Васил Мутафов
| Васил Мутафов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Мутафов |
| Подпис | .svg) |
| Васил Мутафов в Общомедия | |
Васил Хаджинаков Мутафов (изписване до 1945 година: Васил хаджи Наковъ Мутафовъ) е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мутафов е роден през 1868 година в Шумен в семейството на революционера Хаджи Нано (Нако Мутафов) от Шумен, доброволец в Сръбско-турската война през 1876 и опълченец в Руско-турската война от 1877 – 1878 година[1]. В 1887 година завършва с отличие Шуменската гимназия, а на 2 август 1890 година - Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик.[2] Служи в 5-и артилерийски полк и в крепостния батальон в Шумен и Видин. Произведен е в чин поручик. Участва в подготовката на Четническата акция от 1895 година. Васил Мутафов влиза в първия от четирите големи отряда – Струмишката дружина от 160 души, начело с поручик Петър Начев, която трябва да нападне Струмица и да унищожи артилерийското поделение там. Струмишката дружина минава границата при Царево село на 18 юни. Поручик Начев се разболява и за да не бъде в тежест се самоубива, а командването е поето от Васил Мутафов. На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава една жертва. Друго голямо сражение става при село Сушица, което продължава цял ден, и в което падат осем въстаници. При село Габрово отрядът е обграден и след ново тежко сражение пробива обръча с атака, при която загиват десет души, а част от четниците се разпръсват. На 7 юли 1895 година Струмишката дружина води сражение при село Дебочица, в което загива поручик Мутафов[3] и командването е поето от поручик Йордан Венедиков, който със сражения връща оцелелите 75 души в България.
Мутафов пише стихове, част от които са публикувани посмъртно в 1942 година.[4][5]
Името „Поручик Мутафов“ носи Шуменското македонско благотворително братство.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Панчевъ, М. Поетична сбирка на поручикъ Василъ Н. Мутафовъ // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 9.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 296
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 314.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
