Васил Мицов
| Васил Мицов | |
| български политик | |
| Роден |
1885 г.
17.01.1885г. Самунджиево |
|---|---|
| Починал | неизв.
1956г. Ботевград |
| Националност | българин |
| Работил | ревизор към Министерство на финансите |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Мицов |
| Майка | Станка Мицова |
| Съпруга | Еленка Паянтова |
| Деца | Люба Савова и Станка Влайкова |
Васил Димитров Мицов е български политик, кмет на Орхание в периода 1924 – 1930 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1885 г. Произхожда от рода на Вуто Капитански. Негов чичо е опълченецът Васил Мицов, на когото е кръстен. Завършва търговска гимназия. В периода 1923 – 1924 г., заедно с Тодор Бояджиев и Цоло Кръстев, е част от тричленната комисия, която управлява Орхание. На 21 юни 1924 г. е избран за кмет. През 1926 и 1929 г. е преизбиран. Прекратява доброволно мандата си през 1930 г. По време на неговото управление се подпомагат с лекарства и продоволствия 242 жители на града. Улица „Гурко“ е осветена. В гимназията се изучават всички класове, т.е. тя става „пълна“. Построен е параклиса „Рождество Богородично“ в местността Зелин. Построени са и други манастирски сгради. Създаден е Общоградски комитет за стопанско и културно повдигане на града и околията. На 20 октомври 1929 г. е открит паметникът на загиналите за Отечеството (дн. Незнайният войн). По това време се разширява и водопреносната мрежа в Орхание.[1]
