършва основно и средно образование в родния си град. От 1885 до 1889 г. учи в Новорусийския университет в Одеса. След завършването си се завръща в България и започва работа като учител по естествена история в Търново. Заедно с преподаването събира материали за природонаучна сбирка. През 1891 г. се мести в Русе, където учителства в Държавната мъжка гимназия. Заедно с това събира природонаучни материали за бъдещ естественоисторически музей. Провежда множество екскурзии из Русенско, Шуменско, Варненско и Търновско. През 1900 г. основава в Русе Природоизпитателно дружество, което е клон на Българското природоизпитателно дружество.[2]

През 1912 г. е поканен за инспектор по естествени науки в Министерство на народното просвещение. През 1914 г. е назначен за директор на гимназията в Хасково, а седем месеца по-късно е учител в Пловдив. От октомври 1915 г. до април 1922 г. преподава във Висшите педагогически курсове в Кюстендил по покана на Министерство на народното просвещение. От 5 април 1922 г. до 1 септември 1923 г. е инспектор по риболова в Министерство на земеделието и държавните имоти. След това заминава за Русе, където работи в гимназията до 15 септември 1925 г.[3]

Васил Ковачев страда от наследствен сифилис, който започва да се проявява след 1915 г. Последните дни прекарва скитайки се из улиците на Русе, малко по-късно е прибран в Русенската държавна болница от директора ѝ д-р Хитров, ученик на Васил Ковачев. Почива на 3 август 1926 г.[4]

Член е на Зоолого-ботаническото дружество във Виена. Ботаникът проф. Йозеф Веленовски именува в негова чест нов вид растение – Cytisus kovacevii.[4]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Първите си научни статии написва през 1889 – 1891 г. – две по ботаника и една по зоология. Първата му статия е свързана с най-обикновените отровни растения в България, втората е за използването на известни растения от народната медицина, а третата е за вредните насекоми, които се срещат в Северна България. В периода до 1911 г. публикува 7 труда от областта на ботаниката и 16 труда свързани със зоологията. В тях се представят данни за мъхове в България и приноси за опазване на висшата флора в Русенски окръг. През 1903 г. съобщава за черногръдият хомяк в Русенско, а през 1910 г. за севернобългарското сляпо куче в „Списание на зоологическо-ботаническото дружество“ във Виена. След 1905 г. спира да публикува научни трудове по ботаника и се занимава научно само със зоология.[5]

  • „Материали за проучване на българската фауна“, отпечатан в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1894). В труда се дава информация за 26 вида бозайници, 99 вида птици, 8 вида влечуги, 4 вида земноводни, 11 вида риби и 69 вида насекоми.[6]
  • „Материали по фауната на Русенска околия“, отпечатан в „Годишник на Българското природоизпитателно дружество“ (1898)[6]
  • „Кратък определител за сладководните риби и земноводните в България“ (1905)[7]
  • „Херпетологичната фауна на България“, I част (1910). Дава информация за 5 вида костенурки, 11 вида гущери, 12 вида змии, 9 вида жаби и 4 вида опашати земоводни.[8]
  • „Влечуги (Reptilia) и земноводни (Amphibia) в завзетите през 1912 г. земи“ (1917). Този труд е написан на базата на събрани от естественици материали по време на Балканските войни.[9]
  • „Рибното наследство на река Струма“ (1921)[9]
  • „Сладководната ихтиологична фауна на България“ (1922). Публикуван е в „Архив на Министерството на земеделието“.[9]
  • „Бозайната фауна на България“ (1925). Отпечатан е в „Трудове на Българския научен земеделско-стопански институт“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Големански, Васил, Димо Божков. Бележити български зоолози. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997. ISBN 954-430-506-8. с. 13 – 19.