Васил Попов (математик)
| Васил Попов | |
|---|---|
| български математик | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | българин |
| Научна дейност | |
| Работил в | Институт по математика и информатика при БАН |
| Известен с | изследвания в областта на апроксимациите |
| Награди | Награда „Никола Обрешков“ Димитровска награда Медал „1300 години България“ |
| Членува в | Съюз на математиците в България[1] |
Васил Атанасов Попов е български математик, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Попов е роден на 14 януари 1942 година в София в семейството на Атанас Попов и Лилия Сталева.
През 1965 година завършва математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1971 година успешно защитава докторска дисертация на тема изпъкнали апроксимации. От 1976 година е доктор на математическите науки, през 1974 година заема длъжността доцент, а от 1981 година – професор в Математическия институт (дн. Институт по математика и информатика) при БАН. Избран е за член-кореспондент на Академията през 1984 година.[1]
Научните интереси на Попов са в областите математически анализ, числени методи, теория на апроксимациите. Сред приносите му са резултати, свързани с приближения с рационални функции, сплайн-функции, хаусдорфови приближения и други.[1]
Преподава във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Заместник главен редактор е на списание „Serdica“ и член на редколегията на „Mathematica Balkanica“ и на „Approximation theory and applications“. Гост-професор в САЩ.
Васил Попов почива на 31 май 1990 г. във Филаделфия.[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1974 – Награда „Никола Обрешков“
- 1978 – Димитровска награда
- 1981 – Медал „1300 години България“ за изключителни постижения в теория на приближенията[1]