Васил Поптомов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Поптомов
български революционер
Роден
Починал
13 юни 1933 г. (59 г.)
Семейство
БащаТома Попилиев
Братя/сестриВладимир Поптомов

Васил Поптомов (Томов, Томев) Попилиев (изписване до 1945 година: Василъ попъ Томовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поптомов е роден в 21 май 1874 година в Белица, тогава в Османската империя.[1] Брат е на комунистическия активист Владимир Поптомов. Дядо му поп Илия е известен с прякора си Делипапаз (тоест Лудия поп) заради смелата защита на местното население от османската власт.[2] Бащата на Владимир, поп Тома Попилиев е български екзархийски свещеник, който в продължение на 15 години е начело на българската черковно-училищна община и е един от водачите на ВМОРО в Белица, убит от османските власти.[3]

Васил Поптомов завършва начално образование в Белица и българска прогимназия в Мехомия, след което първия подготвителен курс за начални учители в Сярското българско педагогическо училище. Става български учител в село Плевня, Драмско, а след това в родното си село Белица. След убийството на баща му, председател на Белишката община, през септември 1902 година, властите конфискуват къщата му. Васил Поптомов е отвлечен от помаци бандити, начело с Амди Чауш, но успява да се измъкне и става нелегален четник в четата на войводата Георги Николов.[4]

С четата на Георги Николов Васил Поптомов взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. На 17 септември четата дава кърваво сражение при Среде река над Белица и разпръсва башибозука, за да запази бягащите от опожарената Белица бежанци. Васил Поптомов остава на пост на улицата под църквата, за да посочва пътя на беличани.[5]

След амнистията, в 1904 година Поптомов се връща в опожарената Белица и е избран единодушно за мухтар и председател на общината. През юли 1905 година Околийският революционен комитет изпраща терористи да убият помака золумджия Насъф Тапанарски, взел участие и в Баташкото клане. На 5 юли Насъф е убит заедно със синовете си в местността Сухо село, Беличко землище. Васил Поптомов е набеден пред съда за участие в убийството, а за физически убийци са обявени Григор[5] и Костадин Бояджиеви, чаркчии в гората. Поптомов е осъден на пет години строг тъмничен затвор, а Григор Бояджиев и братовчед му Костадин – на 15 години затвор. Откарани са вързани и бити до Сяр. Поптомов е затворен в Едикуле в Солун, където лежи три години.[6]

Васил Поптомов взима участие в Първата световна война с Българската армия.[6]

Васил Поптомов умира на 13 юни 1933 година.[6]

На 12 февруари 1943 година вдовицата му Мария Поптомова подава молба за българска народна пенсия,[1] подписана от Георги Ив. Ковачев, Янко Богатинов и Иван Тричков. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 329.
  2. ↑ Боков, Георги. Владимир Поптомов – човекът, комунистът, държавникът, журналистът. София, Партиздат, 1981. с. 14.
  3. ↑ Тюлеков, Димитър. Политическият мит за „македонско малцинство“ в България. Благоевград, Македонски научен институт, 2007. ISBN 954-8187-72-8. с. 42.
  4. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 330.
  5. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 331.
  6. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 332.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Поптомов&oldid=12096437“.