Васил Метев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Метев
български физик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Педагогика
Образование Софийски университет
Работил в ЮЗУ „Неофит Рилски“
Семейство
Баща Никола Аврамов
Майка Мария Щъркелова

Проф. Васил Лалев Метев е български педагог, методик по учебна техника.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Васил Метев произхожда от семейство на български интелектуалци.

Прадядото на проф. Метев е Никола Аврамов. Той е един от видните граждани на Калофер и един от най-големите български търговци в Цариград (Балкапан-хан) до събитията през 1876 г. Участник в църковно-народната борба за извоюване на независима Българска екзархия. Известен благодетел и спомоществувател.

Дядото, на когото е кръстен проф. Метев, е Васил Аврамов (1863 – 1946). Той завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Председател на окръжни съдилища в Ямбол, Плевен и Враца, прокурор и адвокат в София. Пенсионира се като директор на Ипотечния отдел при Българска народна банка.

Баща на професора е известният художник Никола Аврамов (1897 – 1945), а майка му е Мария Щъркелова. Има брат и сестра, които са известни български музиканти.

Фамилията си Метев получава от своята осиновителка – леля му Дора Метева (по баща Аврамова) и Лалю Метев Чехларов от Габрово. Дора Метева е учителка по български език в Първа девическа гимназия в София, поетеса, писателка и преводачка на повече от триста книги и двеста филма. Настойниците на проф. В. Метев оказват силно въздействие върху формирането на цялостния му характер.

Лалю Метев (1885 – 1957) е полиглот с четири висши образования. Получава висше образование по Философия в Загребския университет, Австро-Унгария (1905) и Западноевропейска филология в Женева, Швейцария (1906). По-късно завършва Славянска филология (1909) и Право (1920) в Софийския университет. След това става фабрикант и е един от най-богатите хора в страната до началото на комунистическите репресии.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Васил Метев още от малък е насочен да изучава чужди езици и завършва Американското основно училище в София. Учи в Трета прогимназия „Граф Игнатиев“ и Първа мъжка гимназия в София.

По същото време желанията за музикално или филологическо поприще (следвайки семейната традиция) се провалят поради липса на необходимите дарби, а надделяват природо-математическите му наклонности и способности. Ориентация към физика и математика получава в Първа мъжка гимназия в София под въздействието на изтъкнатия учител Димитър Марков – един от доайените на българската методика на физиката.

През 1949 г. Васил Метев става студент по физика в Софийския университет. Тук получава големия си шанс да бъде обучаван от редица наши изтъкнати учени – академици, които го изграждат като бъдещ специалист. Това са: Христо Христов, Георги Наджаков, Милко Борисов, Никола Бонев и др.

След като завършва Физико-математическия факултет през 1953 г. започва работа като преподавател във Втора гимназия в кв. Лозенец. Той е единственият български образцов учител по физика в Пето училище в кв. Павлово.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Научната си кариера започва, когато през 1960 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Педагогическия институт на БАН с директор акад. Сава Гановски. Още от самото начало на научната си дейност той се очертава като перспективен учен с широки научни интереси. През 1971 г. се хабилитира като ст.н.с. II ст. към същия институт.

Ст.н.с. Васил Метев, заедно с проф. Дечо Денев, проф. Борис Янев, проф. Иван Пеев, доц. Кирил Чимев, доц. Александър Маджаров и единадесет асистенти са основателите на филиала на Софийския университет в Благоевград, сега ЮЗУ „Неофит Рилски“, като Васил Метев обаче е назначен след основателите. За пръв ректор е избран доц. Маджаров. От 1980 г. Васил Метев е избран за доцент и редовен преподавател във ВПИ – Благоевград.

Два мандата ръководи най-голямата катедра Педагогика на трудово-политехническата подготовка. В продължение на седем години е зам.-декан на Трудово-политехническия факултет – последователно по учебната и изследователската работа.

След реформиране на факултета той е ръководител на катедра Методика на обучението и история на природните науки.

През 1994 г. е избран за професор.

Чете лекции по Методика на решаване на задачи по физика, История на физиката и Философски проблеми на физиката на студенти от специалностите Физика, Математика, Физика и химия, и Химия и физика.

Основната му дисциплина е Учебно-технически средства, която чете на всички педагогически специалности: Начална педагогика, Предучилищна педагогика, Социална педагогика, Педагогика на трудово-политехническата подготовка.

Дисциплините Методология на педагогическите изследвания, Иновации в икономиката и Физически фактори на околната среда са за студентите от Икономическия факултет, Медико-педагогическия и Факултета по изкуствата.

Международните му прояви са много. Бил е над 300 пъти в чужбина като експерт на ЮНЕСКО. Той е първият Р-4 (фул професор) на ЮНЕСКО от бившите социалистически страни.

Избиран е за професор и е чел лекции във Варшавския университет, Университета в Гжежов, ЛГПИ-Санкт Петербург, Будапеща, Балатон, Букурещ, Берлин, Ситард (Холандия) и Брага (Португалия).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Международни признания и признания в България са:

  • Член-кореспондент на Международната информатизационна академия към ООН, 17 април 1996 г.
  • На 10 септември 1996 г. в Москва пет академика го избират за Физик на XXI век
  • Академик на Световната университетска академия „Платон“ – 20 февруари 2001 г.
  • Награда от Балканската асоциация за нови технологии, мениджмънт и екология – май 1996 г.
  • Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, 1974 г.
  • Награда за най-значим труд по педагогика за 1986 г. от РНМЦТПО
  • Член за два мандата на Висшия учебен съвет (1957 – 1965)
  • Член и Председател на Национална комисия по изготвяне на учебни програми по физика за ЕСПУ (1960 – 1980)
  • Член и Председател на Национални педагогически четения (1960 – 1980)
  • Член на Академичния съвет на ЮЗУ – Благоевград от създаването му до 2000 г
  • Научен секретар на Научния съвет към Педагогическия институт на БАН за избор на старши научни сътрудници и професори.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Професор Метев владее три езика – английски, немски и руски. Има научно-педагогически стаж 48 години. Преподавал е в ЮЗУ „Неофит Рилски“ на повече от 12 000 студента, бил е ръководител на близо 350 дипломни работи. Ръководител е на трима докторанти (редовна форма на обучение) и петима – задочна форма.
  • Той е бил рецензент при избора на осем професори, на дванадесет доцента и на петнадесет докторанта.
  • Научната му дейност е свързана и с публикуването на ок. 300 труда – книги, студии, статии. Четиринадесет от тях са в чужбина на седем езика – английски, немски, руски, полски, чешки, португалски и френски.

Два мандата е бил Председател на Съюза на учените – клон Благоевград.

Научен принос по методика и история на физиката[редактиране | редактиране на кода]

  • Станев, Станьо. Професор Васил Лалев Метев: In memoriam. // Физика, XXXII, 2007, N 5, с. 252.
  • Станев, Станьо. Проф. Васил Лалев Метев на 70 години. // Стратегии на образователната и научната политика, IX, 2001, N 4, с. 99 – 100.
  • Петров, Петър Диков. Проф. Васил Метев на 70 години. // Педагогика, XI, 2001, N 9, с. 110 – 111.
  • Станев, Станьо. Проф. Васил Лалев Метев на 70 години. // Физика, XXVI, 2001, N 6, с. 62 – 63.
  • Станев, Станьо. Доцент Васил Метев на 60 години. // Физика, XVI(XXXIV), 1991, N 6, с. 32 – 33.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]