Васил Танев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Танев
български комунист

Роден
Починал

Образование Комунистически университет на националните малцинства на Запада
Международна ленинска школа
Васил Танев в Общомедия

Васил Константинов Танев или Хаджитанев (изписване до 1945 година Василъ хаджи Таневъ) с псевдоними Иванов, Дончо, Йордан, Мичмана е политически деец от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Танев е роден на 21 септември 1897 година в Гевгели, Османската империя, днес Северна Македония. Син е на Константин Хаджитанев, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, загинал през 1906 година. Брат е на видния музикален и обществен деец Борис Хаджитанев. През 1915 година семейството му емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив.

Танев служи във флота и в 1918 година участва в бунта на крайцера „Надежда“. Влиза в БКП и от 1921 до 1923 е член на Централния комитет на Профсъюза на обущарските работници, а в 1923 година е член на Пловдивския окръжен комитет на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 година и след разгрома му бяга в Югославия. В 1924 година се връща в Пловдив и става секретар на Окръжния комитет на БКП. От 1925 година е заместник-председател на Военната организация на БКП в Хасково. През 1925 година е арестуван по време на Априлските събития. Осъден е на 12 и половина години по ЗЗД, но на следващата 1926 година е амнистиран. Арестуван отново, успява да избяга и емигрира в Югославия. Делегат е на Виенския разширен пленум на БКП същата година.

В края на годината заминава за Съветския съюз, където през 1927 – 1928 година учи в Комунистическия университет на националните малцинства на Запада. През 1931 година завършва Международната ленинска школа. В 1930 година на Третия разширен пленум на Централния комитет на БКП е избран за негов член и член на Политбюро. През есента на 1931 година е изпратен като нелегален в България.

На 9 март 1933 година е арестуван в Берлин на път от Москва за България заедно с Георги Димитров и Благой Попов за подпалването на Райхстага. Изправен е на съд в Лайпцигския процес и е оправдан.

След освобождаването му заминава през февруари 1934 година за Съветския съюз. Член е на Изпълнителния съвет на Профинтерна и е начело на българската му секция. През 1935 – 1936 година следва курсове по марксизъм-ленинизъм към Централния комитет на ВКП (б).

Поведението на Танев по време на Лайпцигския процес е критикувано от ръководството на Коминтерна и през 1935 година той е принуден да пише публични самокритики по този повод, а през следващата година да признава своята „лявосектантска“ позиция в противовес на „мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров“. През лятото на 1937 година, в разгара на Голямата чистка и по искане на Георги Димитров, Васил Танев е отстранен от Задграничното бюро на БКП. През следващата година е арестуван за няколко месеца, но е освободен, след като става сътрудник на съветската политическа полиция.[1]

Заема ръководни длъжности в Тувинската народна република.

При нападението на Германия над Съветския съюз през юли 1941 година се записва доброволец в Червената армия. Член е на бойната група на Йордан Кискинов и на 6 октомври 1941 година е спуснат с парашут край лъгадинското село Лахна, Гърция. Групата не успява да се събере и Васил Танев загива на 9 октомври 1941 година в престрелка с германски части край Евангелистрия (Ени Караджали)[2][3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 219 – 221.
  2. Енциклопедия България, том 6, София, Издателство на БАН, 1988, стр. 596
  3. Личности от книгата Тодор Живков – мит и истина
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония