Направо към съдържанието

Васил Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Пасков
български учител и революционер
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Народен представител в:
XVII ОНС   
Семейство
БащаИлия Пасков
Васил Пасков в Общомедия

Васил Илиев Пасков или Пасхов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Пасков е роден в 1872 година в неврокопското село Осиково, тогава в Османската империя, днес в България.[3] Син е на просветния деец Илия Пасков.

Първоначално образование завършва в Неврокоп.[4] В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с нейния осми випуск.[4][5] Преподава в начално и класно училище.[4] Деец е на Демократическата партия и от 1895 до 1897 година е отговорен редактор на вестник „Знаме“. В 1897/1898 година завършва Историко-филологическия факултет, клон история, на Висшето училище в София. През учебната 1898/1899 г. е учител в Шуменското държавно педагогическо училище. На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава обща история, църковна история, логика и психология.[4]

Присъединява се към ВМОРО. В Битоля редактира с Михаил Герджиков вестник „На оръжие“.[6] Избран е за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Неделко Дамянов, Аце Дорев, Георги Пешков и Георги Попхристов.

Васил Пасков със съученици от Солунската гимназия, 24 февруари 1891 г. Фото Алберт Баубин

Георги Попхристов си спомня за него:

Пасков притежаваше красноречие и със своите беседи пред груповите началници, с патриотичните сказки, които държеше в Неделното училище, спомогна не малко да се повдигне революционния дух. Това даде повод той да бъде заподозрян от полицията и да бъде интерниран при аферата по убийството на поп Ставре.[7]

Заподозрян от властите е изгонен от Битоля и става главен учител в българското училище в Ново село, Щипско. След арестуването на Дамян Груев в 1900 година изпълнява ръководна длъжност в IV революционен окръг.[2] През август 1900 година Пасков при разкритията на предателя поп Ставре е арестуван и е осъден на 12 години затвор. Лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:

…Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.[8]
Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

В 1902 година е амнистиран и изселен в Неврокоп, където продължава да се занимава с революционна дейност. При опит за арест става нелегален.[2]

Заминава за Одринско, изпратен от Централния комитет на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива и е избран за негов председател. Пасков е определен за главен интендант в Бургас.[2]

След Илинденско-Преображенското въстание Пасков се установява в София и от 1904 година редактира списанието „Революционен лист“.[2] Пасков е сред противниците на Сандански. От ноември 1907 година заедно с Пейо Яворов и Петко Пенчев Пасков редактира вестник „Илинден“, който излиза до средата на 1908 година.[2][9] Скоро обаче напуска редакционния му комитет, за да няма подозрения, че Демократическата партия, на която той е виден член, се намесва в македонските работи. От 1908 до 1924 година е главен редактор на вестник „Пряпорец“, като директор на вестника е Петко Пенчев.[10]

В 1914 година избран за народен представител в XVII обикновено народно събрание от Струмишки окръг от Демократическата партия.[11][12]

Член-учредител е на Македонския научен институт[13] и е член на Илинденската организация. Един от председателите на Дружеството на столичните журналисти.

Лазар Томов пише за него:

В. Пасков се отдава всецяло на политическите борби в България и става редактор на вестник „Знаме“, но освободителното дело винаги му е било близко до сърцето, та не е пропускал да пише и защитава правата кауза на македонските българи.[1]

Умира на 9 септември 1934 година в село Лъджене.[14][15][16][17][1] Синът му Асен Пасков съхранява архива му.[6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[18]

  1. а б в Томовъ, Л. Василъ Пасковъ // Илюстрация Илиндень 9 (59). Илинденска организация, Септемврий 1934. с. 5.
  2. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
  3. Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  4. а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  6. а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 410.
  7. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 25.
  8. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 417.
  9. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 468.
  10. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
  11. Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2022. с. 497-505.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
  13. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  14. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 334.
  15. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34618.
  16. Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
  18. ДАА, Фонд № 1853К, оп.1