Васил Мончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Мончев
български революционер
Васил Мончев със семейството си
Васил Мончев със семейството си

Роден
Починал

Васил Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мончев е роден през 1847 година[2] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Работи като учител, книжар и става член на ВМОРО. Мести се в Солун, където неговите хан Бошнак хан и хотел „Вардар“ стават средища на революционната организация, като Мончев е сред първите посветени дейци.[1]

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

Главните свърталища на революционерите в Солун бяха „Бошнак хан“, чийто съдържател бе Васил Мончев, най-довереното лице на членовете на Централния комитет и техните помощници. Той бе лицето, което устройваше срещите в неговия хотел-хан на дошлите от провинциалните градове по-видни дейци с някои от членовете на Централния комитет.[3]

Тодор Попадамов пише за Васил Мончев:

Още младъ, той се проявява като много буденъ и интелигентенъ гражданинъ и взима живо участие въ борбитѣ за духовно възраждане на българитѣ отъ Прилепъ и околията. Въ Солунъ той е въ първитѣ редици на борцитѣ за политическа свобода на Македония.[1]

Иван Крайничанец, собственик на „Първа българска аптека“ в Солун пише:

Съдържателят на хотела - Васил Мончев, родом от Прилеп бе един висок и развит човек с гъсти и завиткани мустаци. Под мирния и индеферентния му поглед се виждаше една благородна душа, твърд и кален в живота характер. Той без страх приемаше и изпращаше всички агенти и детективи, пред които се представляваше, че нищо не знае и нищо не е видел. Той бе довереното лице на организацията и вършеше много много деликатни поръчки, които му бяха поверени. С една дума конците на организационната мрежа[4] на Вр. М. Р. комитет водеха в Солун - в Бошнак хан.[5]

При Солунската афера в 1901 година, след като всички ръководители на организацията - Пере Тошев, Христо Матов, Иван Хаджиниколов, Христо Татарчев, попадат в затвора, Мончев координира усилията по органичаване на аферата, докато самият той не е арестуван от турските власти.[1][6] През 1905 година е арестуван по Мацановата афера.[7]

По време на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките окупационни власти, заточен на остров Трикери, където умира през ноември 1913 година.[7]

Христо Силянов пише за Мончев:

[Мончев] един оригинален мълчаливец, беше съдържател на гостилница и хотел, „Бошняк хан”, който после стана свърталище на всички революционери от Солун и провинцията и изигра историческа роля като конспиративно гнездо. Вечно търсен и обезпокояван от турците, бай Васил умееше да се справя с тях, запазвайки винаги спокойствие и самообладание. Той загина от ръката на днешните владетели на Солун, гърците. По-малкият му син Георги, много буен и възторжен момък, загина като четник.[8]

Мончев е баща на дейците на ВМОРО Георги Мончев и Борис Мончев.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 4.
  2. Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. с. 396.
  3. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
  4. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 67.
  5. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 68.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 112.
  7. а б Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 5.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 41.
     Портал „Македония“         Портал „Македония