Васил Сотиров (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За други значения вижте Васил Сотиров.

Васил Сотиров
Роден 31 май 1947 г. (1947-05-31) (72 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ
Награди Южна пролет“ (1983)
„Ламар“ за поезия (1990)
Награда на Съюза на преводачите в България (1993)
„Елин Пелин“ за разказ (2007)
„Райко Алексиев“ (2008)

Васил Сотиров Сотиров е български писател, поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Сотиров е роден на 31 май 1947 г. в София в семейството на художници. Завършва Френската езикова гимназия. Следва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи в Главна редакция „Хумор, сатира и забава“ при Българското радио, сп. „Карикатура“, Студия за анимационни филми „Бояна“, в. „Пардон“, в. „Дума“, в. „Република“. Член е на СБП.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сребърна фурма“ за хумористичен разказ – Бордигера, Италия (1977);
  • награда „Южна пролет“ за дебютна стихосбирка (1983);
  • „Сребърен МладЕж“ (1981) и „Златен МладЕж“ (1986) за хумористични разкази – международен конкурс „Алеко“, София;
  • награда „Ламар“ за поезия (1990);
  • наградата на Съюза на преводачите в България (1993);
  • „Златен плакет“ за сатира в III-ия национален поетичен конкурс „За един по-човечен свят“ (2003);
  • награда „Елин Пелин“ за разказ (2007);
  • „Каунь“ Първа награда за проза (2008);
  • наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008);
  • Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013);
  • „Каунь“ Първа награда за поезия (2015);
  • Национален поетичен конкурс "В полите на Витоша" Първа награда (2016);
  • Годишната награда на СБП за детска литература (2016);
  • Национална награда "Хр. Г. Данов" – издание за деца (2017) и др.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Васил Сотиров е автор на книгите:

  • „Лъвовете никога не плачат“ – разкази (1981),
  • „Убийство на щурец“ – стихове (1982),
  • „Смъртен скок“ – стихове (1989),
  • „Да ти излезе номерът“ – разкази (1989),
  • „За едни има – за други няма“ – стихове (1990),
  • "Цвете в саксия" – стихове за деца (1990),
  • „Пъдене на лоши духове“ – стихове (1991),
  • „Да погалиш таралежче“ – стихове за деца (1991),
  • „45 стихотворения стигат“ – стихове (1993),
  • „Звезди посред пладне“ – епиграми (1994),
  • „С джакпот на челото“ – епиграми (1997),
  • „Живи бяхме да се видим“ – стихове (1997),
  • „Лека кавалерия в подлеза“ – разкази (2000),
  • „Душата на компанията“ – стихове (2004),
  • „Излизане от пейзажа“ – стихове (2013)
  • "Няма грешка, има смешка" – стихове за деца (2016) и др.

Преводи

  • Рьоне Депестър – „Корен на небесната дъга“, стихове (1978);
  • Давид Диоп – „Крилото на желанието“, стихове (1983);
  • Реймон Кьоно - „Упражнения по стил“ (съвместно с Елена Томалевска – 1990, 1996, 2011, 2013);
  • Франсоа Вийон – „Голямото завещание“, стихове (1992, 1993, 2000, 2004);
  • Леополд Седар Сенгор – „Нощни бдения“, стихове (2003) и др.

Драматургия:

  • „Колелото“,
  • „Спасители“,
  • „Палачинката“,
  • „На риба“,
  • „Котешкият марш“,
  • „Сянката“
  • "Райска ябълка" (сценарии за анимационни филми),
  • „Шерифът Лъки“ (пародиен уестърн),
  • „Зайковата къщурка“ (детска куклена пиеса),
  • „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Росен Босев),
  • „Млечен бар“ (тв шоу програма),
  • „Паднал от Марс“ (театрален спектакъл в съавторство с Димитър Бежански) и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]