Васил Сеизов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Сеизов
български журналист и общественик
BASA-1931K-1-322-1-Vasil Seizov.JPG
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Васил Коцев Сеизов
Починал
1975 г. (75 г.)
Семейство
Баща Коце Сеизов
Васил Сеизов в Общомедия

Васил Коцев Сеизов е български журналист и общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сеизов е роден на 19 декември 1899 година в тиквешкия град Кавадарци, тогава в Османската империя. Баща му Коце Сеизов е революционер от ВМОРО, осъждан от турската власт на 101 години затвор и участник в Тиквешкото въстание. Брат му Христо Сеизов е деец на ММТРО.[1] Получава основното си образование в родния град, но заради началото на Балканската война от 1912 година не успява да завърши трети клас. През 1914 година със собствени средства и заедно с дезертьори от сръбската армия бяга в България. Установява се в Струмица, който тогава е в границите на България, завършва прогимназия и започва да работи, за да се самоиздържа. Там се запознава с Киро Илиев и Дино Кьосев. Участва като доброволец в Първата световна война.[2] Уволнява се с чин фелдфебел и е награден с орден „За храброст“. За кратко работи в Кавадарци като писар в местното акцизно управление, а след това учи в новооткритата Скопска гимназия, където се запознава с Димитър Талев. През 1918 година е изпратен като войник в Разград, но скоро след това войната приключва.[3]

Връща се в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и завършва педагогическа гимназия в Ягодина. Между 1921 и 1925 година е сръбски учител в Банат, Черна гора и други. Присъединява се към Югославската комунистическа партия, в която по това време единствено на дневен ред стои македонският въпрос. Заради дейността си е арестуван, но след седмица е освободен.[3] Следва във Висшата педагогическа школа в Белград между 1925 и 1928 година, но през януари 1927 година е арестуван от сръбските власти, заради произнесена реч на български. Затворен е до месец май същата година в затвора в Кавадарци, където неколкократно бива пребит. На 20 май и 11 юни е съден, успоредно с провеждащия се Скопски студентски процес срещу дейци на ММТРО, но е оправдан поради липса на доказателства и скоро след това освободен. Заедно с него са арестувани студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов.[4] В този период е нелегален сътрудник на вестник „Македонско дело“.[2]

Още през 1928 година се установява в София и става сътрудник във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев. Кореспондент е на „Хърватски дневник“ и загребската агенция „Кроация“. През 1932 година завършва Консулско-дипломатическия отдел на Свободния университет. Заедно с него по време на разразилите се братоубийствени борби във ВМРО се срещат с ръководителя на протогеровисткото крило Михаил Шкартов, за да уговорят примирие с крилото на михайловистите. През 1930 година дейци на ВМРО от крилото на Иван Михайлов правят опит да привлекат на своя страна Васил Сеизов.[5] Между 1933 и 1934 година е стипендиант на българо-полското споразумение по печата във Варшава, след което е кореспондент на полски вестници в София, сред които и вестник „Куриер Варшавски“. През 1937 година е редактор на „Вестник на вестниците“.[2]

След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през 1941 година влиза във Вардарска Македония с други български общественици.[6] Изнася тържествени речи в Неготино, Кавадарци и други, и участва в посрещането на българската войска.[7]

След освобождението на Битоля през април 1941 година, на 23 май Васил Сеизов оглавява кавадарския български акционен комитет. От името на комитета праща приветствено писмо до цар Борис ІІІ, в което пише:

Българското население в Тиквеш (Кавадарци и околията), прочута крепост на българщината, е неописуемо щастливо, че слънцето на свободата вече грее и над мъченическа до вчера Македония. То приветствува най-почтително своя любим цар, царя на всички българи и моли по-скоро цяла и неделима Македония да бъде включена в границите на обединена България.[8]

Телеграмата му до министър-председателя Богдан Филов гласи:

Българите от Кавадарци и околията споделят своята неописуема радост с шефа на българското правителство по повод освобождението на класическата българска земя Македония и очакват с нетърпение българската държава да поеме цялата власт в нея.[8]

Брат му Тодор Сеизов става комунистически партизанин, но разочарован от антибългаризма на сръбските партизани се предава в Кавадарци.[1]

През май 1943 година Васил Сеизов е мобилизиран като главен редактор на войнишкия вестник „Устрем“ в Белград. Арестуван е след Деветосептемврийския преврат от 1944 година, осъден е за „великобългарски шовинизъм“ на 3 години, но е помилван и освободен през 1946 г.[3] Занимава с обществена дейност към Отечествения фронт, Македонското дружество „Гоце Делчев“, Българо-съветското дружество и други, а също и с преводачество към Българо-югославското дружество, Дирекция на печата, в. „Работническо дело“ и други, както и към Генералния щаб на Българската народна армия. Архивите му са предадени от Централен партиен архив на Държавна агенция „Архиви“ през 1990 година и съдържат биографични документи, документи за творческата му дейност, за обществена и службена дейност, лична кореспонденция, снимки и други. Умира през 1975 година в София.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 204
  2. а б в г ЦДА, ф. 1931К, оп. 1, стр. 1 – 2
  3. а б в Трифонова, Цвета. Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото, Велико Търново, 2006 г.
  4. в. „Македония“, 8.03.1928 г., в: Обезродяването на Македония 1919 – 1929, в. Атака, 12 октомври 2011 г.
  5. Михайлов, Иван. Да се спасиш, като загинеш
  6. Ненов, Сотир. Македония 1941: Възкрасението, ИК Труд, София, 2003
  7. Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992
  8. а б Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 118
     Портал „Македония“         Портал „Македония