Васил Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Пасков
български революционер

Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Илия Пасков

Васил Илиев Пасков или Пасхов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пасков е роден в 1872 година в неврокопското село Осиково, тогава в Османската империя, днес в България.[3] Син е на просветния деец Илия Пасков.

Първоначално образование завършва в Неврокоп.[4] В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с нейния осми випуск.[5][4] Преподава в начално и класно училище.[4] Деец е на Демократическата партия и от 1895 до 1897 година е отговорен редактор на вестник „Знаме“. В 1897/1898 година завършва Историко-филологическия факултут, клон история, на Висшето училище в София. През учебната 1898/1899 г. е учител в Шуменското държавно педагогическо училище. На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава обща история, църковна история, логика и психология.[4]

Присъединява се към ВМОРО. В Битоля редактира с Михаил Герджиков вестник „На оръжие“.[6] Избран е за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Недялко Дамянов, Аце Дорев, Георги Пешков и Георги Попхристов.

Васил Пасков със съученици от Солунската гимназия, 24 февруари 1891 г. Фото Алберт Баубин

Георги Попхристов си спомня за него:

Пасков притежаваше красноречие и със своите беседи пред груповите началници, с патриотичните сказки, които държеше в Неделното училище, спомогна не малко да се повдигне революционния дух. Това даде повод той да бъде заподозрян от полицията и да бъде интерниран при аферата по убийството на поп Ставре[7].

Заподозрян от властите е изгонен от Битоля и става главен учител в българското училище в Ново село, Щипско. След арестуването на Дамян Груев в 1900 година изпълнява ръководна дръжност в IV революционен окръг.[2] През август 1900 година Пасков при разкритията на предателя поп Ставре е арестуван и е осъден на 12 години затвор. Лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:

...Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.[8]
Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми - Христо Караманджуков
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

В 1902 година е амнистиран и изселев в Неврокоп, където продължава да се занимава с революционна дейност. При опит за арест става нелегален.[2]

Заминава за Одринско, изпратен от Централния комитет на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива и е избран за негов председател. Пасков е определен за главен интендант в Бургас.[2]

След Илинденско-Преображенското въстание Пасков се установява в София и от 1904 година редактира списанието „Революционен лист“.[2] Пасков е сред противниците на Сандански. От ноември 1907 година заедно с Пейо Яворов и Петко Пенчев Пасков редактира вестник „Илинден“, който излиза до средата на 1908 година.[2] Скоро обаче напуска редакционния му комитет, за да няма подозрения, че Демоткратическата партия, на която той е виден член, се намесва в македонските работи. От 1908 до 1924 година е главен редактор на вестник „Пряпорец“, като директор на вестника е Петко Пенчев.[9] Член-учредител е на Македонския научен институт[10] и е член на Илинденската организация. Един от председателите на Дружеството на столичните журналисти.

Лазар Томов пише за него:

В. Пасков се отдава всецяло на политическите борби в България и става редактор на вестник „Знаме“, но освободителното дело винаги му е било близко до сърцето, та не е пропускал да пише и защитава правата кауза на македонските българи[11].

Умира на 9 септември 1934 година в село Лъджене.[12][13][14] Синът му Асен Пасков съхраява архива му.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томов, Л. Васил Пасков, Илюстрация Илинден, №9 (59), 1934.
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
  3. Парцел 38. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  4. а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  6. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.
  7. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 25.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 417.
  9. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
  10. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  11. Илюстрация Илинден, 1934, бр.59, стр.5
  12. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
  14. Илюстрация Илинден, 1934, бр. 59, стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония