Васил Сеизов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Сеизов
български общественик
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 година
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 година

Роден
Починал
1975 г. (75 г.)
Васил Сеизов в Общомедия

Васил Коцев Сеизов е български журналист и общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сеизов е роден на 19 декември 1899 година в тиквешкия град Кавадарци, тогава в Османската империя. Баща му Коце Сеизов е революционер от ВМОРО, осъждан от турската власт на 101 години затвор и участник в Тиквешкото въстание. Брат му Христо Сеизов е деец на ММТРО.[1] Получава основното си образование в родния град, но заради началото на Балканската война от 1912 година не успява да завърши трети клас. През 1914 година със собствени средства и заедно с дезертьори от сръбската армия бяга в България. Установява се в Струмица, който тогава е в границите на България, завършва прогимназия и започва да работи, за да се самоиздържа. Там се запознава с Киро Илиев и Дино Кьосев. Участва като доброволец в Първата световна война[2]. Уволнява се с чин фелдфебел и е награден с орден „За храброст“. За кратко работи в Кавадарци като писар в местното акцизно управление, а след това учи в новооткритата Скопска гимназия, където се запознава с Димитър Талев. През 1918 година е изпратен като войник в Разград, но скоро след това войната приключва[3].

Връща се в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и завършва педагогическа гимназия в Ягодина. Между 1921 - 1925 година е сръбски учител в Банат, Черна гора и други. Присъединява се към Югославската комунистическа партия, в която по това време единствено на дневен ред стои македонския въпрос. Заради дейността си е арестуван, но след седмица е освободен[3]. Следва във Вишата педагогическа школа в Белград между 1925 - 1928 година, но през януари 1927 година е арестуван от сръбските власти, заради произнесена реч на български. Затворен е до месец май същата година в затвора в Кавадарци, където неколкократно бива пребит. На 20 май и 11 юни е съден, успоредно с провеждащия се Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО, но е оправдан поради липса на доказателства и скоро след това освободен. Заедно с него са арестувани студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов[4]. В този период е нелегален сътрудник на вестник „Македонско дело[2].

Още през 1928 година се установява в София и става сътрудник във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев. Кореспондент е на „Хърватски дневник“ и загребската агенция „Кроация“. През 1932 година завършва Консулско-дипломатическия отдел на Свободния университет. Заедно с него по време на разразилите се братоубийствени борби във ВМРО се срещат с ръководителя на протогеровисткото крило Михаил Шкартов, за да уговорят примирие с крилото на михайловистите. През 1930 година дейци на ВМРО от крилото на Иван Михайлов правят опит да привлекат на своя страна Васил Сеизов[5]. Между 1933 - 1934 година е стипендиант на българо-полското споразумение по печата във Варшава, след което е кореспондент на полски вестници в София, сред които и вестник „Куриер Варшавски“. През 1937 година е редактор на „Вестник на вестниците“[2].

След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през 1941 година влиза във Вардарска Македония с други български общественици[6]. Изнася тържествени речи в Неготино, Кавадарци и други и участва в посрещатането на българската войска[7].

След освобождението на Битоля през април 1941 година на 23 май Васил Сеизов оглавява кавадарския български акционен комитет. От името на комитета праща приветствено писмо до Борис ІІІ, в което пише:

Българското население в Тиквеш (Кавадарци и околията), прочута крепост на българщината, е неописуемо щастливо, че слънцето на свободата вече грее и над мъченическа до вчера Македония. То приветствува най-почтително своя любим цар, царя на всички българи и моли по-скоро цяла и неделима Македония да бъде включена в границите на обединена България.[8]

Телеграмата му до министър-председателя Богдан Филов гласи:

Българите от Кавадарци и околията споделят своята неописуема радост с шефа на българското правителство по повод освобождението на класическата българска земя Македония и очакват с нетърпение българската държава да поеме цялата власт в нея.[9]

Брат му Тодор Сеизов става комунистически партизанин, но разочарован от антибългаризма на сръбските партизани се предава в Кавадарци.[1]

През май 1943 година Васил Сеизов е мобилизиран като главен редактор на войнишкия вестник „Устрем“ в Белград. Арестуван е след Деветосептемврийския преврат от 1944 година, осъден е за „великобългарски шовинизъм“ на 3 години, но е помилван и освободен през 1946 година[3]. Занимава с обществена дейност към Отечествения фронт, Македонското дружество „Гоце Делчев“, Българо-съветското дружество и други, а също и с преводачество към Българо-югославското дружество, Дирекция на печата, в. „Работническо дело“ и други, както и към Генералния щаб на Българската народна армия. Архивите му са предадени от Централен партиен архив на Държавна агенция „Архиви“ през 1990 година и съдържат биографични документи, документи за творческата му дейност, за обществена и службена дейност, лична кореспонденция, снимки и други. Умира през 1975 година в София[2].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 204.
  2. а б в г ЦДА, ф.1931К, оп.1, стр.1-2.
  3. а б в Трифонова, Цвета. Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото, Велико Търново, 2006 г.
  4. в. "Македония", 8.03.1928 г., в: Обезродяването на Македония 1919-1929, в. Атака, 12.10.2011 г.
  5. Михайлов, Иван. Да се спасиш, като загинеш
  6. Ненов, Сотир. Македония 1941: Възкрасението, ИК Труд, София, 2003
  7. Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992
  8. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 118.
  9. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 118.
     Портал „Македония“         Портал „Македония