Васил Найденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Найденов
Васил Найденов през 2016 година
Васил Найденов през 2016 година
Информация
Псевдоним Васко Кеца, Васко Синевата
Роден
Васил Найденов
Националност НРБ (1950 – 1990)
България (1990 – )
Стил поп
поп рок
Инструменти пиано
Глас тенор
Активност 1973 –
Музикален издател Балкантон, Стефкос Мюзик
Партньор Ивайло Манолов
Свързани изпълнители Диана Експрес
Богдана Карадочева
Тангра
Лили Иванова
Силвия Кацарова
Елвира Георгиева
Тони Димитрова
Ивайло Колев
Рафи Бохосян
Награди

Златен Орфей (1979)

Мелодия на годината (1979,1982,1983,1985)

Васил Михайлов Найденов, популярен като Васил Найденов е известен български поп певец, композитор и текстописец. Започва кариерата си като вокал на рок група „Диана Експрес“, с които изпява песента „Синева“ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 г. с песента „Адаптация“ от саундтрака към популярния едноименен филм.

Едни от най-големите му хитове през годините са: „Синева“, „Адаптация“, „Любовта продължава“, „А дали е така“, „Телефонна любов“, „Сбогом, моя любов“, „Бързаш, няма време“, „Пред утрин“, „Рали“, „Сигурно“, „Чудо“, „Тишина“, „Сбогом, казах“, „Огън от любов“ (дует със Силвия Кацарова), „Моля се“ (дует със Силвия Кацарова), „Нова година“ (дует с Богдана Карадочева), „Угризение“, „Остани“, „Откровение“, „Болката отляво“, „Клоунът“, „Междучасие“, „Казано честно“, „Почти забравена любов“, „След края на света“, „По първи петли“, „Джули“, „И утре е ден“, „Не мога без теб“, „Като слънце в огледало“, „Едно море“, „Вали“, „Молба“, „В твоето легло“, „Седем пъти“, „Маса за двама“, „Самотна лодка“, „Ще търсиш дълго ти“, „Бъди благословена ти“, „Сбогуване“, „В крак с модата“, „Брак на 33“, „Едва ли всичко пак ще се повтори“, „Последна изповед“, „Моя е“ (дует с Ивайло Колев), „Забравяте“ и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 3 септември 1950 г.[1] Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.[2]

Звездата му изгрява през 1979 г., когато песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В същата година печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Адаптация“, „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.

Васил Найденов през 2014 г.

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в група „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Става солист на „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор – Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: Втора награда на „Златния Орфей“ е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още три негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ – „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ – пак по музика на Тончо Русев – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.

Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1979), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).

Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995 г.

Има дуетна песен с Елвира Георгиева – „Може би ще дойда“ (1995).[3]

От края на 1998 година в продължение на почти две години е автор и водещ, заедно с Богдана Карадочева на предаването за музика – „Почти полунощ е...“ в Нова телевизия. Преди това той има опит като тв водещ на „Шарен свят“ по Ефир 2, заедно с Катерина Евро. През 2004 г. той записва песен за ,,Хотел България (сериал)" по Нова телевизия.[4]

През 2018 г. е обявен за почетен гражданин на София.[5]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Васил Найденов не е женен и няма деца. Продуцентът и импресарио Ивайло Манолов, който работи с певеца около 30 години, пресата нарича „член на неговото семейство.“

През 1992 г., в интервю с Антон Стефанов, Найденов се определя като бисексуален.[6] През май 2020 г. Найденов споделя своето недоволство относно това как хората го сочат с пръст заради сексуалността му в интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо за Nova.[7]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

С „Диана Експрес“[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Вид Издател Каталожен номер
1976 „Диана Експрес“[8] LP Балкантон ВТА 1943

Самостоятелни[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Вид Издател Каталожен номер
1979 „Адаптация“[9] LP Балкантон ВТА 10540
1982 „Телефонна любов“[10] LP и MC Балкантон LP – ВТА 10975, MC – ВТМС 7034
1984 „Чудо“[11] LP и MC Балкантон LP – ВТА 11234, MC – ВТМС 7065
1985 „Молба“[12] LP и MC Балкантон LP – ВТА 1540, MC – ВТМС 7138
2003 „Не мога без теб!“ CD StefKos Music SM 0312074

Малки плочи и сингли[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Вид Издател Каталожен номер
1979 „Адаптация“[13] SP Балкантон ВТК 3509
1979 „Песен срещу вятъра“[14] SP Балкантон ВТК 3515
1981 „Здраствуй, Могилёв!“[15] SP Балкантон ВТК 3602
1982 „Телефонна любов“[16] SP Балкантон ВТК 3716
1987 „Всичко ми е наред“ – максисингъл[17] SP Балкантон ВТС 12013
1987 „Молба“[18] SP Балкантон ВТК 3917
1990 „Васил Найденов“[19] SP Балкантон ВТК 3967

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Вид Издател Каталожен номер
2000 „Златни хитове“ MC и CD StefKos Music SM 0011021
2008 „Хитовете“ CD StefKos Music SM0804117

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, 1996 г., стр. 688
  2. В-к „Клуб 100“, година 2, брой №36 (№77), стр. 31, 9 септември 2015 г.
  3. Елвира Георгиева и Васил Найденов – Може би ще дойда, vbox
  4. Биография и дискография на Васил Найденов в „BGestrada.com“
  5. Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg
  6. Васко Кеца искал да убива Антон Стефанов, Лили Иванова не му говори от 15 години, dnesbg.com
  7. Васил Найденов: Дразнех се, когато ме сочеха с пръст заради сексуалността ми, nova.bg
  8. „Диана Експрес“ – ВТА 1943 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  9. „Адаптация“ – ВТА 10540 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  10. „Телефонна любов“ (1982) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  11. „Чудо“ (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  12. „Молба“ (1985) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  13. „Адаптация“ – ВТК 3509 (1979) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  14. „Песен срещу вятъра“ – ВТК 3515 (1979) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  15. „Здраствуй, Могилёв!“ – ВТК 3602 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  16. „Телефонна любов“ – ВТК 3716 (1982) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  17. „Всичко ми е наред“ – ВТС 12013 (1987) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  18. „Молба“ – ВТК 3917 (1987) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  19. „Васил Найденов“ – ВТК 3967 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България