Васил Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Стоилов
Рождено име Васил Стоилов Антонов
Роден
29 февруари 1904 г.(1904-02-29)
Починал
13 февруари 1990 г. (на 85 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествената академия в София
Учители проф. Цено Тодоров
Направление живопис
Известни творби „Гостенка“ (1927), „Мома от с. Герман“ (1937), „Жътва“ (1942)
Награди орден „Народна република България“ (1978)
звание Народен художник (1983)
Съпруга Ганка Найденова

Васил Стоилов Антонов е български художник. Платната му са разнообразни, от всички жанрове на живописта: битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а платната му се отличават с точност на рисунъка, лекота на колорита и любов към детайла.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в София, където завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломирането си през 1927 г. получава признанието на художествената критика и през следващата година, при първото си участие в обща художествена изложба, печели право на специализация за Франция. В периода 1928–1932 г. пребивава в Париж, където рисува множество портрети и взема участие в престижни изложби: Есенния салон на Гранд Пале, галерия „Фигаро“, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва с платна на общата изложба на Дружеството на френските художници. През лятото на същата година се завръща в България и на следващата – организира първата си самостоятелна изложба в София. През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова – племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак.

От 1958 г. е професор по изобразително изкуство.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните му творби са „Гостенка“ (1927 г., заради която печели специализацията във Франция), „Мома от с. Герман“ (1937), „Жътва“ (1942), но най-емблематична е серията му „Български мадони“.

Стоилов прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят. Носител е на множество награди и отличия, сред които орден „Народна република България“ (1978 г.) и званието Народен художник (1983 г.).

Последната му изложба в България е през 1989 година в галерията на СБХ; през същата година излага и в Токио, където впоследствие се открива и зала с постоянна експозиция на негови творби. Умира в София на 13 февруари 1990 година.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганка Найденова-Стоилова. В часа на синята мъгла. София: Наука и изкуство, 1992. ISBN 954-02-0060-1
  • Стоилов, Васил. Историята на моя живот. Историята на моя баща. / Явора Стоилова. София: Лит. форум, 1995. ISBN 954-8121-61-1
  • Васил Стоилов 1904-1990: 100 г. от рождението на художника / Състав. Ружа Маринска; Фотогр. Борислав Чернев. София: НБУ, 2004. ISBN 954-535-318-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]