Васил Таслаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Таслаков
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Васил Гечев Таслаков е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизиая през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 35 пехотен врачански полк (1915 – 1917) и командир на 3-та бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Таслаков е роден на 16 март 1864 г. в Троян, Османска империя. На 24 януари 1887 г. постъпва на военна служба. През 1889 г. завършва в 11 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 18 май е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. в чин капитан. През 1905 г. като капитан от 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизиая е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.[1] Служи като помощник ротен командир в 16 пехотен ловчански полк, в 10 резервен полк и като старши адютант в 6 пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Таслаков е началник-щаб на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизиая. След края на войните на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник. През 1914 година подполковник от генералния щаб Васил Таслаков, който до това време е началник на 23 полково военно окръжие е назначен за помощник-командир на 17 пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк.[2]

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Васил Таслаков първоначално е командир на 35 пехотен врачански полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден “За храброст“ IV степен, 1 клас.[3] На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник, а през 1918 г. поема командването на 3-та бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас[4].

На 16 ноември 1918 г. е уволнен от служба. Умира на 14 ноември 1933 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 94; ВИ №78 26 юли 1905; №104 7 октомври 1908; Списък на офицерите (1909), с. 104)
  2. в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 191 – 192

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България